Червеногърба сврачка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Червеногърба сврачка
Lanius collurio 5.jpg
Червеногърба сврачка
Природозащитен статут
Status iucn3.1 LC bg.svg
Незастрашен[1]
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Aves Птици
разред: Passeriformes Врабчоподобни
семейство: Laniidae Сврачкови
вид: Laniidae
collurio
Червеногърба
сврачка
Научно наименование
Уикивидове Lanius collurio
Linnaeus, 1758

Червеногърбата сврачка (Lanius collurio) е дребна хищна птица от семейство Сврачкови (Laniidae), разред Врабчоподобни (Passeriformes). Дължината на тялото ѝ е около 17–20 cm, размахът на крилете — 30 cm и тежи около 30 г. Има добре изразен полов диморфизъм, мъжката е доста ярко оцветена, докато женската е с маскировъчно кафяво, изпъстрено с черни петънца оперение. По външен вид женската е сходна с женската на домашното врабче. Младите птици са оперени подобно на женските. Човката е силна и с леко завита надолу горна половина, притежава характерния за семейството зъбовиден ръб в края ѝ.

Разпространение[редактиране | edit source]

Среща се в Европа (включително и България), Азия и Африка. Прелетна птица. Обикновено гнезди в Европа (включително и България) и Азия, а зимува в Африка. Обитава предимно открити, обрасли с храсти местности и покрайнини на гори, до горната граница на гората.

Начин на живот и хранене[редактиране | edit source]

Обикновено можем да я видим кацнала на някоя жица или храст да наблюдава за плячка. Това тя прави стоейки и изчаквайки неподвижно. Когато забележи подходяща жертва, тя се спуска рязко върху нея. Червеногърбата сврачка, подобно на другите сврачки, може да бъде определена по-скоро като хищник, защото се храни често с животни, сходни на нея самата по размер, като дребни птици, дребни видове синигери, млади врабчета, мишки, земеровки, гущери, дребни змии, дребни жаби, тритони, едри насекоми, попови прасета, скакалци и др.

Размножаване[редактиране | edit source]

Lanius collurio

Гнездото си прави в гъсти храсти на неголяма височина. То е чашковидно, добре оплетено от сламки и суха трева. Снася 5–6 яйца, които женската мъти в продължение на 12–15 дни. Малките напускат гнездото след около 2 седмици. Родителите ги хранят предимно с насекоми. Често кукувицата снася яйцата си в гнездата на този вид.

Допълнителни сведения[редактиране | edit source]

Широко разпространен в България вид.

Източници[редактиране | edit source]

  1. ((en)) BirdLife International. 'Lanius collurio'. // IUCN Red List of Threatened Species. Version 2013.2. International Union for Conservation of Nature, 2012. Посетен на 26 November 2013.