Шаблон:Избрана статия 27 2013

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Национално знаме на Киргизстан
Национално знаме на Киргизстан

Киргизстан, официално Киргизка република (на киргизки: Кыргыз республикасы), наричана също Киргизия, е държава в Средна Азия, заемаща западните и централни части на планинския масив Тяншан. Името на страната означава „Земя на четиридесетте племена“. Граничи на север с Казахстан, на запад – с Узбекистан, на югозапад – с Таджикистан, на югоизток и изток – с Китайската народна република. Столица и най-голям град е Бишкек.

Киргизстан е най-малката по площ централноазиатска страна. Територията ѝ възлиза на на 198 500 квадратни километра. Разстоянието от най-източните до най-западните ѝ части е приблизително 900 километра, а от най-северните до най-южните – около 410 километра. Тя е една от най-високопланинските държави в света: средната ѝ надморска височина е 2750 метра, варираща от около 132 метра при Карадаря и 400 метра по Ферганската долина, до 7439 метра при връх Женгиш Чокусу (Победа). Близо 90% от територията се намира на 1500 метра над морското равнище. Планинската верига Тяншан доминира пейзажа в страна.

В исторически план киргизите са разпокъсан тюркски народ, състоящ се от различни племена. След 6 век те изграждат свое ханство, а през 1213 век на територията на днешен Киргизстан съществува държавата Кара Китай, която е унищожена от монголците през 1218. Векове наред киргизите се възползват от минаващия през територията им Път на коприната, но продължават да водят номадски начин на живот. Монголските нашествия над земите им продължават до 17 век; през 18 и 19 век влияние оказват Китайската империя и Кокандското ханство, а Руската империя окончателно присъединява киргизките земи през 1876 година. През 1936 година е образувана Киргизката ССР в състава на Съветския съюз, която става независима страна след разпада на Съюза през 1991 година. Днес Киргизстан е парламентарна република и е член на ОНД, Тюркския съвет и Шанхайската организация за сътрудничество. още »