Хицо Шопов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Христо П. Шопов
търговец на зърнени храни
Окръжният съд в Плевен, част от почетните му членове и мировите съдии 8 октомври 1880 г.
Роден
?
Починал
1882 г.

Националност България
ПсевдонимШопа

Христо или Хицо П. Шопов[1] (по прякор Шопа[2]) е виден плевенски търговец и общественик.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден в Пирот[3] през първата половина на 19 век в границите на тогавашната Османска империя. Напуска града и се установява в Плевен като търговец на пазара на зърнени храни.

Цвятко Радославов от Свищов, който изнася жито и добитък за Европа, установява връзка с Шопов през 1866 г.[2] По силата на постигната договорка пиротчанинът се задължава да му осигурява определени количества храни в дунавското пристанище Сомовит. За обема на последвалите сделки известна представа дава фактът, че за уреждане на задължения помежду им и техни контрагенти само през 1868 г. са разплатени над 850 000 гроша.[4] Спираки Гърка, друг активен търговец в района, също прибягва до услугите на Шопов, и с неговото посредничество успява да изкупи големи количества царевица от плевенските пазари в началото на 1869 г.[4]

През 1874 г. пиротчанинът създава Дружество за търговия със зърнени храни с братята Атанас и Георги Костови. Две години по-късно към тях се присъединяват Димитър и Коста Стоянови[5] от кайлярското с. Емборе.[6] Търговското дружество прераства в известната „Житарска компания“, продължила дейността си и след 1878 г.[7] Нарежда се сред щедрите радетели за изграждане на женско училище в Плевен, като дава пример на съгражданите си с лично дарение от 2,000 гроша.[8] Подкрепя и местното читалище. След Освобождението в Плевен е учреден Окръжен съд, а Шопов бива избран за един от неговите почетни членове.[9]

На свое заседание на 1 ноември 1882 г. Градското общинско управление на Плевен разглежда завещанието на покойните жители на града Хицо Шопов, Парашкев Хицов и Никола Плъев и взема решение с парите им да бъде придобит дворен имот.[10]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Тилева, Виктория, Българско печатарско дружество „Промишление“ в Цариград, 1870 – 1885, издателство на Народна библиотека, София 1985, стр. 286
  2. а б Друмева, Мариана, Стопанското развитие на Свищов и дейността на търговските фирми на Цвятко Радославов през Възраждането, УНСС, София 2018, стр. 37, архив на оригинала от 13 февруари 2020, https://web.archive.org/web/20200213003659/http://konkursi.unwe.bg/documents/631AVTOREFERAT_MD.pdf, посетен на 13 февруари 2020 
  3. Янков, Тодор, Пътеписи с кратки исторически сведения и спомени, т.1, Печатница на Военноиздателски фонд, София 1939, стр. 321
  4. а б Грънчаров, Михаил, История на Плевен: възраждане и освобождение, РИМ, София 2001, стр. 47
  5. Грънчаров, Михаил, Плевен и Плевенският край през Възраждането: стопански и демографски проблеми, издателство на ОФ, София 1989, стр. 204
  6. Трифонов, Йордан, История на града Плевен до освободителната война, София 1933, стр. 322
  7. Община Плевен, официален уебсайт, Атанас Костов (1838 – 1886), посетено на 12 февруари, 2020 г.
  8. Известия на музеите в Северозападна България, издателство Наука и изкуство, Том 1, София 1977, стр. 129
  9. Окръжен съд – град Плевен – История на съда, посетено на 6 февруари 2020 г., архив на оригинала от 25 февруари 2020, https://web.archive.org/web/20200225134257/http://pleven.court-bg.org/index.php?im=83, посетен на 13 февруари 2020 
  10. Държавна агенция „Архиви“, Държавен архив – Плевен-27, Протокол от заседание на Градско общинско управление – Плевен № 54 от 1 ноем. 1882 г.