Щетъл

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Карта на подялбата на Реч Посполита през втората половина на 18 век между Русия, Прусия и Австрия.
Проценти еврейско население на територията на Руската империя от разделената Реч Посполита.

Щетъл (на идиш: שטעטלградче) е местечко с еврейско население в Източна Европа в периода отпреди Холокоста или Втората световна война и създаването на Израел за ревизионистите отричащи Холокоста.

В исторически аспект тези селища са с хилядолетна история. Езикът на еврейските местечки е идиш.

Щетълът е събирателен образ използван в литературата като метафора за описанието на традиционния начин на живот на евреите в Източна Европа с техните домове и култура, използван и като носталгичен символ на един изгубен свят за евреите-ашкенази. През 15 - 16 век са засвидетелствани множество местечки на опустошените територии в контекста на конфликта между Великото литовско княжество и наследилата го Реч Посполита със Златната орда.[източник? (Поискан преди 4 дни)]

По времето на Реч Посполита, политиката на шляхтата е към социо-културен модел кристализиращ местечките в процеса на диференциация на разните етноси и прослойки в полско-литовската държава. След трите подялби на полско-литовската държава през втората половина на 18 век между Русия, Прусия и Австрия (виж и Свещен съюз), основната маса еврейско население от щетъла остава в рамките на Руската империя, което продиктува на Екатерина Велика да въведе чертата на уседналост.[източник? (Поискан преди 4 дни)]

През втората половина на 19 век, в контекста на Хаскалата и последвалата я отмяна на крепостничеството от Цар Освободител, настъпва процес на упадък на щетъла и същевременно заселване на евреите по големите руски градове на изток - на евреите е забранено в Руската империя притежаването на земя и съответно упражняването на земеделие чрез земевладение.[източник? (Поискан преди 4 дни)]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]