Янко Стойчев
| Янко Стойчев | |
| български революционер | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
Янко Тодоров Цонкин Стойчев е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Янко Стойчев е роден на 14 януари 1876 година в град Малко Търново, тогава в Османската империя, в семейството на Тодор Стойчев и Керекица Янкова. Завършва IV отделение в Малко Търново. Учи дърводелство и работи като дърводелец. Присъединява се към ВМОРО в 1903 година, посветен от войводата Георги Кондолов. Заподозрян от властите, е принуден през март 1903 година да стане нелегален и влиза в четата на Кръстьо Българията. По време на Илинденско-Преображенското въстание е съединените чети на Цено Куртев и Петър Ангелов. Взима участие в нападението над Корфу колиби, нападението на Инеада, превземането на Ахтопол и на други места.[1]
Умира на 2 май 1942 година.[1]
На 8 февруари 1943 година вдовицата му Куда Янкова Тодорова на 56 години, родена в и жителка на Малко Търново, подава молба за българска народна пенсия.[1] Молбата е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.[2]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 333.
- ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 334.
