Юлиус Дорпмюлер
| Юлиус Дорпмюлер | ||||
 |
||||
|
Мандат
|
||||
| 2 февруари 1937 – 23 май 1945 г. | ||||
| Райхсканцлер | ||||
| - 1933-1945 | Адолф Хитлер | |||
| Предшественик | Паул фон Елц-Рюбенах | |||
|
Мандат
|
||||
| 2 май – 23 май 1945 г. | ||||
| Райхсканцлер | ||||
| - 1945 | Йозеф Гьобелс | |||
| Предшественик | Вилхелм Онезорге | |||
| Роден | 24 юли 1869 Вупертал, Германия |
|||
| Починал | 5 юли 1945 г. (на 75 г.) Маленте, Германия |
|||
| Националност | Германец | |||
| Полит. партия | NSDAP (1941–1945) | |||
| Професия | войник • политик | |||
| Военна служба | ||||
| Години на служба | 1917–1918 | |||
| Преданост |  Германска империя |
|||
| Род войски |  Райхсхер |
|||
| Военно звание | ? | |||
| Войни/битки | Първа световна война | |||
|
||||
Юлиус Дорпмюлер (на немски: Julius Heinrich Dorpmuller) (24 юли 1869 — † 5 юли 1945) е немски политик, генерален директор на „Дойче Райхсбан“ (3 юли 1926 - 23 май 1945), райхсминистър на транспорта (2 февруари 1937 – 23 май 1945) и райхсминистър на пощите (RPM) между 2 май и 23 май 1945 г.
Съдържание |
Биография [редактиране]
Ранен живот и образование [редактиране]
Юлиус Дорпмюлер е роден на 24 юли 1869 г. в Вупертал, провинция Рейн-Вестфалия, Германска империя. През 1893 г. завършва „Висше техническо училище“ в гр. Аахен и още през същата година е приет в държавна служба. През 1898 г. е държавен служител в железопътна дирекция - Саарбрюкен, през 1903 г. - инспектор на цялата железница, а през 1907 г. - консултант на китайското правителство по въпроса на железопътното строителство и главен инженер на държавните китайски железници, отговарящ за изграждането на около 700 km железница.
Първа световна война (1914-1918) [редактиране]
В края на войната, поради военни обстоятелства e принуден да напусне Китай.
Междувоенен период [редактиране]
Завръща се в Германия и след демобилизацията през 1919 г. е старши строителен съветник на есенската железница. През 1922 г. е заместник-президент и президент на имперската железница, а между 1925 и 1926 г. - директор на германския „Дойче Райхсбан“ (Имперска железница). От юни 1933 г. е председател на административния съвет на сдружение „Имерски аутобан“ както и член на съвета по транспорта и академията по германско право.
Втора световна война (1939-1945) [редактиране]
Политическа дейност [редактиране]
Почти цялата Втора световна война прекарва като райхсминистър на транспорта (1937–1945) .
През 1945 г. е заловен и изпратен от британските части в лагер за военнопленници. Умира по време на плен през средата на същата година[1]
Награди и отличия [редактиране]
- Почетен „Докторат по Инженерство“ на Аахенския Университет (1925)
- Медал по „Строителство“ на Пруската Академия (1934) — златен
- Германски „Орлов щит“ на Третия райх (1939)
- Германски орден „За заслуга“ (1943) — Рицарски кръст с мечове
Цитирана литература [редактиране]
Библиография [редактиране]
- (нем.) Alfred Gottwaldt: Dorpmüllers Reichsbahn - Die Ära des Reichsverkehrsministers Julius Dorpmüller 1920-1945. EK-Verlag, Freiburg 2009, ISBN 978-3-88255-726-8.
- (нем.) Alfred Gottwald: Julius Dorpmüller, Die Reichsbahn und die Autobahn. Argon Verlag, Berlin 1995, ISBN 3-87024-330-9.
- (нем.) u.a. Dirk Böndel, Alfred Gottwaldt: Ich diente nur der Technik. Sieben Karrieren zwischen 1940 и 1950, Band 13 der Schriftenreihe des Museums für Verkehr und Technik (Deutsches Technikmuseum Berlin), Nicolai Verlag, Berlin 1995, ISBN 3-87584-549-8.
- (нем.) Erwin Massute: Dorpmüller, Julius. в: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 4, Duncker & Humblot, Berlin 1959, с. 84 п.
Бележки [редактиране]
- ↑ Hans Bock, Franz Garrecht Julius Dorpmuller - Ein Leben fur die Eisenbahn. — Purgen: Ritzau, Verlag Zeit und Eisenbahn, 1996. — 280 с.
Външни препратки [редактиране]
В Общомедия има медийни файлове по темата Юлиус Дорпмюлер- (нем.) Каталога на ГНБ съдържа литература от/за Юлиус Дорпмюлер
|
|||||
|
|||||
