Юлиус Дорпмюлер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Юлиус Дорпмюлер
Юлиус Дорпмюлер
Мандат
2 февруари 1937 – 23 май 1945 г.
Предшественик Паул фон Елц-Рюбенах
Мандат
2 май – 23 май 1945 г.
Предшественик Вилхелм Онезорге
Роден 24 юли 1869
Вупертал, Германия
Починал 5 юли 1945 г. (на 75 г.)
Маленте, Германия
Националност Германец
Полит. партия NSDAP (1941–1945)
Професия войникполитик
Военна служба
Години на служба 1917–1918
Преданост Flag of the German Empire.svg Германска империя
Род войски War Ensign of Germany 1903-1918.svg Райхсхер
Военно звание  ?
Войни/битки Първа световна война
Портал  Портална икона   Втора световна война

Юлиус Дорпмюлер (на немски: Julius Heinrich Dorpmuller) (24 юли 1869 — † 5 юли 1945) е немски политик, генерален директор на „Дойче Райхсбан“ (3 юли 1926 - 23 май 1945), райхсминистър на транспорта (2 февруари 1937 – 23 май 1945) и райхсминистър на пощите (RPM) между 2 май и 23 май 1945 г.

Биография[редактиране | edit source]

Ранен живот и образование[редактиране | edit source]

Юлиус Дорпмюлер е роден на 24 юли 1869 г. в Вупертал, провинция Рейн-Вестфалия, Германска империя. През 1893 г. завършва „Висше техническо училище“ в гр. Аахен и още през същата година е приет в държавна служба. През 1898 г. е държавен служител в железопътна дирекция - Саарбрюкен, през 1903 г. - инспектор на цялата железница, а през 1907 г. - консултант на китайското правителство по въпроса на железопътното строителство и главен инженер на държавните китайски железници, отговарящ за изграждането на около 700 km железница.

Първа световна война (1914-1918)[редактиране | edit source]

В края на войната, поради военни обстоятелства e принуден да напусне Китай.

Междувоенен период[редактиране | edit source]

Завръща се в Германия и след демобилизацията през 1919 г. е старши строителен съветник на есенската железница. През 1922 г. е заместник-президент и президент на имперската железница, а между 1925 и 1926 г. - директор на германския „Дойче Райхсбан“ (Имперска железница). От юни 1933 г. е председател на административния съвет на сдружение „Имерски аутобан“ както и член на съвета по транспорта и академията по германско право.

Втора световна война (1939-1945)[редактиране | edit source]

Политическа дейност[редактиране | edit source]

Почти цялата Втора световна война прекарва като райхсминистър на транспорта (1937–1945) .

През 1945 г. е заловен и изпратен от британските части в лагер за военнопленници. Умира по време на плен през средата на същата година[1]

Награди и отличия[редактиране | edit source]

  • Почетен „Докторат по Инженерство“ на Аахенския Университет (1925)
  • Медал по „Строителство“ на Пруската Академия (1934) — златен
  • Германски „Орлов щит“ на Третия райх (1939)
  • Германски орден „За заслуга“ (1943) — Рицарски кръст с мечове

Цитирана литература[редактиране | edit source]

Библиография[редактиране | edit source]

  • (нем.) Alfred Gottwaldt: Dorpmüllers Reichsbahn - Die Ära des Reichsverkehrsministers Julius Dorpmüller 1920-1945. EK-Verlag, Freiburg 2009, ISBN 978-3-88255-726-8.
  • (нем.) Alfred Gottwald: Julius Dorpmüller, Die Reichsbahn und die Autobahn. Argon Verlag, Berlin 1995, ISBN 3-87024-330-9.
  • (нем.) u.a. Dirk Böndel, Alfred Gottwaldt: Ich diente nur der Technik. Sieben Karrieren zwischen 1940 и 1950, Band 13 der Schriftenreihe des Museums für Verkehr und Technik (Deutsches Technikmuseum Berlin), Nicolai Verlag, Berlin 1995, ISBN 3-87584-549-8.
  • (нем.) Erwin Massute: Dorpmüller, Julius. в: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 4, Duncker & Humblot, Berlin 1959, с. 84 п.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Hans Bock, Franz Garrecht Julius Dorpmuller - Ein Leben fur die Eisenbahn. — Purgen: Ritzau, Verlag Zeit und Eisenbahn, 1996. — 280 с.

Външни препратки[редактиране | edit source]