Skype

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Skype
Информация
Разработчик Skype Limited, Майкрософт
Последна версия 6.18 (Windows)
6.13 (Mac OS X)
4.1 (GNU/Linux)
4.0 (Android)
2.0 (Symbian)
4.1 (iOS)
2.0 (Windows Phone)
Програмен език Delphi, Objective-C, C++, Qt – в зависимост от операционната система
Операционна система многоплатформен
Език на интерфейса Многоезичен, включително български
Статус активен
Вид софтуер Интернет телефония
Лиценз Собственически лиценз, Безплатен софтуер с допълнителни, платени възможности
Уебсайт skype.com
Skype в Общомедия

Skype (произнася се скайп) е приложен софтуер за чат, VOIP телефония и видеовръзка. Чрез програмата може да се осъществи телефонна връзка от различни електронни устройства, като компютър, мобилен телефон, телевизор[1], игрална конзола и т.н. до други такива устройства или стационарен телефон. Има възможност и за осъществяване на видео връзка. От 2003 г. насам потребителите на Skype се увеличават с два милиона годишно. Софтуерът на Skype е създаден от естонците Ахти Хенла, Прийт Касесалу и Яан Талин. Компанията е основана от шведa Никлас Зенстрьом и датчанинa Янус Фрийс. В момента програмата е собственост на компанията Microsoft.

История[редактиране | edit source]

  • Първата версия на Skype е пусната през август 2003 г. Създадена е от естонците Ахти Хенла, Прийт Касесалу и Яан Талин, които разработват и поддържат системно Skype. Алгоритмите са основата и на друга подобна система за комуникация KaZaA.
  • През 2010 г. Skype достига 663 милиона регистрирани потребителя.
  • През 2011 г. Microsoft купува Skype за 8,5 милиарда долара.

Централата на компанията се намира в Люксембург, но повечето от разработчиците и 44% от всички служители на поделението все още са базирани в Талин и Тарту, Естония.

Анализ на програмата[редактиране | edit source]

На конференцията Black Hat Europe 2006 е представен анализ на програмата от Филип Бионси и Фабрис Декло:[2]

  • Системата представлява напълно децентрализирана peer to peer мрежа, за разлика от повечето подобни програми, които използват технологията клиент-сървър.
  • Програмата използва похвати, затрудняващи декомпилирането и дебъгването (в резултат се затруднява създаването на програми, използващи комуникационния протокол на Skype и хакерски програми)
    • Програмата се самомодифицира след зареждането си в паметта, като по-голямата част от нея е криптирана с RSA алгоритъм.
    • Декриптираната програма съдържа приблизително 300 контролни суми, всяка от които се изчислява чрез нестандартен полиморфен алгоритъм. Стойностите на някои от тези контролни суми определят адреса в паметта, откъдето продължава изпълнението на програмата. Крайната контролна сума се изчислява чрез RSA алгоритъм.
    • Програмата засича за колко време се изпълняват някои нейни подпрограми и, ако това време превишава определен интервал, приема че към подпрограмата е включен дебъгер и прекратява нормалната си работа (запълва всички регистри на процесора със случайни числа и прави преход към случайна страница от паметта).
  • Skype генерира постоянен мрежов трафик дори когато потребителят не я използва, защото понякога пренася чужди съобщения и разговори.
  • Програмата Skype изпълнява безусловно всяка команда, подадена ѝ по Skype протокол.
  • Възможно е да бъде създадена паралелна Skype мрежа чрез подмяна в програмата на вградените RSA сертификати.
  • Незащитеност на комуникацията: налични са ключовете за декодиране както на собствена, така и на чужда комуникация.
  • Има открити грешки в програмата (възможност за препълване на буфер), което може да позволи неоторизиран външен достъп до компютъра и изпълнението на произволни команди.
  • Мрежовата комуникация на Skype трудно може да бъде ограничена, защото изглежда като обикновен HTTPS трафик.
  • Няма начин да се гарантира, че в програмата не се съдържа „задна врата“, позволяваща неоторизиран достъп до компютъра.

През януари 2008 г. друг изследовател, Avif Raff, оповестява нова уязвимост в Skype, позволяваща неоторизиран достъп на външни лица върху компютъра от името на потребителя, който е стартирал Skype. Това включва стартирането на произволна друга програма и показване на прозорци от името на Skype.[3]. По-късно, през януари, се появи информация, че немската полиция възнамерява да пусне в употреба софтуер, които легално да следи разговорите на потребителите[4]. Новата версия 4.0 е много по-добра от предишната. Има доста разлики в интерфейса и по начина, по който работи. От 10.05.2011 софтуерът е собственост на технологичния гигант Microsoft.

Вижте също[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Use Skype on your current TV
  2. Philippe Biondi и др. Silver Needle in the Skype (pdf). // blackhat, 2006-03-02. Посетен на 2007-11-09.
  3. Откриха опасна дупка в Skype. // PC World, 2008-01-22. Посетен на 2008-01-22.
  4. Троянски кон в Skype да се вихри из мрежата?. // noTrial.Info, 2008-01-31. Посетен на 2008-01-31.

Външни препратки[редактиране | edit source]