Тунел под Ла Манш

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Тунел под Ла Манш
Входът на тунела от френска страна
Входът на тунела от френска страна
Основни данни
Вид железопътен тунел
Пресича пролив Па дьо Кале
Начало Flag of France.svg Кокел, Франция
Край Flag of the United Kingdom.svg Фолкстоун, Великобритания
Надм. височина -75 m
Технически данни
Дължина 50,45 km
Ширина 2 × 7,60 m
Разр. скорост 160 km/h
Коловози 2
Електрифициран 25 kV AC
История
Построен 1987-1994 г.
Експлоатация
Собственик Евротунел
Сайт eurotunnel.com
Карта
Course Channeltunnel ru.svg
51°01′18.24″ с. ш. 1°28′46.51″ и. д. / 51.021734° с. ш. 1.479586° и. д.

Тунелът под Ла Манш, известен още като Евротунел, е подводен железопътен тунел с дължина около 50 км, който свързва френския град Кале с британския град Фолкстоун, под протока Ла Манш. Тунелът се обслужва от френско-британския консорциум Eurotunnel plc.

История[редактиране | edit source]

  • През 1802 г. френският инженер Албер Матю дава идея и проектира първия тунел под Ла Манш;
  • През 1830 г., след като влизат в действие парните локомотиви, възникват идеи за железопътен тунел под Ла Манш. Пример за това е французинът Том дьо Гамон, който в продължение на 30 години разработвал различни проекти на тунела. До 1945 г., обаче, проектите за построяването на такъв тунел остават само идейни.
  • През 1957 г. е създадена специална международна проектантска група и към 1973 г. били предложени 4 варианта на сухоземен път:
    • Europont - въжен мост, който като вариант бил почти веднага отхвърлен поради високата си цена (6 милиарда фунта);
    • Euroroute - комбинация между мост и железопътен тунел под пролива;
    • Channel Expressway - тунел с тръби за железопътен и шосеен транспорт;
    • Eurotunnel - железопътен тунел (проектът е разработен през периода 1972-1975 г.), който бил възприет като най-удачния вариант.
  • През 80-те години проектът Eurotunnel бил доразработен и на 1 декември 1987 г. са започнати строителните работи от страната на Великобритания.
  • На 1 декември 1990 г. строителните групи от Великобритания и Франция се срещат под пролива;
  • На 6 май 1994 г. британската кралица Елизабет II и френският президент Франсоа Митеран откриват официално тунела. Месец по-късно започва редовното движение на влакови композиции.

Технически данни[редактиране | edit source]

Товарният терминал във Фолкстоун
Вагон с автомобили, заедно с пътниците
  • Тунелът е предназначен единствено за железопътен транспорт;
  • Тунелът представлява 3 отделни тръби - две активни (по една за всяка посока на движение) и една аварийна;
  • Всяка тунелна тръба е с ширина 7,60 м и дължина 51 км;
  • Тунелът преминава на дълбочина 50 м под дъното на Ла Манш.

Влакови композиции[редактиране | edit source]

  • През тунела преминават влакови композиции, които се товарят с автомобили, автобуси и камиони на терминалите в градовете Кале и Фолкстоун.
    • Тези влакови композиции се обслужват от фирмата Channel Tunnel Rail Link.
    • Една влакова композиция от този вид събира 120 автомобили и 12 автобуса, или товарни камиони.
    • Терминалите имат голяма пропускателна способност; те са оборудвани със специални рампи и трябва да извършат натоварването за кратко време, за да бъдат конкурентни на водния транспорт.
    • Пътуващите в автомобилите, автобусите и камионите водачи и пътници остават в превозното средство.
    • Скоростта за движение в тунела е 160 км/час.
    • Времето за преминаване на тунела е 35 минути.
  • През тунела преминават пътнически влакови композиции на Eurostar.
    • Тунелът обслужва 2 линии: Лондон - Париж и Лондон - Брюксел.
    • Качването на пътниците става в началната гара и в следваща междинна гара - Лил във Франция и Ашфорд във Великобритания.
    • Скоростта на движение извън тунела е 300 км/час.