Дзига Вертов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Дзига Вертов
съветски режисьор
Роден: 2 януари 1896*
Бялисток, Руска империя
Починал: 12 февруари 1954  (на 58 години)
Москва, СССР

Вертов е роден в 1896 в г. Белосток, Полша.(тогава в пределите на царска Русия). Умира през 1954 в Москва. Истинското му име е Денис Аркадиевич Кауфман. Има двама братя – Михаил (Мойсей), който е оператор на повечето от филмите на Дзига, но също се изявява успешно и като режисьор, и Борис, който емигрира във Франция, където като оператор снима три филма с Жан Виго (между тях е и прочутият „Аталанта” (1933); по-късно, по време на втората си емиграция (след влизането на германците в Париж) работи в Канада и САЩ с Джон Грирсън (изтъкнат документалист), Сидни Лъмет и Елиа Казан. Борис Кауфман е операторът на филма на Лъмет „Дванадесет разгневени мъже”, а за работата си над друг известен филм –”В пристанището” (1954) на E. Казан – получава Оскар.

Всеки от братята Кауфман е мащабна личност, но безпорно най-креативният е Дзига. Кръгът на неговите интереси е много широк. През юношеските си години той се занимава с музика и поезия. В Белосток Вертов учи в консерватория, след това постъпва в Психоневрологическия институт в Петербург, където слуша лекциите на Иван Павлов и Владимир Бехтерев, а след като се премества в Москва, се записва в математическия факултет на Московския университет.

Дзига Вертов е привлечен на работа в киното през 1918 г. от Михаил Колцов, ръководителя на кинохрониката към Московския кинокомитет – бивш съученик и състудент на Дзига от Психоневрологическия институт.

Естетика

Режисьорът на „Човекът с кинокамерата” (1929) и „Ентусиазъм (Донбаска симфония)” (1930) полага новаторската си естетика върху солидна основа. По време на своята работата върху първия от споменатите филми Вертов проучва перцептивното отношение на зрителя към самия екран, като поставя на задната стена на киносалона камери, които следят реакциите на седящите в залата. При работата върху втория филм провежда лабораторни експерименти, чиято цел е да се установи кои шумове имат най-голямо емоционално въздействие върху човека.

Като имаме предвид математическата прецизност, с която е осъществен монтажът в „Човекът с кинокамерата”, поразителната фонограма на „Ентусиазъм”, който е първият руски звуков документален филм, и факта, че в теоретичните си трудове режисьорът обръща голямо внимание на психологията на възприятието и на емоционалното въздействие на кинотворбите, е ясно, че усилията, които е положил Вертов при заниманията си с музика, психология и математика (наука издигана в култ от „ЛЕФ” и конструктивистите), не са били напразни.

До Вертов в кинохрониката за най-важен момент се смята, както пише Пол Рота, „бързината, с която брътвежите на някой политик (отправил суров взор към кинокамерата) стигат до ушите на няколко милиона сравнително безразлични хора.”[1] Руският режисьор коренно променя жанра.

Вертов обогатява документалистиката със своята концепция за киноистината („киноправда”), чиито най-важни моменти са следните: художествената истина е истината на факта (основен тезис на „ЛЕФ”, където Вертов печата манифестния си текст „Киноки. Превратът”[2]; обект на изображение в документалното кино е спонтанният, социално значим жест; кинохрониката трябва да запечата непосредственото, неочакваното, „животът в изненада” („жизнь врасплох”); нейната задача е да извлече от хаоса на жизнените явления същностното; камерата е мощно техническо око, което формира активно емоционално и интелектуално отношение към обектите; ето защо присъствието й във филма не бива да се крие нито от зрителите, нито пък от тези, които биват снимани; организацията на видимите явления на живота е дело както на кинооператора, така и на монтажистта, чиято цел е да създава неочаквани асоциация, осъществяващи скокове в пространството и времето.

Вертов, подобно на мнозина свои съвременници, също се заблуждава относно характера на своето време. Той вярва, че неговото изкуство е неободимо на революцията, но догматичната Сталинова критика го обвинява във формализъм, критикува го за радикалните му естетически възгледи, а след появата на „Човекът с кинокамерата” режисьорът много трудно успява да реализира идеите си. Вертов завършва „Ентузиазъм” във времето, когато във в. „Правда” и в сп. „Пролетарское кино” се появяват статии, призоваващи към ликвидиране на кинодокументалистиката като „олицетворение на формалистичния подход към киноизкуството” [3] След тази творба Вертов не прави филми в продължение на шест новини. Едва през 1937 той създава „Приспивна песен”, компромисно произведение, което устройва Сталиновия режим.

Петдесет и шест години след смъртта на Вертов, след като Европа завинаги се прости с комунизма и фашизма, можем да се абстрахираме от идеологическите заблуждения на големия руски режисьор, и да оценим обективно естетическата значимост на неговите шедьоври – „Човекът с кинокамерата” и „Ентузиазъм”.


„Ентусиазъм (Донбаска синфония)” (1930)

Литература

Вертов, Дз. Статьи, дневники, замислы. Москва, 1966.

Hicks, J. Dziga Vertov: defining documentary film. — London ; New York: I.B.Tauris, Palgrave Macmillan, 2007. — 194 p.


Бележки

[1] Из историята на филмовата мисъл. Антология. Част II, С., 1988, с. 16.

[2] сп. „ЛЕФ”, 1923, N 3, c. 135-143.

[3] Ичин, К. Пролетариат врасплох: „Симфония Донбасса” Дзиги Вертова. В: Toronto Slavic Quarterly, 22, Fall, 2007.

Филмография

• Кинонеделя (1919) - „Киноседмица“, 43 серии • Годовщина революции (1919) - „Годишнина от революцията“ • История гражданской войны (1922) - „История на гражданската война“ • Советские игрушки (1924) - „Съветски играчки“ • Кино-глаз (1924) - „Кинооко“ • Киноправда (1925) - „Киноистина“ • Шестая часть мира (1926) - „Една шеста от света“ • Одиннадцатый (1928) - „Единадесетият“ • Человек с киноаппаратом (1929) - „Човекът с кинокамерата“ • Энтузиазм ( симфония Донбасса) (1930) - „Ентусиазъм (Донбаска симфония)“ • Три песни о Ленине (1934) - „Три песни за Ленин“ • Памяти Серго Орджоникидзе (1937) - „В памет на Серго Орджоникидзе“ • Колыбельная (1937) - „Приспивна песен“ • Три героини (1938) - „Три героини“ • Казахстан — фронту! (1942) - „Казахстан - на фронта!“ • В горах Ала-Тау (1944) - „В планините на Ала-Тау“ • Новости дня (1954) - „Новините от деня“

Външни препратки

Галина Д. Георгиева "Литературата на факта и документалното кино” В: Електронно списание LiterNet, 14.07.2009, № 7 (116) http://liternet.bg/publish19/g_d_georgieva/literaturata.htm