Направо към съдържанието

Ортоклаз

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ортоклаз
Общи
Формула
(повтаряща се единица)
K(AlSi₃O₈)
Характеристики
Твърдост по Моос6
Цвят на чертатабяло
Ортоклаз в Общомедия

Ортоклазът е минерал от групата на силикатите и подгрупата на алкалните фелдшпати.[1][2] През 1801 г. френският минералог Рене-Жюст Хаюи го нарича ортос (orthose), подчертавайки с това цепителността му под прав ъгъл. През 1823 г. немският минералог Йохан Брайтхаупт променя името му на ортоклаз (от ὀρθός – прав и κλάσις – пукнатина).[3]

Химичната му формула е K(AlSi3O8) или (K, Na)AlSi3O8.[4] При теоретично чистия ортоклаз съдържанието е 16,9% K2O, 18,4% Al2O3 и 64,7% SiO2. Повечето ортоклази съдържат и малки количества натрий и още по-малки – калций и други компоненти. С увеличаването на натрия се получават междинни варианти между ортоклаз и албит, наричани анортоклази, устойчиви при високи температури.[5]

Твърдостта му по скалата на Моос е 6, плътността варира в границите 2,55 – 2,63 g/cm3. Цветът му може да бъде сивожълт, бледорозов, зеленикаво бял, зелен (амазонит), безцветен до бял (санидин и адулар). В тънки пластинки е безцветен. Кристалната му форма е моноклинно-призматична. Има стъклен до смолист блясък, съвършена цепителност по (001) и почти съвършена по (010), мидест лом, средно устойчив на химично изветряне. Понякога влиза в състава на гранита.[4][3]

Ортоклазът се среща главно в интрузивните магмени скали. В пегматитовите находища главните минерали са ортоклаз и микроклин, заедно с кварц и мусковит, като за тях е характерно срастването между ортоклаза и кварца. Находища има в Норвегия, Швеция, Мадагаскар и на други места. У нас се срещат н Централното Средногорие и Родопите.[5]

Ортоклазът намира приложение в стъкларската и керамичната промишленост.

  1. ортоклаз // Речник на българския език (ibl.bas.bg). Институт за български език. Посетен на 29 април 2024.
  2. Тодоров, Тодор. Речник на скъпоценните камъни. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0403-3. с. 156-157.
  3. а б ((en)) Mineral Information, Data and Localities/Orthoclase
  4. а б Уваров, E. Б.; А. Айзакс. Речник на научните термини. София, Издателство „Петър Берон“, 1992. с. 279.
  5. а б Минералогия, Иван Костов, изд. „Техника“, 1992, ISBN 954-03-0112-2, стр.355