Etmopterus perryi

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Etmopterus perryi
Etmopterus perryi.JPG
Природозащитен статут
Недостатъчно данни[1]
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Chondrichthyes Хрущялни риби
подклас: Elasmobranchii Пластинчатохрили
разред: Squaliformes Бодилестоподобни
семейство: Etmopteridae
род: Etmopterus
вид: Etmopterus perryi
Научно наименование
Уикивидове Etmopterus perryi
(Springer & Burgess, 1985)
Разпространение
Etmopterus perryi distmap.png

Etmopterus perryi е вид акула от разред Бодилестоподобни. Смята се, че това е представителят от надразред Акулообразни с най-малка дължина на тялото, достигаща максимум от 21,2 cm. Среща се в Атлантическия океан по крайбрежието на Колумбия и Венецуела на дълбочина от 283 до 439 метра. Отличителна особеност на вида е неголемият размер на тялото при възрастните, дългата и плоска глава, черна ивица на корема и дълга ивица на гърба. Подобно на останалите видове от род Etmopterus и тази акула има фотофори, с помощта на които излъчват светлина. Размножаването е посредством яйцеживораждане, при което се раждат обикновено 2—3 малки. Видът не е обект на риболов, макар често да попада в риболовните мрежи. Няма достатъчно данни относно състоянието на числеността му.

Систематика[редактиране | edit source]

Видът е описан от американските ихтиолози Стюарт Спрингър и Джордж Бърджис благодарение на предоставени екземпляри уловени от екип на научноизследователския съд „Орегон“ през 1964 г. Видът е наречен в чест на известния биолог изследовател на акулите Пери Гилбърт. Описанието е публикувано през 1985 г. Типовият екземпляр е женска с дължина от 18,2 cm, уловена в Карибско море в близост до Колумбия. Видът е систематизиран в род Etmopterus като основната обща черта, която дава основание да бъде причислен тук са неравномерно подредените иглоподобни кожни зъби.[2]

Разпространение и начин на живот[редактиране | edit source]

Днес е установено, че ареалът на вида включва неголяма част от южното крайбрежие на Карибско море близо до Колумбия и Венецуела. Ареалът е заключен в района между градовете Баранкиля и Санта Марта до полуостров Гуахира, а на север между островите Лос Тестигос и Гренада.[2] Акулата обитаваконтиненталния шелф на дълбочина 283 — 439 метра.

Описание[редактиране | edit source]

Акулата има дълга сплесната глава, която се явява около една пета до четвърт от цялата дължина на тялото. Очите са големи, на дължина са два пъти по-големи отколкото на височина със заострени предни и задни краища. Ноздрите са големи покрити със слабоизразена кожна гънка. По горната челюст имат 25 — 32 зъба, а на долната 30 — 34 броя. В устата и по хрилниге цепки се намират множество вкусови луковици. Хрилните цепки са сравнително неголеми.[2]

Тялото е неголямо с два близко разположени едри гръбни плавници като задният е около два пъти по-голям от предния. Липсва анален плавник.[2][3] Притежават фотофори, които излъчват светлина.[2] Най-едрият измерен екземпляр е достигал дължина от 21,2 cm.[1]

Екологични особености[редактиране | edit source]

Видът вероятно е най-малкия от всички живеещи днес акули[4]. Възрастните мъжки имат средна дължина натялото 16—17,5 cm, а женските — 15,5 cm. Бременните женски могат да достигнат до 19—20 cm.[1] Акули от видовете Squaliolus laticaudus и Eridacnis radcliffei имат сходни размери и е трудно да се определи кой от видовете е най-малък поради трудности в определянето на репродуктивната възраст.[4] Видът е яйцеживораждащ. Плодът притежава жълтъчно мехурче до момента на раждането му. Малките са 2-3 броя, всеки с дължина 5,5—6 cm.[1]

Връзки с хората[редактиране | edit source]

Порадинеголемите размеринатялоторибата непредставлява обект на промишлен риболов. Екземпляри попадат случайно в мрежите на риболовни съдове и това може да намаличислеността на вида предвид ниската раждаемост и ограничения ареал на разпространение.[1]

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б в г д ((en)) Leandro, L.. Etmopterus perryi. // IUCN Red List of Threatened Species. Version. International Union for Conservation of Nature, 2006. Посетен на September 27, 2009.
  2. а б в г д Springer, S. & G.H. Burgess. Two New Dwarf Dogsharks (Etmopterus, Squalidae), Found off the Caribbean Coast of Colombia. // Copeia 1985 (3). 5 августа 1985. DOI:10.2307/1444748. с. 584–591.(англ.)
  3. Compagno, L.J.V., M. Dando and S. Fowler. Sharks of the World. Princeton University Press, 2005. ISBN 9780691120720. с. 103.
  4. а б Martin, R.A. What is the Smallest Species of Shark? ReefQuest Centre for Shark Research.