Бабелсберг

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Бабелсберг
Babelsberg
— градски район —
Дворецът Бабелсберг по крайбрежието на река Хафел
Дворецът Бабелсберг по крайбрежието на река Хафел
Германия
52.4° с. ш. 13.1° и. д.
Бабелсберг
Бранденбург
52.4° с. ш. 13.1° и. д.
Бабелсберг
Страна Германия
ПровинцияБранденбург
Част отПотсдам
Площ9,7 km²
Надм. височина36 m
Пощенски код14482
Телефонен код0331
Бабелсберг в Общомедия

Бабелсберг (на немски: Babelsberg) е градски район на Потсдам, столицата на провинция Бранденбург в Германия. Жителите на квартала към 31 декември 2020 г. са 25 084. В Бабелсберг се намират известният дворец Бабелсберг, паркът Бабелсберг, Потсдамският университет. По време на ГДР тук се е намирало киностудиото „DEFA“.[1]

Първото упоменаване на селището е от 1375 година, по времето на император Карл IV.

През Бабелсберг е минавала условната граница между Западен Берлин (район Щеглиц Целендорф) и ГДР. На граничния преход по Глиникския мост (на немски: Glienicker Brücke) е станала размяната на съветския разузнавач Рудолф Абел със сваления американски пилот Франсис Гари Пауърс.

По сценария на филма Седемнадесет мига от пролетта именно в Бабелсберг е живял Щирлиц.

По време на Потсдамската конференция от 17 юли до 2 август 1945 г. във вилите на брега на езерото Грибницзе (на немски: Griebnitzsee) са били настанени ръководителите на делегациите на СССР, САЩ и Великобритания – Сталин, Хари Труман и Уинстън Чърчил.[2] Оттогава вилите носят техните имена. Във вилата на Труман от 2001 г. е разположено седалището на Фондация за свободата „Фридрих Науман“.

В квартала се намира и международно известното филмово „Студио Бабелсберг

Дворец Бабелсберг[редактиране | редактиране на кода]

През 1833 г. принц Вилхелм от Хохенцолерн получава съгласието на баща си, крал Фридрих Вилхелм III да построи лятна резиденция за него и съпругата му Августа Сакс-Ваймарска на склона на хълма Бабелсберг, с изглед към река Хафел. Първите планове са проектирани в неоготически стил от Карл Фридрих Шинкел, но скоро не удовлетворяват нарастващите изисквания на Вилхелм. Неговият по-голям брат крал Фридрих Вилхелм IV е женен, но няма деца. По този начин Вилхелм I се ползва със статут на пруски престолонаследник. Дворецът е до голяма степен разширен и е завършен през 1849 г.

Бабелсберг остава резиденция на Вилхелм след възкачването му на пруския и германския трон. Именно тук след личен разговор на 23 септември 1862 г. той назначава Ото фон Бисмарк за министър за президент на Прусия и решава да не абдикира.

От 1990 г. дворецът Бабелсберг с околния парк, изграден от Петер Йозеф Лене и Херман фон Пюклер-Мускау, е част от дворците и парковете на ЮНЕСКО в Потсдам и Берлин, обект на световното наследство и е отворен за посетители като музей. Един от кампусите на Университета в Потсдам, както и Институтът по астрофизика Лайбниц в Потсдам (AIP) са разположени в парка. До Нойбабелсберг е домът на Института Хасо Платнер за инженерство на софтуерни системи.

Германската метал група Рамщайн използва замъка Бабелсберг, за да заснеме музикалния си видеоклип „Du riechst so gut“.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Сабине Дамашке, Лилит Дабагян. Старый новый вуз: Институт кино и телевидения стал университетом // Deutsche Welle, 2017-07-08. Архивиран от оригинала на 2017-01-30. Посетен на 2017-11-05. (на руски)
  2. Das sowjetische Oberkommando in Potsdam-Babelsberg. In: Berlins Taiga - Dein Ausflugsbegleiter in die sowjetische Geschichte. 2017-07-14 (https://berlinstaiga.de/themen/kalter-krieg/oberkommando-besatzungstruppen-potsdam-griebnitzsee/).