Направо към съдържанието

Рудолф Щайнер: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Премахнати редакции на Amigo max (б.), към версия на Алиса Селезньова
още източници
Ред 9: Ред 9:
}}
}}


'''Рудолф Йозеф Лоренц Щайнер''' ({{lang-de|Rudolf Joseph Lorenz Steiner}}) е [[Австрия|австрийски]] [[езотерика|езотерик]], основател на течението [[Антропософия]], повлияно най-вече от [[Теософия]]та и в различни степени от [[Розенкройцерство]]то, [[Гностицизъм|Гностицизма]], както и [[Идеализъм|Идеализма]]. Щайнер прави опити за налагане на възгледите на основаното от него движение в различни области, като [[педагогика]] (където предлага идеята за [[Валдорфско училище]]), [[изкуство]] ([[евритмия]]) и предлага антропософски версии на знания от различни сфери на живота (антропософска архитектура, антропософска медицина, [[религия]] (т.нар.[[Християнска общност]]) и [[земеделие]] (биодинамично земеделие). Макар и популярни според неговите привърженици, според критиците тези възгледи се характеризират с посредственост и липса на оригиналност<ref name="skepdic">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.skepdic.com/steiner.html |заглавие=From Abracadabra to Zombies ⋅ Rudolf Steiner |достъп_дата=29.03.2011 |автор=Robert T. Caroll |дата=12.09.2010 |формат=html |издател=skepdic.com |език=английски }}</ref>.
'''Рудолф Йозеф Лоренц Щайнер''' ({{lang-de|Rudolf Joseph Lorenz Steiner}}) е [[Австрия|австрийски]] [[езотерика|езотерик]], основател на течението [[Антропософия]], повлияно най-вече от [[Теософия]]та и в различни степени от [[Розенкройцерство]]то, [[Гностицизъм|Гностицизма]], както и [[Идеализъм|Идеализма]]. Щайнер прави опити за налагане на възгледите на основаното от него движение в различни области, като [[педагогика]] (където предлага идеята за [[Валдорфско училище]]), [[изкуство]] ([[евритмия]]) и предлага антропософски версии на знания от различни сфери на живота (антропософска архитектура, антропософска медицина, [[религия]] (т.нар.[[Християнска общност]]) и [[земеделие]] (биодинамично земеделие). Макар и популярни според неговите привърженици, според критиците тези възгледи се характеризират с посредственост и липса на оригиналност<ref name="skepdic">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.skepdic.com/steiner.html |заглавие=From Abracadabra to Zombies ⋅ Rudolf Steiner |достъп_дата=29.03.2011 |автор=Robert T. Caroll |дата=12.09.2010 |формат=html |издател=skepdic.com |език=английски }}</ref>, а трудовете му по земеделие (и предложеното от него „биодинамично земеделие“) са откровено [[псевдонаука|псевдонаучни]]<ref name="SI">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.csicop.org/si/show/biodynamics_in_the_wine_bottle/ |заглавие=Biodynamics in the Wine Bottle |достъп_дата=15.02.2012 |автор=Douglass Smith and Jesús Barquín |съавтори= |дата=Volume 31.6, November / December 2007 |формат= |издател=Skeptical Inquierer |език=английски }}</ref>.


== Живот и творчество ==
== Живот и творчество ==

Версия от 22:08, 15 февруари 2012

Рудолф Щайнер
Rudolf Steiner
австрийски философ
Роден
Починал
30 март 1925 г. (на 64 г.)
ПогребанДорнах, Швейцария
РелигияАнтропософия[1]
Учил въвВиенски технически университет
Рощокски университет
Работил въвВиенски технически университет
Семейство
Подпис
Рудолф Щайнер в Общомедия

Рудолф Йозеф Лоренц Щайнер (Шаблон:Lang-de) е австрийски езотерик, основател на течението Антропософия, повлияно най-вече от Теософията и в различни степени от Розенкройцерството, Гностицизма, както и Идеализма. Щайнер прави опити за налагане на възгледите на основаното от него движение в различни области, като педагогика (където предлага идеята за Валдорфско училище), изкуство (евритмия) и предлага антропософски версии на знания от различни сфери на живота (антропософска архитектура, антропософска медицина, религия (т.нар.Християнска общност) и земеделие (биодинамично земеделие). Макар и популярни според неговите привърженици, според критиците тези възгледи се характеризират с посредственост и липса на оригиналност[2], а трудовете му по земеделие (и предложеното от него „биодинамично земеделие“) са откровено псевдонаучни[3].

Живот и творчество

Рудолф Щайнер е роден в бедно семейство, в Кралевец, в пределите на тогавашната Австро-Унгария. Негови родители са Йохан Щайнер (1829–1910), работил като лесничей и ловец на служба при граф Хойос, в последствие служител в железниците, и Франциска Шайнер (1834–1918). Щайнер има по-млади сестра — Леополдин (1864–1927) и брат – Густав (1866–1941).

В училище Щайнер проявява особен интерес към геометрията. По негова информация, на шестнадесетгодишна възраст причита Критика на чистия разум на Кант[източник?].

След основното училище, благодарение на стипендията, която получава, в периода 1879 - 1883 г. Щайнер следва в Техническия университет на Виена. Там той специализира Математика и Природознание за учител в основно училище, като паралелно посещава и лекции по философия, литература и история във Виенския университет. През 1883 г. по финансови причинини Щайнер е принуден да прекрати следването си, като по същата причина, и не успява да се дипломира.

Едва през 1891 г. в Университата Росток, Рудолф Щайнер защитава докторска титла по философия пред проф. Хайнрих фон Щайн. Темата на докторскта му работа е „Основният въпрос на Епистемологията“. Една година по-късно, през 1892 г. излиза и разширената дисертация "Истина и наука".

През 1892 г. Щайнер заживява при наскоро овдовялата Ана Юнике (1853–1911) и нейните пет деца, която през 1899 г. става неговата първа съпруга. През 1914 г. Рудолф Щайнер се жени повторно за Мари фон Сиверс, от която няма потомство.

През септември 1900 г. в Берлин, в теософската библиотека на граф фон Брокдорф Рудолф Щайнер изнася лекция върху Ницше. Когато през 1902 г. се основава Немската секция на Теософското общество, немските теософи не успяват се обединят зад една кандидатура на председател. Рудолф Щайнер е компромисен избор.

С годините между Световната организация на Теософското общество (ТО) и немските секции и ложи се получава значително отчуждение. В споровете Щайнер е активен протагонист. Най-сериозно задълбочаване се получава когато през 1911 г. някой представители на Теософското общество, най-вече в лицето на Ч. У. Ледбитър, пропагандират[ неясно? ] шестнадесетгодишния Джиду Кришнамурти, като „Световен учител“ (Буда Майтрея), а в някой кръгове като „Христова реинкарнация“ или „Второ пришествие“.

Щайнер и Ани Безант

Щайнер отхвърля набиращия сила култ към Джиду и в тази връзка основания „Орден на източната звезда“. От своя старана Кришнамурти също отказва участие в това дело и на събора от 2-ри август 1929 в Омен, Холандия, разпуска ордена.

На 7 март 1913 г. Ани Безант, с качеството си на Председател на Международната Теософска организация, с телеграма разпуска официално Немската секция на ТО. На нейно място веднага се основава нова Немска секция под ръководството на Вилхелм Х. Шлайден.

Така близо 2500 членове на разпуснатата организация се присъединяват към по-рано, на 28 декември 1912 г., основаното Антропософско общество[източник?]. До края на година към него се присъединяват още над 1000 нови членове. В новата организация Щайнер не е едноличен водач, тя се ръководи от председателство, в което участват Мари фон Сиверс, Михаел Бауер и Карл Унгер. Той остава най-важен говорител и почетен член до смъртта си през 1925 г.

Рудолф Щайнер е един от най-плодотворните писатели и лектори на 20 в[източник?]. Събраните му съчинения включват 354 тома, в които са поместени, над 5 000 лекции пред слушатели, повечето от стенографски записи, негови произведения и статии, архитектурни и художествени работи[източник?]. Той е един от първите систематизатори и изследователи на творчеството и личността на големия немски поет Йохан Волфганг фон Гьоте[източник?]. Написал е и първото изследване върху Фридрих Ницше, когото посещава през 1896 г.

Първоначално лекциите, докладите и статиите на Щайнер биват публикувани във вестници и частни издания, а от 1908 г. техен издател е Антропософското издателство в Берлин. До 1953 г. то издава близо 500 книги съдържащи по-голямата част от творчестото на Щайнер. През 1955 г. Мари Щайнер, като единствена наследница на авторските права на творчеството на съпруга си, в собственото си издателство „Рудолф Щайнер“ започва издаването цялостното му творчество.

Рудолф Щайнер проектира и работи по построяването на Първия и Втория Гьотеанум — духовен център на антропософията в Дорнах, Швейцария.

Расистки възгледи

Щайнер считал, че човекът е населявал Земята още от образуването на Земята, но под форма на съзнание. Душите, според Щайнер, се прераждали от една раса в друга, като преражданията в черната раса са били по-низши от тези на европеидната и жълтата раса[2].

Творчество

Източници

Rudolf Steiner

  1. ↑ www.independent.co.uk
  2. ↑ а б Robert T. Caroll. From Abracadabra to Zombies ⋅ Rudolf Steiner (html) // skepdic.com, 12.09.2010. Посетен на 29.03.2011. (Грешка в записа: Неразпознат езиков код английски)
  3. ↑ Douglass Smith and Jesús Barquín. Biodynamics in the Wine Bottle // Skeptical Inquierer, Volume 31.6, November / December 2007. Посетен на 15.02.2012. (Грешка в записа: Неразпознат езиков код английски)

Външни препратки



Първият Гьотеанум

-

Втори Гьотеанум в Дорнах

Шаблон:Link GA

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Рудолф_Щайнер&oldid=4596848“.