Детлев фон Лилиенкрон

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Детлев фон Лилиенкрон
(Detlev von Liliencron)
D v Lilienkron 1905.jpg
Фотография от 1905 г.
Роден: 3 юни 1844 г.
Кил, Германия
Починал: 22 юли 1909 г.
(на 65 г.)
Хамбург, Германия
Подпис:
Liliencron Signature.gif

Детлев фон Лилиенкрон (на немски: Detlev von Liliencron) с цяло име Фридрих Адолф Аксел барон фон Лилиенкрон, е немски поет, белетрист и драматург, роден в Кил и израсъл в семейството на обеднял аристократ — датски митнически чиновник и дъщеря на американски генерал.

Живот[редактиране | редактиране на кода]

Детлев фон Лилиенкрон (1883)

След отбиване на военната си служба Лилиенкрон става офицер в Майнц. Участва в поход срещу Полша и в други военни операции. На тридесет и една годишна възраст напуска военната служба заради дългове и без особен успех упражнява различни професии в Америка - преподавател по езици, пиано и езда. След завръщането си в Германия става учител по пеене в Хамбург. Тогава публикува първите си стихотворения и новели. Лилиенкрон получава назначение като управител на остров Пелворм, но трябва да остави работата си отново заради дългове. В края на дните си поетът получава почетна рента от кайзер Вилхелм II, а в годината на смъртта си е удостоен с титлата почетен доктор на университета в Кил.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

"Пъстра плячка" (1903)

Първата значима стихосбирка на Детлев фон Лилиенкрон излиза в 1883 г., когато той е вече близо четиридесетгодишен — под заглавие "Адютантска езда и други стихотворения". С нея привлича вниманието на натуралистите. Лилиенкрон поема попрището на писател на свободна практика и живее в Мюнхен, Берлин и Алтона. Съосновател е на "Дружество за модерен живот" (1891-1892) в Отензен край Хамбург. Поддържа приятелство с писателите Рихард Демел и Густав Фалке. В книгите си "Мъгла и слънце" (1900) и "Пъстра плячка" [1] (1903) той свежо и колоритно, с настроение и мощна чувственост предава впечатленията си от заобикалящия го свят.

Влияние[редактиране | редактиране на кода]

С лириката си Лилиенкрон става водещ представител на литературния импресионизъм, като упражнява влияние върху младите Райнер Мария Рилке и Хуго фон Хофманстал. В края на живота си Лилиенкрон публикува автобиографията си "Живот и лъжа" (1908). Пенчо Славейков казва за него: "В песните му се чувства офицера: спретнати са, безукоризнени външно, и с вътрешно достойнство." А Емануил Попдимитров го определя така: "Лилиенкрон беше като Янус с две лица — едното осветено от смеха и слънцето, а другото скрито в сянката на мрачен песимизъм."

Признание[редактиране | редактиране на кода]

В чест на поета град Хамбург учредява литературната награда "Лилиенкрон".


Мартенски ден


Облаци се носят над лъките,
В синкава омара спят горите.

Жерави небето разорават,
С крясъци ятата прилетяват.

Чучулиги хвъркат на рояци,
С трели пролетта ни дава знаци.

Ах, момиче, с твоите кордели
Блян лети из ширните предели.

Блян лети и в облаците пее;
Спреш ли го, в мига ще занемее.

1903 [2]


Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Стихотворения
  • Trutz, Blanke Hans, 1882/1883
  • Die Musik kommt, 1883
  • Adjudantenritte, 1883
  • Der Haidegänger, 1890
  • Glückes Genug, 1892
  • Neue Gedichte, 1893
  • Nebel und Sonne, 1900
  • Bunte Beute, 1903
  • Märztag, 1903
  • In einer großen Stadt, 1904
  • Gute Nacht, 1909
Детлев фон Лилиенкрон
Епос
  • Poggfred, 1896
Драми
  • Knut, der Herr, 1885
  • Die Rantzow und die Pogwisch, 1886
  • Arbeit adelt, 1887
Трагедии
  • Der Trifels und Palermo, 1886
  • Die Merowinger, 1888
Романи
  • Breide Hummelsbüttel, 1887
  • Mit dem linken Ellenbogen, 1899
Новели
  • Eine Sommerschlacht, 1886
  • Kriegsnovellen , 1885
  • Auf dem Kirchhof , 1898
  • Könige und Bauern, 1900
  • Roggen und Weizen, 1900
  • Aus Marsch und Geest, 1901
  • Die Abenteuer des Majors Glöckchen, 1904
  • Letzte Ernte, 1909
Разкази
  • Unter flatternden Fahnen, 1888
  • Der Mäcen, 1889
  • Krieg und Frieden, 1891
  • Krieg und Frieden, 1895
Други
  • Balladenchronik, 1906
  • Leben und Lüge (Autobiographie), 1908

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Стихотворението "По телефона" в превод на Венцеслав Константинов
  2. „Мартенски ден“ от Лилиенкрон, в превод на Венцеслав Константинов

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]