Стефан Георге: Разлика между версии
Редакция без резюме |
|||
Ред 86: | Ред 86: | ||
== Външни препратки == |
== Външни препратки == |
||
* [http://vkonstantinov.hit.bg/dichter/george_s/george.htm#x Поезия от Стефан Георге], в превод на [[Венцеслав Константинов]] |
* [http://vkonstantinov.hit.bg/dichter/george_s/george.htm#x Поезия от Стефан Георге], в превод на [[Венцеслав Константинов]] |
||
{{de икона}} [http://de.wikipedia.org/wiki/Stefan_George Wikipedia] |
|||
{{de икона}} [http://gutenberg.spiegel.de/index.php?id=19&autorid=192&autor_vorname=+Stefan&autor_nachname=George&cHash=b31bbae2c6 Projekt Gutenberg-DE] |
|||
{{de икона}} [http://www.zeno.org/Literatur/M/George,+Stefan Werke bei Zeno.org] |
|||
{{de икона}} [http://www.fh-augsburg.de/~harsch/germanica/Chronologie/20Jh/George/geo_intr.html Bibliotheca Augustana] |
|||
{{de икона}} [http://www.ub.fu-berlin.de/internetquellen/fachinformation/germanistik/autoren/multi_fgh/george.html?print Linksammlung der Universitätsbibliothek der Freien Universität Berlin] |
|||
== Бележки == |
== Бележки == |
Версия от 17:49, 14 ноември 2007
Стефан Георге Stefan George | |
немски поет и есеист | |
Фотография от 1910 г. | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Погребан | Швейцария |
Учил в | Хумболтов университет на Берлин |
Активен период | от 1883 г. до 1933 г. |
Награди | Гьоте (1927)[1] |
Стефан Георге в Общомедия |
Стефан Георге (на немски: Stefan George, Щефан Георге) е немски поет, есеист и преводач, роден в Бюдесхайм край Бинген в семейството на винар и гостилничар.
Живот и творби
Георге сам научава различни чужди езици, за да може да чете световни автори в оригинал. След като завършва гимназия, пътува из Европа и следва филология, философия и история на изкуството в Париж, Берлин, Мюнхен и Виена, но никъде не се установява за дълго време и живее у приятели.
В Париж Стефан Георге се запознава с Огюст Роден и поетите-символисти Маларме и Верлен, които оказват голямо въздействие върху мисловната му нагласа. Публикува стихосбирките "Химни" (1890) и "Поклонничества" (1891) и превежда творби на Данте и Шекспир, както и съвременни френски поети. Във Виена Георге се сближава с Хуго фон Хофманстал, с когото го свързва бурно, но краткотрайно приятелство. Става съиздател на списание "Блетер фюр ди кунст", в което за дълги години пропагандира възгледа "изкуство за изкуството" и се противопоставя на натурализма. Публикува стихосбирките "Годината на душата" (1897) и "Килимът на Живота и песните за Мечтата и Смъртта" (1899). Около поета се създава така нареченият "Кръг Георге", съюз от избраници, включващ млади лирици, есеисти и учени, които го боготворят като свой пророк и учител. Това намира израз в стихосбирката му "Седмият пръстен" (1907), където е включено и стихотворението-възхвала "Ницше" [2]. В "Звездата на съюза" (1914) Георге представя себе си като посредник между Бог и Човек и проклина поквареното си съвремие.
Поетът се отнася с неприязън към Първата световна война, остава чужд и на последвалата я в Германия Ваймарска република. През 1927 г. е удостоен с първата награда "Гьоте" на град Франкфурт на Майн. Тогава публикува стихосбирката "Новият Райх" (1928), в която провъзгласява настъпването на нова героична епоха.
По-важни произведения
- Hymnen (1890)
- Pilgerfahrten (1891)
- Algabal (1892)
- Die Bücher der Hirten- und Preisgedichte, der Sagen und Sänge und der Hängenden Gärten" (1895)
- Das Jahr der Seele (1897)
- Der Teppich des Lebens und die Lieder von Traum und Tod (1900)
- Baudelaire. Blumen des Bösen. Umdichtungen (1901)
- Die Fibel (1901)
- Tage und Taten (1903)
- Zeitgenössische Dichter. Umdichtungen. 2 Bände (1905)
- Maximin. Ein Gedenkbuch (1907)
- Der siebente Ring (1907)
- Dante. Stellen aus der Göttlichen Komödie (1909)
- Shakespeare Sonnette. Umdichtungen (1909)
- Dante. Göttliche Komödie (Öffentliche Ausgabe. 1912)
- Der Stern des Bundes (1914)
- Der Krieg (1917)
- Drei Gesaenge: An die Toten, Der Dichter in Zeiten der Wirren, Einem jungen Führer im ersten Weltkrieg (1921)
- Das neue Reich (1928)
- Gesamtausgabe der Werke (1927-1934)
Влияние
Националсоциалистите се опитват да привлекат Георге за политическите си цели, но поетът съзира своя Нов Райх единствено в царството на духа. С поемането на властта от Хитлер министърът на пропагандата Гьобелс предлага на Георге поста президент на една нова Академия за литература, но поетът отказва и емигрира в Швейцария. Там умира през зимата на 1933 година.
По стихове на Стефан Георге са създадени музикални творби от Арнолд Шьонберг и Антон фон Веберн.
В чест на поета университетът "Хайнрих Хайне" в Дюселдорф учредява през 1990 г. наградата "Стефан Георге" за млади преводачи на френска литература.
- Стефан Георге
- Из "СЛЕД БЕРИТБАТА"
- Ела във този сякаш мъртъв парк и гледай :
- Зарята на далечни брегове изтлява ·
- На облаците чисти синевата бледа
- Пътеките и езерата озарява.
- Златисто жълто · нежно сиво там светлее
- От буковете и брезите · вятър вее ·
- А розите не са загубили живец ·
- Върви с целувка свий от тях подбран венец ·
- А също тези късни астри не забравяй ·
- И пурпура на дивите лози без плод ·
- Тъй всичко спастрено в зеления живот
- Почувствай и в лика на есента улавяй ·
- (1895)
- В превод на Венцеслав Константинов
Източници
- Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.
Външни препратки
- Поезия от Стефан Георге, в превод на Венцеслав Константинов
Шаблон:De икона Projekt Gutenberg-DE
Шаблон:De икона Werke bei Zeno.org
Шаблон:De икона Bibliotheca Augustana
Шаблон:De икона Linksammlung der Universitätsbibliothek der Freien Universität Berlin
Бележки
- ↑ www.dhm.de // Посетен на 19 април 2022 г.
- ↑ "Ницше" в превод на Венцеслав Константинов