7 г. пр.н.е.

<<		1 век пр.н.е.						>>

00	99	98	97	96	95	94	93	92	91
90	89	88	87	86	85	84	83	82	81
80	79	78	77	76	75	74	73	72	71
70	69	68	67	66	65	64	63	62	61
60	59	58	57	56	55	54	53	52	51
50	49	48	47	46	45	44	43	42	41
40	39	38	37	36	35	34	33	32	31
30	29	28	27	26	25	24	23	22	21
20	19	18	17	16	15	14	13	12	11
10	9	8	7	6	5	4	3	2	1

7 (седма) година преди новата ера (пр.н.е.) е обикновена година, започваща в събота или обикновена година, започваща в неделя по юлианския календар.

Събития[редактиране | редактиране на кода]

В Римската империя[редактиране | редактиране на кода]

Консули на Римската империя са Тиберий Клавдий Нерон (II път) и Гней Калпурний Пизон.
Тиберий е удостоен с триумф за службата си в Германия.^[1] Церемонията включва освещаване и откриване на завършения Портик на Ливия.^[2]
Пожар засяга сериозно части от Рим, включително Римския форум.^[3]^[1]
Император Август спонсорира и провежда заедно с Гай и Луций Цезар гладиаторски игри по случай петата годишнина от смъртта на Марк Агрипа.^[4] Събитието също отбелязва завършването на строителството и официалното откриване на започнатия от Агрипа Дирибиторий.^[5]
Август реорганизира административното деление на Рим и създава 14 нови региона включващи 265 квартала (vici).^[3]^[1] Реорганизацията е придружена със създаването на седем специализирани противопожарни бригади (Cohortes Vigilum), всяка от които отговаря за два региона.^[6]
Започва публикуването на „Римски древности“ с автор Дионисий Халикарнаски.^[7]

в Юдея[редактиране | редактиране на кода]

Ирод Велики, със съгласието на император Август, изправя синовете си Аристобул IV и Александър пред съд за измяна, обвинение за което двамата са наказани със смърт чрез удушаване.^[8]

В Азия[редактиране | редактиране на кода]

След смъртта на император Чен Ди на трона в Китай се възкачва император Ай Ди.^[9]

Родени[редактиране | редактиране на кода]

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Починали[редактиране | редактиране на кода]

Александър, юдейски принц и син на Ирод Велики
Аристобул IV, юдейски принц и син на Ирод Велики
Дионисий Халикарнаски, гръко-римски историк и писател^{[notes 1]}^[10]
Чен Ди, император на Китай

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

↑ Възможно е да е живял известно време след 7 г. пр.н.е.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

↑ ^а ^б ^в Timothy Venning. „A Chronology of the Roman Empire“. A&C Black, 2011. стр. 357
↑ L. Richardson, jr. „A New Topographical Dictionary of Ancient Rome“, JHU Press, 1992. стр. 314
↑ ^а ^б Augustus: First Emperor of Rome“. Yale University Press, 2014. стр. 385
↑ Henry Thompson Rowell. „Rome in the Augustan Age“. University of Oklahoma Press, 1962. стр. 160
↑ L. Richardson, jr. „A New Topographical Dictionary of Ancient Rome“, JHU Press, 1992. стр. 110
↑ L. Richardson, jr. „A New Topographical Dictionary of Ancient Rome“, JHU Press, 1992. стр. 76
↑ James H. Richardson. „The Roman Historical Tradition: Regal and Republican Rome“. Oxford University Press, 2014. стр. 101
↑ Matthew Bunson. „A Dictionary of the Roman Empire“. OUP USA, 1991. стр. 29
↑ Tan Koon San. „Dynastic China: An Elementary History“. The Other Press, 2014. стр. 94
↑ William H. Kautz. „The Roman Antiquities of Dionysius of Halicarnassus“. Aeterna Press, 1968. стр. 3

[10] Възможно е да е живял известно време след 7 г. пр.н.е.

[Venning-1] а ^б ^в Timothy Venning. „A Chronology of the Roman Empire“. A&C Black, 2011. стр. 357

[Richardson-2] L. Richardson, jr. „A New Topographical Dictionary of Ancient Rome“, JHU Press, 1992. стр. 314

[Goldsworthy-3] а ^б Augustus: First Emperor of Rome“. Yale University Press, 2014. стр. 385

[Rowell-4] Henry Thompson Rowell. „Rome in the Augustan Age“. University of Oklahoma Press, 1962. стр. 160

[Richardson1-5] L. Richardson, jr. „A New Topographical Dictionary of Ancient Rome“, JHU Press, 1992. стр. 110

[Richardson2-6] L. Richardson, jr. „A New Topographical Dictionary of Ancient Rome“, JHU Press, 1992. стр. 76

[H.Richardson-7] James H. Richardson. „The Roman Historical Tradition: Regal and Republican Rome“. Oxford University Press, 2014. стр. 101

[Bunson-8] Matthew Bunson. „A Dictionary of the Roman Empire“. OUP USA, 1991. стр. 29

[San-9] Tan Koon San. „Dynastic China: An Elementary History“. The Other Press, 2014. стр. 94

[Kautz-11] William H. Kautz. „The Roman Antiquities of Dionysius of Halicarnassus“. Aeterna Press, 1968. стр. 3

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

[9]

[notes 1]

[10]