Юрий Лотман

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Юрий Лотман
руско-естонски семиотик
Роден
Починал
Националност Флаг на СССР СССР
Флаг на Естония Естония
Научна дейност
Област Лингвистика, семиотика, културология, теория на литературата
Образование Ленинградски държавен университет
Учил при Григорий Гуковски
Работил в Ленинградски държавен университет
Тартуски университет
Видни студенти Борис Гаспаров
Известен с семиосфера
Юрий Лотман в Общомедия

Юрий Михайлович Лотман (Juri Lotman) е естонски езиковед, семиотик, културолог и литератор от руско-еврейски произход. Член на Естонската академия на науките, Британската академия на науките, Кралската шведска академия на науките.

Броят на трудовете му надвишава 800. Сред най-значимите от тях са Семиотика на киното, Анализ на поетическият текст, Структура на художественият текст, а последната му книга е Култура и взрив. Изследванията му в областта на литературата са върху руската литература, като по-голямата част от тях са върху творчеството на Пушкин. Лотман изковава термина семиосфера и е основоположник на семиотичната школа в Тарту, чиито членове стават Борис Успенски, Вячеслав Иванов, Владимир Топоров, Михаил Гаспаров, Александър Пятигорски, И. И. Резвин, Юрий Лекомцев и т.н. Школата е популярна с издаваното предимно на руски език периодично списание - „Труды по знаковым системам“ („Трудове по знакови системи“, „Sign Systems Studies“).

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Фонтан, представляващ портрет на Лотман, пред Библиотеката на Тартуския университет

През март 1951 г. сключва брак със Зара Григориевна Минц (1927—1990) — литературна историчка, изследователка на творчеството на Александър Блок и руския символизъм, професор в Тартуския университет.

Имат трима сина:

  • Михаил Лотман (р. 1952), професор по семиотика и литературознание в Талинския университет, член на Естонския парламент през 2003—2007 г., председател на градския съвет на Тарту от 2011 г.;
  • Григорий Лотман (р. 1953), художник;
  • Алексей Лотман (р. 1960), биолог, член на Естонския парламент през 2007—2011 г.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Основни трудове[редактиране | редактиране на кода]

  • Лекции по структуральной поэтике (1964)
  • Статьи по типологии культуры: Материалы к курсу теории литературы. Вып. 1 (1970)
  • Структура художественного текста (1970)
  • Анализ поэтического текста. Структура стиха (1972)
  • Статьи по типологии культуры: Материалы к курсу теории литературы. Вып. 2 (1973)
  • Семиотика кино и проблемы киноэстетики (1973)
  • Роман А. С. Пушкина „Евгений Онегин“: комментарий (1980, 2-е изд. 1983)
  • Александр Сергеевич Пушкин: биография писателя (1981)
  • Сотворение Карамзина (1987)
  • В школе поэтического слова: Пушкин, Лермонтов, Гоголь (1988)
  • Культура и взрыв (1992)
  • Беседы о русской культуре. Быт и традиции русского дворянства (XVIII — начало XIX века). (1993)
  • Диалог с экраном (1994; совместно с Ю. Цивьяном)

На български[редактиране | редактиране на кода]

  • Поетика. Типология на културата. Прев. от рус. Татяна Танчева. С.: Народна култура, 1990.
  • Култура и информация. Прев. от рус. Лиляна Терзийска, Любен Георгиев Любенов. С.: Наука и изкуство, 1992.
  • Култура и взрив. Прев. Иван Тотоманов. С.: Кралица Маб, 1998 (ISBN 954-533-029-5)

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]