Детлев фон Лилиенкрон: Разлика между версии
Редакция без резюме |
|||
| Ред 106: | Ред 106: | ||
== Външни препратки == |
== Външни препратки == |
||
* [http://vkonstantinov.hit.bg/dichter/lilien_d/liliencr.htm#x Поезия от Лилиенкрон], в превод на [[Венцеслав Константинов]] |
* [http://vkonstantinov.hit.bg/dichter/lilien_d/liliencr.htm#x Поезия от Лилиенкрон], в превод на [[Венцеслав Константинов]] |
||
{{de икона}} [http://de.wikipedia.org/wiki/Detlev_von_Liliencron Wikipedia] |
|||
{{de икона}} [http://gutenberg.spiegel.de/index.php?id=19&autorid=375&autor_vorname=+Detlev+Freiherr+von&autor_nachname=Liliencron&cHash=b31bbae2c6 Projekt Gutenberg-DE] |
|||
{{de икона}} [http://www.zeno.org/Literatur/M/Liliencron,+Detlev+von Werke bei Zeno.org] |
|||
{{de икона}} [http://www.ub.fu-berlin.de/internetquellen/fachinformation/germanistik/autoren/autorl.html?print Linksammlung der Universitätsbibliothek der Freien Universität Berlin] |
|||
== Бележки == |
== Бележки == |
||
Версия от 14:09, 14 ноември 2007
| Детлев фон Лилиенкрон Detlev von Liliencron | |
| немски поет и драматург | |
 Фотография от 1905 г. | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Хамбург, Федерална република Германия |
| Семейство | |
| Подпис |  |
| Детлев фон Лилиенкрон в Общомедия | |
Детлев фон Лилиенкрон (на немски: Detlev von Liliencron) с цяло име Фридрих Адолф Аксел барон фон Лилиенкрон, е немски поет, белетрист и драматург, роден в Кил и израсъл в семейството на обеднял аристократ - датски митнически чиновник и дъщеря на американски генерал.
Живот
След отбиване на военната си служба Лилиенкрон става офицер в Майнц. Участва в поход срещу Полша и в други военни операции. На тридесет и една годишна възраст напуска военната служба заради дългове и без особен успех упражнява различни професии в Америка - преподавател по езици, пиано и езда. След завръщането си в Германия става учител по пеене в Хамбург. Тогава публикува първите си стихотворения и новели. Лилиенкрон получава назначение като управител на остров Пелворм, но трябва да остави работата си отново заради дългове. В края на дните си поетът получава почетна рента от кайзер Вилхелм II, а в годината на смъртта си е удостоен с титлата почетен доктор на университета в Кил.
Творчество
Първата значима стихосбирка на Детлев фон Лилиенкрон излиза в 1883 г., когато той е вече близо четиридесетгодишен - под заглавие "Адютантска езда и други стихотворения". С нея привлича вниманието на натуралистите. Лилиенкрон поема попрището на писател на свободна практика и живее в Мюнхен, Берлин и Алтона. Съосновател е на "Дружество за модерен живот" (1891-1892) в Отензен край Хамбург. Поддържа приятелство с писателите Рихард Демел и Густав Фалке. В книгите си "Мъгла и слънце" (1900) и "Пъстра плячка" [1] (1903) той свежо и колоритно, с настроение и мощна чувственост предава впечатленията си от заобикалящия го свят.
По-важни произведения
Стихотворения
- Trutz, Blanke Hans, 1882/1883
- Die Musik kommt, 1883
- Adjudantenritte, 1883
- Der Haidegänger, 1890
- Glückes Genug, 1892
- Neue Gedichte, 1893
- Nebel und Sonne, 1900
- Bunte Beute, 1903
- Märztag, 1903
- In einer großen Stadt, 1904
- Gute Nacht, 1909
Епос
- Poggfred, 1896
Драми
- Knut, der Herr, 1885
- Die Rantzow und die Pogwisch, 1886
- Arbeit adelt, 1887
Трагедии
- Der Trifels und Palermo, 1886
- Die Merowinger, 1888
Романи
- Breide Hummelsbüttel, 1887
- Mit dem linken Ellenbogen, 1899
Новели
- Eine Sommerschlacht, 1886
- Kriegsnovellen , 1885
- Auf dem Kirchhof , 1898
- Könige und Bauern, 1900
- Roggen und Weizen, 1900
- Aus Marsch und Geest, 1901
- Die Abenteuer des Majors Glöckchen, 1904
- Letzte Ernte, 1909
Разкази
- Unter flatternden Fahnen, 1888
- Der Mäcen, 1889
- Krieg und Frieden, 1891
- Krieg und Frieden, 1895
Други
- Balladenchronik, 1906
- Leben und Lüge (Autobiographie), 1908
Влияние
С лириката си Лилиенкрон става водещ представител на литературния импресионизъм, като упражнява влияние върху младите Райнер Мария Рилке и Хуго фон Хофманстал. В края на живота си Лилиенкрон публикува автобиографията си "Живот и лъжа" (1908). Пенчо Славейков казва за него: "В песните му се чувства офицера: спретнати са, безукоризнени външно, и с вътрешно достойнство." А Емануил Попдимитров го определя така: "Лилиенкрон беше като Янус с две лица - едното осветено от смеха и слънцето, а другото скрито в сянката на мрачен песимизъм."
В чест на поета град Хамбург учредява литературната награда "Лилиенкрон".
МАРТЕНСКИ ДЕН
Облаци се носят над лъките,
В синкава омара спят горите.
Жерави небето разорават,
С крясъци ятата прилетяват.
Чучулиги хвъркат на рояци,
С трели пролетта ни дава знаци.
Ах, момиче, с твоите кордели
Блян лети из ширните предели.
Блян лети и в облаците пее;
Спреш ли го, в мига ще занемее.
(1903)
В превод на Венцеслав Константинов
Източници
- Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.
Външни препратки
- Поезия от Лилиенкрон, в превод на Венцеслав Константинов
Шаблон:De икона Projekt Gutenberg-DE
Шаблон:De икона Werke bei Zeno.org
Шаблон:De икона Linksammlung der Universitätsbibliothek der Freien Universität Berlin