Христо Калпакчиев
| Христо Калпакчиев | |
| български индустриалец | |
| Роден |
1864 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
Христо Йорданов Калпакчѝев е български индустриалец.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е в Етрополе през 1864 г. Като дете чиракува при майстор железар в родното си селище. През 1880 г. се преселва в София, където отваря железарска работилница, която през 1886-1890 г. прераства във фабрика с 30 работници. Това е и първата българска фабрика за чугунени отливки, железарски изделия и машинни части. В периода 1905-1910 г. я разщирява с моделно, пресово, стругарско и шлосерско отделение и леярна за цветни метали. През 1921 г. фабриката, която е еднолична фирма, се преобразува в Първо българско железолеярно и машинно акционерно дружество „Калпакчиев струг“. В него са заети около 200 работници.[1]
През 1888 г. Христо Калпакчиев е един от инициаторите и съдружник на новосъздаденото в Лозенец събирателно дружество „Работник“. То създава първата модерна тухларна фабрика в София. От 1890 г. в нея се въвежда машинно производство на тухли, като се произвеждат по 60 000 броя дневно. Фабриката се простира на 20 дка площ и разполага с шест сушилни за тухли, парна сушилня с 12 камери за керемиди, три рингови пещи и осем преси.[2] През 1897 г. дружеството се преобразува в акционерно, а Калпакчиев е собственик на 75% от акциите му, до смъртта си през 1920 г. е председател на Управителния съвет.[1]
През 1895 г. е един от основателите на Софийската търговско-индустриална камара. В периода 1909-1920 г. е член на индустриалния съвет при Министерство на промишлеността и търговията. От 1914 до 1920 г. е председател на Съюза на българските индустриалци.[1]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 6. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104289. с. 2216.
- ↑ Панайотов, Филип. България 20 век: Алманах. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 1999. ISBN 954-528-146-4. с. 600.
