Юрий Лотман

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Юрий Лотман
руски семиотик
Yuri Lotman 1992.png
Роден
28 февруари 1922 г.(1922-02-28)
Починал
28 октомври 1993 г. (на 71 г.)
Националност Флаг на СССР СССР
Флаг на Естония Естония
Професия университетски преподавател
Работил в Ленинградски държавен университет
Тартуски университет
Алма матер Ленинградски държавен университет
Научен ръководител Григорий Гуковски
Известни студенти Борис Гаспаров
Известен с семиосфера
Юрий Лотман в Общомедия

Юрий Михайлович Лотман (Juri Lotman) е естонски езиковед, семиотик, културолог и литератор от руско-еврейски произход. Член на Естонската академия на науките, Британската академия на науките, Кралската шведска академия на науките.

Броят на трудовете му надвишава 800. Сред най-значимите от тях са Семиотика на киното, Анализ на поетическият текст, Структура на художественият текст, а последната му книга е Култура и взрив. Изследванията му в областта на литературата са върху руската литература, като по-голямата част от тях са върху творчеството на Пушкин. Лотман изковава термина семиосфера и е основоположник на семиотичната школа в Тарту, чиито членове стават Борис Успенски, Вячеслав Иванов, Владимир Топоров, Михаил Гаспаров, Александър Пятигорски, И. И. Резвин, Юрий Лекомцев и т.н. Школата е популярна с издаваното предимно на руски език периодично списание - "Труды по знаковым системам" ("Трудове по знакови системи", "Sign Systems Studies").

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

През март 1951 г. сключва брак със Зара Григориевна Минц (1927—1990) — литературна историчка, изследователка на творчеството на Александър Блок и руския символизъм, професор в Тартуския университет.

Имат трима сина:

  • Михаил Лотман (р. 1952), професор по семиотика и литературознание в Талинския университет, член на Естонския парламент през 2003—2007 г., председател на градския съвет на Тарту от 2011 г.;
  • Григорий Лотман (р. 1953), художник;
  • Алексей Лотман (р. 1960), биолог, член на Естонския парламент през 2007—2011 г.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Основни трудове[редактиране | редактиране на кода]

  • Лекции по структуральной поэтике (1964)
  • Статьи по типологии культуры: Материалы к курсу теории литературы. Вып. 1 (1970)
  • Структура художественного текста (1970)
  • Анализ поэтического текста. Структура стиха (1972)
  • Статьи по типологии культуры: Материалы к курсу теории литературы. Вып. 2 (1973)
  • Семиотика кино и проблемы киноэстетики (1973)
  • Роман А. С. Пушкина «Евгений Онегин»: комментарий (1980, 2-е изд. 1983)
  • Александр Сергеевич Пушкин: биография писателя (1981)
  • Сотворение Карамзина (1987)
  • В школе поэтического слова: Пушкин, Лермонтов, Гоголь (1988)
  • Культура и взрыв (1992)
  • Беседы о русской культуре. Быт и традиции русского дворянства (XVIII — начало XIX века). (1993)
  • Диалог с экраном (1994; совместно с Ю. Цивьяном)

На български[редактиране | редактиране на кода]

  • Поетика. Типология на културата. Прев. от рус. Татяна Танчева. С.: Народна култура, 1990.
  • Култура и информация. Прев. от рус. Лиляна Терзийска, Любен Георгиев Любенов. С.: Наука и изкуство, 1992.
  • Култура и взрив. Прев. Иван Тотоманов. С.: Кралица Маб, 1998 (ISBN 954-533-029-5)

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]