Шюкрю Гюлесин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Шукрю Гюлешин)
Направо към: навигация, търсене
Шюкрю Гюлесин
Лична информация
Цяло име Şükrü Gülesin
Роден 14 септември 1922
Истанбул, Flag of Turkey.svg Турция
Починал 10 юли 1977
Истанбул, Flag of Turkey.svg Турция
Пост като футболист нападател
Юношески отбори
Flag of Turkey.svg Къналиадаспор
Flag of Turkey.svg Бейоглуспор
Професионални отбори¹
Години Отбор М Г
19401944
19441945
19451950
19501951
19511952
19521953
19531955
Flag of Turkey.svg Бешикташ
Flag of Turkey.svg Анкарагюджу
Flag of Turkey.svg Бешикташ
Flag of Italy.svg Палермо
Flag of Italy.svg Лацио
Flag of Italy.svg Палермо
Flag of Turkey.svg Галатасарай


66
28
29
22
1
(–)
(–)
(49)
(13)
(16)
(7)
(0)
Национален отбор
Flag of Turkey.svg Турция 11 (4)
Треньор


1977
Flag of Turkey.svg Измирспор
Flag of Turkey.svg Кършияка
Flag of Turkey.svg Турция
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .

Още като ученик в лицея "Еркек" бъдещата звезда на турския футбол прави впечатление на нападателя на Бейоглуспор Нико Зервудакис, който го препоръчва на Бешикташ. По това време аспирации към младока проявява и Галатасарай, но часове преди дербито между двата тима от ръководството на черните орли му изпращат телеграми, чието съдържание е следното: "Грижи се за себе си, защото мачът е в неделя". Тази депеша окончателно предопределя избора му. Впоследствие Гюлешин се превръща в истински кошмар за останалите истанбулски грандове и записва 13 гола срещу Галатасарай и 9 срещу Фенербахче. В това число се пазписва при рекордния успех със 7:1 над "фенерите". През 40-те години стрелецът само веднъж изневерява на Бешикташ - през сезон 1944-45, когато по време на военната си служба облича екипа на Анкарагюджу. Въпреки безспорната си класа Гюлешин рядко попада в националния отбор. Най-значимият му гол е почетния при загубата срещу Югославия на четвъртфинала на Олимпиадата в Лондон през 1948 г.

След конфликт с противникови играчи в този мач той е наказан за 8 месеца от местната федерация. Това окончателно го убеждава да напусне Турция. Тогава се появява легендарния италиански футболист Джузепе Меаца, който съобщава офертата на Лацио - 8000 долара на ръка, апартамент в Рим и 2500 долара на месец, без да се включват премиите. Смаяният турчин веднага приема, но твърде скоро бива погнат от треньора Марио Спероне заради теглото си. Затова през първата си година е преотстъпен на Палермо, като двата му гола срещу Лацио са идеалнотоотмъщение за пренебрежителното отношение. През следващия сеон Гюлешин се завръща в Рим и въпреки, че е голмайстор на отбора, влиза в черния списък на друг наставник Джузепе Бигоньо, отново заради теглото си. След един от поредните намеци за теглото си, турчинът подгонва треньора си с нож в ръка из клубната база. Само силните спринтьорски качества на Биганьо го спасяват от неприятности.

След края на кариерата си Гюлешин изненадващо избира екипа на Галатасарай. Заради проблеми със заплатата и кавги с ръководството обаче той изиграва само един мач за "Чим Бом". Той се завръща в любимия си Бешикташ. В негова чест е уреден бенефис с Лацио, където възползвайки се от проправения от него път играе вече Джан Барту - знаменит турски нападател, който прави кариера и в баскетбола.

След края на състезателната си кариера Гюлешин се премества в Рим и дълго време е кореспондент на вестник Милиет. Прави опит като треньор на Измирспор и Кършияка но без успех, а през 1969 г. повече в знак на признателност за един мач със Саудитска Арабия му е поверен националният отбор на Турция.

На 10 юли 1977 г. Гюлешин умира от сърдечна недостатъчност.

Официално 100-килограмовият Шукрю е признат за Крал на корнера !!! Влиза в Книгата на Гинес за най-много вкарани голове от корнер - 32 !!!

Успехи[редактиране | edit source]

  • Шампион на Турция : (3) - 1941, 1944, 1947
  • Шампион на Истанбул : (6) - 1941, 1942, 1943, 1946, 1947, 1950
  • Купа на премиера : (2) - 1944, 1947
  • Купа на Истанбул : (2) - 1944, 1946

Препратки[редактиране | edit source]