9-та армия (Вермахт)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене


9-та армия
9. Armee
Активна 15 май 1940 - 8 май 1945 г.
Държава Flag of German Reich (1935–1945).svg Нацистка Германия
Клон Сухопътни войски
Тип общовойскова
Гарнизон/Щаб Група армии „Център“
Битки/войни Първа световна война

Втора световна война
- 1940/1941 г.

- 1942/1943 г.

- 1944 г.

Командири
Изтъкнати
командири
Фелдмаршал - Валтер Модел

9-та армия (на немски: 9. Armee) е полева армия воюваща през Втората световна война. Сформирана е на 15 май 1940 г. под командването на генерал-полковник Йоханес Бласковитц.

1940 г.[редактиране | edit source]

Първото си участие армията прави при Линия "Зигфрид", a по-късно и в Битката за Франция. След Френската кампания тя остава като стратегически резерв, пригодена за кратки сражения.

1941 г.[редактиране | edit source]

До края на 1941 г. 9-та армия заедно с Група армии „Център“ са в пълна готовност за инвазията в Съветския съюз. В началната фаза на Операция Барбароса тя оформя южните клещи от масивно обкръжаване на съветските войници разположени в Бялисток, с подкрепящата ги 4-та армия, оформяща северните клещи. Продължавайки усърдно и дълбока да напредва в оформянето на други клещи в близост до Смоленск, и успеха и в обкръжаването на съветските войски дължащ се предимно на голямото разстояние тя трябваше да покрива много от съветските войници избягали в джобовете. Въпреки това фюрера забелязал, че само с 2 армии не може да нанесе силен удар, затова внезапно променил стратегията си и изпратил част от танковите войски на Група армии „Център“ за северната и южната част на фронта, където е заплануван и ударът, който ще нанесе сериозни икономически щети на Съветския съюз.

9-та армия остава неподвижна до октомври 1941 г., когато Хитлер решава да стартира дългоочакваната си атака срещу Москва.

1942 г.[редактиране | edit source]

От 1942 г. армията остава в защитни позиции на около 200 мили извън Москва, когато германската тяга решава да концентрира офанзивата си в южната половина на Русия. В течение на това, СССР започва своята голяма офанзива наричана „Операция Марс“ срещу Група армии „Център“, но въпреки това добре окопаната група армии „Център“ успява с значителни и тежки загуби да отблъсне офанзивата.

1943 г.[редактиране | edit source]

С началото на 1943 г. Германците отново се опитват да си върнат набраната инерция на Източния фронт като започват масовото затваряне на клещите при Курск, където 1/6 от Червената армия е заела позиции за отбраната. Битките се водят от германската 9-та армия, 2-ра танкова армия, 4-та танкова армия атакуващи от север, както и армии отряд "Кемпф", сражаваща се на юг. Руснаците смятат, че най-тежкият удар ще бъде направен от севера и по тази причина те засилват значително сектора срещу 9-та армия. До юли на същата година 9-та армия е станала най-голямата армия, някога пробвана в боевете от германците, която превъзхожда по числен състав дори и известната 6-та армия с 335,000 войници и 600 танка. Въпреки това в напредването от севера тя не успява да пробие силно укрепената железопътна гара Ponyri, което е щяло да и донесе бързо напредване до Курск, и след тежките си загуби била изтласкана от съветската офанзива в по-северната част, която била за момент неокупирана.

1944 г.[редактиране | edit source]

През първата половина на 1944 г. армията намаляла числено, затова тя получила няколко необходими мини и храна спуснати с парашут, с което да продължи защитата на областта при Бобруйск. С идването на лятото обаче руснаците стартирали Операция Багратион, чиято обща цел била пълното унищожаване на Група армии „Център“. Самата 9-та армия, която била част от щаба на групата армии претърпяла големи загуби, откъдето почти 80,000 души загинали а други 65,000 били взети в плен. Близо 40% от нея е унищожена, но с идването на есента и зимата е възстановена от Италианските части, след което взима участие в отбраната на Варшава.

1945 г.[редактиране | edit source]

От 12 януари 1945 г. СССР започва дълго очакването си нахлуване в Германия, с което 9-та армия е принудена да се изтегли в по задни позиции, докато била разположена на запад до река Одер. Три от формаците на армията били натоварени със задачата да защитават Зееловското възвишения (Seelow Heights), който се пада последният защитим регион преди Берлин. В северната част на града е разположен ЦИ армейски корпус, в центъра генерал от артилерията Хелмут Вайдлинг командващ 6-ти танков корпус, а от юг във височините пред германската столица е разположен 11-ти СС танков корпус. Освен тези части на юг от Франкфурт (защитаван от Франкфурт Гарисън) воюва 5-ти СС планински корпус.[1]

До края на януари същата година армията била почти разбита, като намаляла с 100,000 войници, 800 танка и оръдия срещу атаките на Руснаците, които наброявали 1,000,000 войници, 10,000 танка и оръдия. Оцелелите от 9-та армия, които не били убити или предали се на руснаците по време на пробива, успяват да пресекат река Елба, но по-късно се предават на американците.

Части на подчинение[редактиране | edit source]

Дата Армии
1941 г.
Юни 3-та танкова група, 2-и, 5-и, 6-и и 8-и армейски корпус
1941 г.
Декември 6-и, 23-и и 27-и армейски корпус
1943 г.
Юли 41-и танков корпус: 18-та танкова дивизия, 86-та и 292-та пехотна дивизия
46-и танков корпус: 7-ма, 31-ва, 102-ра и 258-ма пехотна дивизия
47-и танков корпус: 2-ра, 9-та и 20-та танкова дивизия, 6-та пехотна дивизия
20-и армейски корпус:45-та, 72-ра, 137-ма и 251-ва пехотна дивизия
23-и армейски корпус: 216-та и 383-та пехотна дивизия
Октомври 41-и танков корпус, 23-и и 55-и армейски корпус
1944 г.
Юни 41-и танков корпус, 35-и и 55-и армейски корпус
1945 г.
Март 5-ти СС планински корпус: 32-ра СС гренадирска дивизия
11-и армейски корпус: 25-та танкова-гренадирска дивизия и 712-та пехотна дивизия
101-и армейски корпус: пехотна дивизия „Берлин“ и „Дьобериц“

Командири[редактиране | edit source]

Вижте също[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

Цитати
  1. Beevor, Antony. p.255
Библиография