Стефан Георге: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Darldarl (беседа | приноси)
9913 редакции
Редакция без резюме
Darldarl (беседа | приноси)
9913 редакции
Ред 86: Ред 86:
== Външни препратки ==
== Външни препратки ==
* [http://vkonstantinov.hit.bg/dichter/george_s/george.htm#x Поезия от Стефан Георге], в превод на [[Венцеслав Константинов]]
* [http://vkonstantinov.hit.bg/dichter/george_s/george.htm#x Поезия от Стефан Георге], в превод на [[Венцеслав Константинов]]


{{de икона}} [http://de.wikipedia.org/wiki/Stefan_George Wikipedia]

{{de икона}} [http://gutenberg.spiegel.de/index.php?id=19&autorid=192&autor_vorname=+Stefan&autor_nachname=George&cHash=b31bbae2c6 Projekt Gutenberg-DE]

{{de икона}} [http://www.zeno.org/Literatur/M/George,+Stefan Werke bei Zeno.org]

{{de икона}} [http://www.fh-augsburg.de/~harsch/germanica/Chronologie/20Jh/George/geo_intr.html Bibliotheca Augustana]

{{de икона}} [http://www.ub.fu-berlin.de/internetquellen/fachinformation/germanistik/autoren/multi_fgh/george.html?print Linksammlung der Universitätsbibliothek der Freien Universität Berlin]


== Бележки ==
== Бележки ==

Версия от 17:49, 14 ноември 2007

Стефан Георге
Stefan George
немски поет и есеист
Фотография от 1910 г.
Фотография от 1910 г.
Роден
Починал
ПогребанШвейцария
Учил вХумболтов университет на Берлин
Активен периодот 1883 г. до 1933 г.
НаградиГьоте (1927)[1]
Стефан Георге в Общомедия

Стефан Георге (на немски: Stefan George, Щефан Георге) е немски поет, есеист и преводач, роден в Бюдесхайм край Бинген в семейството на винар и гостилничар.


Живот и творби

Георге сам научава различни чужди езици, за да може да чете световни автори в оригинал. След като завършва гимназия, пътува из Европа и следва филология, философия и история на изкуството в Париж, Берлин, Мюнхен и Виена, но никъде не се установява за дълго време и живее у приятели.

"Годината на душата"  (1897)

В Париж Стефан Георге се запознава с Огюст Роден и поетите-символисти Маларме и Верлен, които оказват голямо въздействие върху мисловната му нагласа. Публикува стихосбирките "Химни" (1890) и "Поклонничества" (1891) и превежда творби на Данте и Шекспир, както и съвременни френски поети. Във Виена Георге се сближава с Хуго фон Хофманстал, с когото го свързва бурно, но краткотрайно приятелство. Става съиздател на списание "Блетер фюр ди кунст", в което за дълги години пропагандира възгледа "изкуство за изкуството" и се противопоставя на натурализма. Публикува стихосбирките "Годината на душата" (1897) и "Килимът на Живота и песните за Мечтата и Смъртта" (1899). Около поета се създава така нареченият "Кръг Георге", съюз от избраници, включващ млади лирици, есеисти и учени, които го боготворят като свой пророк и учител. Това намира израз в стихосбирката му "Седмият пръстен" (1907), където е включено и стихотворението-възхвала "Ницше" [2]. В "Звездата на съюза" (1914) Георге представя себе си като посредник между Бог и Човек и проклина поквареното си съвремие.

Поетът се отнася с неприязън към Първата световна война, остава чужд и на последвалата я в Германия Ваймарска република. През 1927 г. е удостоен с първата награда "Гьоте" на град Франкфурт на Майн. Тогава публикува стихосбирката "Новият Райх" (1928), в която провъзгласява настъпването на нова героична епоха.

По-важни произведения

  • Hymnen (1890)
  • Pilgerfahrten (1891)
  • Algabal (1892)
  • Die Bücher der Hirten- und Preisgedichte, der Sagen und Sänge und der Hängenden Gärten" (1895)
  • Das Jahr der Seele (1897)
  • Der Teppich des Lebens und die Lieder von Traum und Tod (1900)
  • Baudelaire. Blumen des Bösen. Umdichtungen (1901)
  • Die Fibel (1901)
  • Tage und Taten (1903)
  • Zeitgenössische Dichter. Umdichtungen. 2 Bände (1905)
  • Maximin. Ein Gedenkbuch (1907)
  • Der siebente Ring (1907)
  • Dante. Stellen aus der Göttlichen Komödie (1909)
  • Shakespeare Sonnette. Umdichtungen (1909)
  • Dante. Göttliche Komödie (Öffentliche Ausgabe. 1912)
  • Der Stern des Bundes (1914)
  • Der Krieg (1917)
  • Drei Gesaenge: An die Toten, Der Dichter in Zeiten der Wirren, Einem jungen Führer im ersten Weltkrieg (1921)
  • Das neue Reich (1928)
  • Gesamtausgabe der Werke (1927-1934)

Влияние

Националсоциалистите се опитват да привлекат Георге за политическите си цели, но поетът съзира своя Нов Райх единствено в царството на духа. С поемането на властта от Хитлер министърът на пропагандата Гьобелс предлага на Георге поста президент на една нова Академия за литература, но поетът отказва и емигрира в Швейцария. Там умира през зимата на 1933 година.

По стихове на Стефан Георге са създадени музикални творби от Арнолд Шьонберг и Антон фон Веберн.

В чест на поета университетът "Хайнрих Хайне" в Дюселдорф учредява през 1990 г. наградата "Стефан Георге" за млади преводачи на френска литература.



Стефан Георге


Из "СЛЕД БЕРИТБАТА"
Ела във този сякаш мъртъв парк и гледай :
Зарята на далечни брегове изтлява ·
На облаците чисти синевата бледа
Пътеките и езерата озарява.
Златисто жълто · нежно сиво там светлее
От буковете и брезите · вятър вее ·
А розите не са загубили живец ·
Върви с целувка свий от тях подбран венец ·
А също тези късни астри не забравяй ·
И пурпура на дивите лози без плод ·
Тъй всичко спастрено в зеления живот
Почувствай и в лика на есента улавяй ·
(1895)
В превод на Венцеслав Константинов


Източници

Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.

Външни препратки


Шаблон:De икона Wikipedia

Шаблон:De икона Projekt Gutenberg-DE

Шаблон:De икона Werke bei Zeno.org

Шаблон:De икона Bibliotheca Augustana

Шаблон:De икона Linksammlung der Universitätsbibliothek der Freien Universität Berlin

Бележки

  1. ↑ www.dhm.de // Посетен на 19 април 2022 г.
  2. ↑ "Ницше" в превод на Венцеслав Константинов
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Стефан_Георге&oldid=1304994“.