Червен гривест лемур
| Червен гривест лемур | ||||||||||||||||||||||
.jpg) |
||||||||||||||||||||||
| Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
 Застрашен[1] |
||||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||||
 Varecia rubraЕтиен Жофруа, 1812 |
||||||||||||||||||||||
| Синоними | ||||||||||||||||||||||
|
erythromela Lesson, 1840 |
||||||||||||||||||||||
| Разпространение | ||||||||||||||||||||||
 Разпространение на вида Varecia rubra[2] |
||||||||||||||||||||||
Червеният гривест лемур (Varecia rubra) е един от двата вида в род гривести лемури (Varecia) от семейство Лемурови (Lemuridae), наред с черно-белия гривест лемур (Varecia variegata). Както всички лемури, червеният гривест лемур произхожда от остров Мадагаскар и се среща само в дъждовните гори на Масоала, в североизточната част на острова.[1]
Съдържание |
Физически характеристики [редактиране]
Червеният гривест лемур тежи около 3.5–4 kg. Дължината на тялото му е 53 cm, а на опашката около 60 cm.[3] С тези си размери, той се явява една от най-големите полумаймуни в Мадагаскар. Женската е малко по-едра от мъжкия.[4]
Меката гъста козина на лемура е на цвят ръждиво червена и черна (на главата, корема, опашката, стъпалата и вътрешната част на краката). На тила има млечнобяло петно. Някои екземпляри имат бяло или розово петно на задната част на крайниците, или пръстени в подобен цвят в основата на опашката.
Поведение [редактиране]
Червеният гривест лемур е много чистоплътно животно и прекарва много време в пощенето на козината си. Долните му резци и ноктите на средните пръсти на краката му са специално приспособени за пощене. Долните резци растат напред, леко раздалечени, с което наподобяват гребен, с който лемурът приглажда дългата си пухкава козина.
В дивата природа лемурът живее около 15–20 години. В плен може да живее и до 25 години, а известен случай и на лемур живял 33 години. Той е дневно животно, най-активно сутрин и вечер.[5]
Хранене [редактиране]
Храни се основно с плодове, цветен прашец и нектар. При липса на плодове се задоволява с листа и семена.[3]
Социални йерархии [редактиране]
Червените гривести лемури обичайно живеят в малки матриархатни групи от 2-16 екземпляра, но са срещани и групи до 32 екземпляра.
Размножаване и отглеждане на малките [редактиране]
За разлика от други дневни[3] полумаймуни, женските червени гривести лемури строят на 10–20 метра над земята гнезда, направени от клонки, листа, увивни растения и козина. Както другите лемури и много от бозайниците на остров Мадагаскар, размножителният период на червения гривест лемур е фиксиран и съвпада с края на сухия сезон (май - юли). Така малките се раждат през влажния сезон, когато има повече храна.
Бременността при червения гривест лемур продължава 102 дни. Женската ражда до 6, но обичайно до 2-3 малки. Новородените имат козина и проглеждат веднага, но са неподвижни. Женската ги отглежда в гнездото до седмата им седмица, а ги отбива на четвъртия месец. Изследвания показват, че 65% от новородените не достигат до тримесечна възраст и често умират при падане от гнездото.[3]
Общуване [редактиране]
Служителите на Duke Lemur Center в Университета Дюк са регистрирали около 12 различни сигнали на червени гривести лемури. Установено е, че червените и черно-белите гривести лемури разбират взаимно сигналите си, въпреки че обитават различни части на Мадагаскар. Важно средство за предаване на информация е и маркирането на територия.[3]
Природозащитен статут [редактиране]
Червеният списък на световнозастрашените видове определя червения гривест лемур като застрашен вид основно по причина свиването на ареала му, лова и търгуването с лемури като домашни любимци.[1] Основаването на Националния парк „Масоала“ през 1997 година спомага за защитаването на вида, макар че много червени гривести лемури не живеят на територията на резервата и продължават да са силно застрашени.[3]
Точният статут на червения гривест лемур в диво състояние не е изцяло проучен, но скорошни изследвания показват, че той е застрашен с намаляваща популация в природата.
Два червени гривести лемура има в Софийския зоопарк.
Източници [редактиране]
- ↑ а б в ((en)) Andrainarivo, C., Andriaholinirina, V. N., Feistner, A., Felix, T., Ganzhorn, J., Garbutt, N., Golden, C., Konstant, B., Louis Jr., E., Meyers, D., Mittermeier, R. A., Perieras, A., Princee, F., Rabarivola, J. C., Rakotosamimanana, B., Rasamimanana, H., Ratsimbazafy, J., Raveloarinoro, G., Razafimanantsoa, A., Rumpler, Y., Schwitzer, C., Thalmann, U., Wilmé, L. & Wright, P.. Varecia rubra. // 2008 IUCN Red List of Threatened Species. IUCN, 2008. Посетен на 06 Oct 2008.
- ↑ Mittermeier, Russell A., et al.. Lemurs of Madagascar. 2nd Edition. Conservation International, 2006. ISBN 1-881173-88-7. с. 303–323.
- ↑ а б в г д е Duke Primate Center red ruffed lemur. // Посетен на 2006-04-05.
- ↑ red ruffed lemur factsheet. // Посетен на 2007-04-16.
- ↑ Animal Info - Ruffed Lemur. // Посетен на 2007-04-16.
  |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Red ruffed lemur“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. |
