Щетъл

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Карта на подялбата на Реч Посполита през втората половина на 18 век между Русия, Прусия и Австрия.
Проценти еврейско население на територията на Руската империя от разделената Реч Посполита.

Щетъл (на идиш: שטעטלградче) е местечко с еврейско население в Източна Европа в периода отпреди Холокоста или Втората световна война и създаването на Израел за ревизионистите отричащи Холокоста.

В исторически аспект тези селища са с хилядолетна история. Езикът на еврейските местечки е идиш.

Щетълът е събирателен образ използван в литературата като метафора за описанието на традиционния начин на живот на евреите в Източна Европа с техните домове и култура, използван и като носталгичен символ на един изгубен свят за евреите-ашкенази - виж и Тринадесетото племе. През 15 - 16 век са засвидетелствани множество местечки на опустошените територии в контекста на конфликта между Великото литовско княжество и наследилата го Реч Посполита със Златната орда.

По времето на Реч Посполита, политиката на шляхтата е към социо-културен модел кристализиращ местечките в процеса на диференциация на разните етноси и прослойки в полско-литовската държава. След трите подялби на полско-литовската държава през втората половина на 18 век между Русия, Прусия и Австрия (виж и Свещен съюз), основната маса еврейско население от щетъла остава в рамките на Руската империя, което продиктува на Екатерина Велика да въведе чертата на уседналост.

През втората половина на 19 век, в контекста на Хаскалата и последвалата я отмяна на крепостничеството от Цар Освободител, настъпва процес на упадък на щетъла и същевременно заселване на евреите по големите руски градове на изток - на евреите е забранено в Руската империя притежаването на земя и съответно упражняването на земеделие чрез земевладение.

След убийството на Цар Освободител и въвеждането на Майските закони еврейското население масово напуска щетлите и се отправя на презокеанска емиграция предимно в САЩ под мотото "В Америка няма цар!". Останалите в Русия евреи са подложени на погроми, което ги подтиква към масово участие в двете руски революции в началото на 20 век.

Еврейските местечки са представяни като правило, като благочестиви общности, които спазват каноните на ортодоскалния юдаизъм - халахата. Жителите им са трудно податливи на промени, със завидна социална солидарност, въпреки трудностите на живота - придобили чертите на типичния еснаф в Османската империя.

Историческите събития от края на 19-ти и началото на 20-ти век, завършили с Втората световна война и окончателното решение на еврейския въпрос водят до почти пълно унищожение на тези селища с тяхната специфична култура, атмосфера и вербална комуникация на идиш.

Източници[редактиране | edit source]

Вижте също[редактиране | edit source]