Направо към съдържанието

Лудити: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
(Няма разлика)

Версия от 13:42, 10 февруари 2012

Вождът на лудитите, engraving of 1812

Лудитите са социално движение от 19-ти век на английските производители на текстил, които протестират, често унищожавайки механизирани тъкачни станове срещу промените, предизвикани от промишлената революция, които смятат, че ги оставят без работа и променят техния начин на живот. Движението е кръстено на генерал Нед Лъд или Цар Лъд, митична фигура, която, като Робин Худ се е смятало, че живее в Шеруудската гора.[1]

Обстоятелства на възникването

Движението възниква по време на трудните години на наполеоновите войни и тежките условия на работа в новите текстилни фабрики. Главното възражение на лудитите е срещу широките автоматизирани станове, които могат да бъдат управлявани от евтина, относително неквалифицирана работна ръка, което е довело до загуба на работни места за множество квалифицирани текстилни работници. Движението започва в Нотингам през 1811г. и се разпространява бързо в Англия през 1811 и 1812г. Фабрики и оборудване са били изгаряни от тъкачи на ръка, и за кратко време Лудитите са толкова силни, че дори водят сражения с британската армия. Много текстилни фабрики за вълна и памук са унищожени, преди британското правителство да потуши метежа.

Основа

Лудитите се събирали нощем по блатата, обграждащи индустриалните градове, където провеждат военно обучение, и често се радват на местна подкрепа. Главните области на бунта са Нотингамшир през ноември 1811г., последвани от Йоркшир през 1812г. и Ланкашир от март 1813г. Битките между лудитите и военните започват при фабриката на Бъртън в Мидълтън, до Манчестър и при фабриката на Уестингтън, и двете в Ланкашир. Магистрати и търговци на хранителни стоки са били заплашвани със смърт и атакувани от анонимния Нед Лъд и поддръжниците му. Някои индустриалци дори построяват специални камери в сградите си, които да могат да се използват като убежище в случай на бунт[2]

Реакция на властите

Файл:FrameBreaking-1812.jpg
Чупене на станове (1812)

Мерките, предприети от британското правителство да потуши метежа, включват масов съдебен процес в Йорк през 1812г., който приключва с много смътрни каторжни присъди. Лудитското движение може да бъде разглеждано като част от британските работнически вълнения в началото на 19-ти век, (например въстанието в Пентридж през 1817г., което е водено от безработния производител на чорапи и, вероятно, бивш лудит Джеремая Брандит). Селскостопански вариант на лудитизма, свързан с чупенето на вършачки, са Суинг бунтовете през 1830 година в южна и източна Англия.

Изследването на Кевин Бинфилд[3] е особено полезно, за да се постави движението в неговия исторически контекст - като организирано движение на производителите на чорапи, което е имало своите проявления от 1675г. и по-късно, и самите лудитски бунтове са свързани с тежкото икономическо положение по време на наполеоновите войни.

"Унищожаването на машини" (индустриалният саботаж) е обявено за углавно престъпление чрез закона Frame Breaking Act, 52 Geo. 3, c. 16[4] и Закона за вредителството (Malicious Damage Act of 1812, 52 Geo. 3, c. 130)[5] – законодателство, което е било осъждано от Джордж Байрон, един от видните защитници на лудитите.

Седемнадесет души са екзекутирани след процес през 1813г. в Йорк. Много други са изпратени в каторга в Австралия. Имало е момент, в който повече английски войници са воювали срещу лудитите, откокото срещу Наполеон на Иберийския полуостров[6] Трима лудити, водени от Джордж Мелър, залавят от засада и убиват собственика Уилиям Хорсфол, притежаващ Фабрика Отиуелс в Марсдън, Западен Йоркшир. С изстрел в слабините Мелър смъртоносно ранява фабриканта. Убийците са обесени в Йорк и от този момент нататък лудитизмът е в упадък.

В съвременен смисъл

При съвременна употреба, "лудит" е термин, описващ тези, които се противопоставят на индустриализацията, автоматизацията, компютъризацията или на новите технологии изобщо. [7]

Виж също

References

  1. {{{title}}} // {{{journal}}}. The National Archives. Посетен на 19 August 2011.
  2. {{{title}}} // {{{journal}}}. BBC News, 15 August 2006. Посетен на 11 May 2010.
  3. "Luddites and Luddism" extract from Binfield, Kevin ed., Writings of the Luddites Baltimore, Maryland: The Johns Hopkins University Press, 2004. Accessed 4 June 2008.
  4. "Destruction of Stocking Frames, etc. Act 1812" at books.google.com
  5. "The Malicious Damage Act, 1812 at books.google.com
  6. Hobsbawm, Eric (1964) "The Machine Breakers" in Labouring Men. Studies in the History of Labour., London, Weidenfeld and Nicolson, page 6. Hobsbawm has popularized this comparison and refers to the original statement in Darvall, Frank Ongley (1969) Popular Disturbances and Public Order in Regency England, London, Oxford University Press, page 260.
  7. "Luddite" Compact Oxford English Dictionary at AskOxford.com. Accessed February 22, 2010.

Допълнителни източници

Външни връзки

Шаблон:Wiktionary