Хокей с топка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Хокей с топка

Хокей с топка (други използвани имена са бенди и руски хокей) е зимна спортна отборна игра, провеждаща се на ледено игрище с участие на два отбора (по десет полеви играча и един вратар във всяка). Всичи играчи за предвижване използват кънки. Полевите играчи, исползвайки стикове, се опитват да вкарат топката във вратата на съперника и да не позволят това да направи противниковият отбор. Вратарите не използват стикове. Продължителността на играта е 2 полувремена по 45 минути, при неблагоприятни метеорологични условия (ниска температура или силен снеговалеж) по решение на съдиите може играта да бъде 3 части по 30 минути. Победител се явява отборът, който за времето на играта успее да вкара повече голове.

Хокея с топка е официално признат от Международния олимпийски комитет като зимен вид спорт[1], но не влиза в официалната програма на Зимните Олимпийски игри до настоящия момент.

История на хокея с топка[редактиране | edit source]

Хокей с с топка

Първите споменавания за игри на леда на замръзнали водоеми, в които с помощата на стикове трябва да се уцели определена цел, се отнасят за епохата на Средновековието. В XXI век се срещат първите споменавания за игри със стикове на лед в Древна Русия. В руските летописи се разказва за развлечение на леда, в което няколко души с пръчки гонят някакъв кръгъл предмет, обикновено зеленчук [2].

Поклонник на хокея с топка е и Петър I, по времето на когото играчите започват да използват железни кънки, донесени от царя от Холандия. От IX век в исландските летописи се среща споменаване за «кнатлейкер»[3]. На Британските острови се появяват цял ред състезания със стикове и топка — бенди при англичаните, бендо при валийците, шинти при шотландците и хърлинг при ирландците; през лятото игрите се играят на трева, а през зимата на лед[4][3]. Подобни игри се появяват и в Холандия[3].

Хокея с топка, в съвремения и вид като спортна дисциплина се формира във Великобритания в първата половина на XIX век[5]. През 1850–1870 г. някои английски футболни клубове («Шефилд Юнайтед», «Нотингам Форест» и др.) наред с футбола култивират и бенди. Постепенно възникват и отделни бенди-клубове. През 1891 година във Великобритания се създава Националната бенди ассоциация (первото подобно обединение в света), която разработва официалните правила на играта[5].

Венец на развитието на хокея с топка става проведения в швейцарския Давос през 1913 година Шампионат на Европа по хокей с топка. Обаче започналата Първа световна война надълго спира развитието на този вид спорт.

В началото на двадесетте години останалите национални федерации или се разпускат (както през 1924 година в Дания), или приемат правилата на «канадския хокей» (както през 1922 година в Унгария). Единствено в Скандинавия (Швеция, Норвегия, Финландия) и СССР бенди не престава да съществува. Към средата на XX век тези четири страни остават единствените, в които този вид спорт се развива и остава популярен. Обаче разликата в правилата на играта в СССР и скандинавските страни задържат популяризирането му в други страни. През 1955 година със старанието на всички четири страни, правила на хокея с топка се унифицират, след което през същата година се състои и първата международна среща по новите правила между отборите на СССР и Швеция. След създаването на Международната бенди федерация (IBF) от 1957 година се провеждат редовни световни първенства.

Правила на играта[редактиране | edit source]

Стик и топка за хокей с топка

Инвентар[редактиране | edit source]

Врата - изготвя се от дървени греди или обшити с дърво метални тръби. Вътрешните размери на вратата са 210 см на височина и 350 см на ширина. За устойчивост има странични и задни рамки. Освен мрежата в задната част на вратата, вътре в нея, на малко разстояние от голлинията се поставя допълнителна "гасяща" мрежа, свободно падаща на леда. Вратите трябва да са подвижни.
Стик - използваните в хокея с топка стикове са с извит край. Дължината на стика не трябва да е по-голям от 125 см, а ширината на извитата част - не-повече от 6,5 см. Тежестта на стика трябва да е до 450 грама.
Топка - използва се малка топка с диаметър 63 мм и тежест около 60 грама. Правилата изискват топката да бъде оцветена в ярък цвят (обикновено оранжев или червен).

Поле[редактиране | edit source]

Полето е правоъгълна площадка с размер 90 – 110 метра на дължина и 50 – 70 метра на ширина, покрито с лед.

Разметка поля для игры в хоккей с мячом

Линиите се нанасят с плътна червена линия. В ъглите на полето и в краищата на средната линия се поставят флагчета. Покрай страничните линии се поставят подвижни бордове с височина 12 – 18 см, горната част на които е защитена с гума или дунапрен.

Състав на отборите[редактиране | edit source]

Всеки отбор се състои от 10 полеви играча и 1 вратар. Смените не са ограничени, но трябва да стават само в зоната около централното флагче. Играчите на полето не може да са под 7 броя, и ако в такава ситуация се наказва играч, той изтърпява наказанието си след влизането в игра на наказан по-рано играч. Вратарят е единствения играч, който не използва стик. Той има право да хваща топката с ръце, и да играе с топката падайки или скачайки на леда. Екипът на вратаря трябва да се различава по цвят от екипа на полевите играчи.

Продължителност на играта[редактиране | edit source]

Стандартната продължителност на играта в хокея с топка е 90 минути. Обикновено се играе в две полувремена по 45 минути с почивка от 20 минути, но при неблагоприятни условия с решение на главния съдия може да се играе в 3 части по 30 минути или в 4 части (2 по 25 и 2 по 20 минути).

Игра[редактиране | edit source]

По време на играта полевите играчи използват стика за подаване, водене и спиране на топката. Стика не може да се вдига над нивото на рамената. Полевите играчи не може да играят с ръце или глава. Също така е забранено да играят легнали, седейки или стоейки на колене. По топката не може да се удря, ако това е свързано с причиняване на травма на съперника. Играчите нямат право да удрят или задържат съперника, да го бутат или спъват, замерват съперника със стик или топка. Забранени са и ударите по стика на съперника, нейното повдигане или притискането и към леда. Гол е ситуацията при която топката напълно е пресякла линията на вратата, като удара е нанесен по правилата. Както и във футбола има засада при игра зад защитниците. Така също се назначават и ъглови удари, свободни удари и дузпи. В хокея с топка се използват наказания с отстраняване на провинилия се играч за определено време. Те се показват с вдигане на картони:

Отстраняване за пет минути (бял картон) за грубо нарушение на правилата, не свързано с непосредствен контакт със съперника.
Отстраняване за десет минути (син картон) за нарушение на правилата, свързано с контакт със съперника, и за неспортменско поведение.
Отстраняване до края на мача (червен картон) за особено груби нарушения, а също така за повторни нарушения.


Забележки[редактиране | edit source]

  1. Bandy was fully accepted to IOC(англ.)
  2. Евгений Денисов. По прозвищу бенди. // Коммерсантъ, 27 марта 2006 года. Посетен на 2011-04-18.
  3. а б в Хоккей с мячом. // Кругосвет. Посетен на 2011-04-18.
  4. ((en)) Per G. Olsson. The Game of Bandy. // Посетен на 2011-04-18.
  5. а б Хоккей с мячом. // Кругосвет. Посетен на 2011-04-18.

Препратки[редактиране | edit source]