Направо към съдържанието

Фрийлансър: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Knoteva (беседа | приноси)
Премахната редакция 6609364 на Петър Петров (б.)
Ред 55: Ред 55:
Според изследване за журналисти и редактори на асоциацията на професионалните писатели в Канада от 2005 г., съществува голяма разлика в заплатите на персонал и журналисти на свободна практика. В типичният случай работещият на свободна практика в Канада е жена между 35 и 55 годишна възраст с полувисше или висше образование и печели 30 000 канадски долара на година преди облагане с данъци. В същото време, работещ на пълен работен ден на близка възраст и с подобен опит печели поне 63 500 долара годишно.
Според изследване за журналисти и редактори на асоциацията на професионалните писатели в Канада от 2005 г., съществува голяма разлика в заплатите на персонал и журналисти на свободна практика. В типичният случай работещият на свободна практика в Канада е жена между 35 и 55 годишна възраст с полувисше или висше образование и печели 30 000 канадски долара на година преди облагане с данъци. В същото време, работещ на пълен работен ден на близка възраст и с подобен опит печели поне 63 500 долара годишно.
Често се изтъква, че работата от вкъщи е привлекателна страна на свободната практика. Въпреки това, изследвания сочат, че тя изисква нови ограничения за процеса на работа, особено за омъжени жени със семейства, които продължават да извършват по-голямата част от къщната работа и грижата за децата.
Често се изтъква, че работата от вкъщи е привлекателна страна на свободната практика. Въпреки това, изследвания сочат, че тя изисква нови ограничения за процеса на работа, особено за омъжени жени със семейства, които продължават да извършват по-голямата част от къщната работа и грижата за децата.

==Сайтове за фрийлансъри==
Едни от най-популярните чуждестранни сайтове за намиране на проекти са:
*https://www.freelancer.com/
*https://www.odesk.com/
*https://www.elance.com/
В България сайтове, от които може да се намерят проекти са:
*http://www.freelance.bg/
*http://freelanceforum-bg.com/
Други полезни страници:
*http://www.freelancemarketingtips.net/
*http://svobodnapraktika.com/


== Източници ==
== Източници ==

Версия от 09:03, 13 април 2015

Тази дума няма точен български превод от английски език. Най-подходящият аналог на български е свободна практика. Сам по себе си, произходът на думата фрийланс е доста интересен – за първи път тя се използва през 1820 г. от Сър Уолтър Скот, който в историческия си рицарски роман Айвънхоу описва един средновековен наемен войн като free lance (буквално, ‘свободно’ – в смисъл, че може да бъде наето, а не безплатно, и ‘копие’[1]). През втората половина на XIX в., двете думи се сливат и терминът започва да се използва като съществително вече в преносен, а не буквален смисъл, и то конкретно в сферата на журналистиката, като определение за писането на свободна практика. В началото на XX в., се появява производната дума фрийлансър, а фрийланс постепенно започва да се използва и като глагол и прилагателно. Днес терминът се употребява за всички независими специалисти, които се ангажират само за извършването на определен проект и сами решават колко, кога и как да работят. С развитието на интернет технологиите тази възможност за заетост става все по-реална и достъпна.

Обща информация

Като т.нар. фрийлансъри обикновено се сочат хората, които работят на свободна практика в различни области. Като цяло обаче е трудно да се даде точно определение на тази дума. Не всяка професия позволява преминаването на свободна практика. Например, завършилите Бизнес администрация или редовите чиновници, няма как да избегнат четирите стени на офиса или учреждението[2]. Фрийлансът е най-популярен сред артистичните професии - художници, фотографи, журналисти, преводачи, графични, интериорни и уеб дизайнери, но е характерен също за счетоводители, програмисти и консултанти. Някои хора избират да са самонаети според предпочитанията си или пък имат собствени причини. В началото като започнат като самонаето лице,нямат много работа и определено не биха искали да я подбират, защото по този начин е малко вероятно бизнесът да им потръгне. След като това стане обаче, могат да избират кои оферти да приемат и кои не, както и да си съберат екип. При това да са си шефове си има предимство, че няма да загубят работата си, но никой не е застрахован и ако нямат достатъчно клиенти, поръчки и оферти това също може да доведе до загуба на работата. Ако има работа трябва да са готови да работят наистина много усърдно за да развиват бизнеса си. Повечето хора работят постоянно, даже и през уикенда и нямат време за празници, почивки и т.н., така че трябва да са готови да направят и тази саможертва, но ако харесват работата си и не я приемам като задължение, едва ли ще имат проблем с това.Има хора предпочитащи облагите, които получават от това да работиш като нает от работодател и затова търсят само такава работа. Има и такива, които са били самонаети лица, но са се преориентирали, защото да работят като самонает понякога може да бъде доста трудно и тежко. Ако работата е сигурна, нямат притеснението като самонаетите, че може да нямат работа в един момент, но и при наетите от работодател лица има риск да загубят работата си. Някои от облагите, които получават като наети от работодател са: платен отпуск, пенсия, застраховка, платен болничен и др. При самонаетите тези неща ги няма, освен ако самите те, не си ги осигурят.

Въведение

Фрийлансър или работещ на свободна практика е термин, често използван за човек, който работи за себе си и не е обвързан с определен работодател в дългосрочен план. Фрийлансърите понякога биват представлявани от компания или агенция, която препродава техният труд на клиенти. В други случаи, фрийлансърите работят независимо и използват професионални контакти или уеб страници, за да намират работа. Работата на свободна практика е най-често срещана в културните среди.

Професии, при които работата на свободна практика е преобладаваща включват: музика, журналистика, предпечат, писане на сценарии, заснемане на филми, актьорска игра, фотожурналистика, козметика, редакторска работа, фотография, организиране и планиране на събития, редакция и коригиране на текст, програмиране, уеб дизайн, графичен дизайн, разработване на уеб сайтове, консултантска дейност, ръководене на екскурзии, частни уроци, редактиране на видео, произвеждане на видео, преводаческа дейност, илюстриране и други.

Демография

Общият брой на фрийлансърите в САЩ не е известен, тъй като най-скорошното правителствено изследване е от 2005-та година. По това време приблизително 10.3 милиона души в САЩ (7.4% от трудещите се) работят на свободна практика[3]. През 2013 г. Фрийлансърс Юниън изчислява, че 1 от 3 служители в САЩ работят на свободна практика (приблизително 42 милиона души), като над 4 милиона (43%) от работещите са от творческите среди, традиционно свързвани с подобна работа, като писатели, артисти, работещи в медиите и развлекателната индустрия. Общият брой фрийлансъри във Великобритания също не е известен точно. Въпреки това, данни от Бюрото за национална статистика показват, че броят на хората, които работят основно от вкъщи нараства от 9.2% през 2001 г. до 10.7% през 2011 г[4]. Смята се, че в момента има около 1.7 милиона работещи на свободна практика във Великобритания[5].

Издследването от 2012 г. Фрийланс Индъстри Рипорт изчислява, че повече от 71% работещите на свободна практика са жени между 30 и 50 годишна възраст. Други проучвания дават подобни резултати. 

Установени практики и възнаграждение

Според изследването 2012 Фрийланс Индъстри Рипорт, съставено основно от данни за работещите на свободна практика в Северна Америка, почти половината от фрийлансърите пишат текстове, като 18% от тях са отбелязали писането като основното си умение, 10% редактирането, 10% проверката на текст, а 20% отбелязали основните си умения в сферата на дизайна. На следващото място в списъка е преводаческата дейност (8%), уеб разработката (5.5%) и маркетингът (4%)[6]. В проучване на Elance (уеб платформа за връзка на фрийлансъри и работодатели), 39% от участниците отбелязват, че основните им умения са писането и редактирането на текст[7]

Установените правила при работа на свободна практика зависят от професията и се променят с времето. При консултантска дейност може да се изисква клиентът да подпише договор. От друга страна, при журналисти и автори, фрийлансърите може да работят без заплащане или "по спецификация", за да изградят репутацията си или да установят връзка с издател. Някои фрийлансъри може да осигурят писмена оценка на работата и да изискат депозит от клиента. 

Заплащането при работа зависи от професията, уменията и опита. Фрийлансърите може да изискват заплащане за ден, час, за завършена част от проект или за цял проект. Заплащането може да бъде изцяло предварително, определен процент предварително или само при завършване на проект. При сложни проекти може да бъде сключен договор, в който да бъде описан график на плащания, на база на постигнати цели и резултати. Един от недостатъците на работата на свободна практика е, че заплащането не е гарантирано и работата може да бъде много несигурна.  При писатели и други артисти, работата на свободна практика често включва хора, които създават произведения по своя инициатива, след което търсят издател. В много случаи създателят на произведението запазва авторските права и ги продава на издатели за определен период от време.  

Влияние на интернет

Широкото разпространение на интернет и развитието на съпътстващите го банкови и информационни технологии позволяват на някои категории работници да намалят престоя си на работното място и дори да преминат на надомна работа. В днешно време интернет формира устойчива прослойка от фрийлансъри, които заработват доходите си от вкъщи. Интернет създава много възможности за работа на свободна практика, разширява съществуващи пазари и допринася за растеж в сектора на услугите в много икономки. Аутсорсингът разчита основно на интернет за икономически изгоден достъп до отдалечени служители и на различни технологии за управление на процеса на работа. По този начин много работа се прехвърля от развитите към развиващите се страни извън САЩ и Европа. Онлайн пазарите за работа са уеб страници, които свързват купувачи и продавачи на услуги чрез интернет. Купувачите наддават за услугите и предлагат възнаграждение като фиксирана сума за целия труд или като почасово заплащане. Тези платформи позволяват на хора да се запишат отдалечено за работа и да получат заплащане за нея през своят акаунт.

Интернет също така позволява на много фрийлансъри да бъдат интервюирани и наети без да се срещнат лично с работодателя. Това улеснява бизнес връзките на голямо разстояние, но може и да се окаже предизвикателство при отсяването на кандидатите. Честа практика е след интервю да се избере повече от един кандидат и да се даде кратка тестова задача като допълнителна стъпка от процеса на наемане.

Работата на свободна практика се разпространява сред журналисти, фотографи, юристи, адвокати, художници, архитекти, програмисти, дизайнери, копирайтъри, преводачи. Например журналисти на свободна практика може да открият, че е лесно да започнат собствен или споделен блог за новини. В последствие много подобни блогове прерастват в често посещавани и конкурентни страници, които могат да си позволят да наемат собствен персонал. Съществуват много специализирани интернет сайтове които помагат на фрийлансърите при намирането на работа като Elance, ODesk, Freelancer.com, Guru.com, Truelancer.com, Peopleperhour, and Fiverr.com.

Правни аспекти

За разлика от хората на трудов договор, самонаети лица(freelancer) са длъжни да се осигуряват[8] според КТ(кодекса на труда). Самонаетите лица сами си плащат осигуровките за пенсия, инвалидност поради общо заболяване, осигурителен стаж и възраст, наследствена пенсия и данък общ доход. Трябва всяка година да попълват данъчна декларация на приходите и разходите. Те нямат годишни надбавки, но могат да получават данъчни облекчения от бизнес разходите си, като такива например могат да се зачислят наем за офис помещение, заплати на работници, бизнес ставки и др. Според НСИ[9] (Националният Статистически Институт) за 2014г., самонаетите лица в България са 806 900 души. А извън селското стопанство и строителството около 49 хил. Извън преработващата промишленост другите водещи отрасли от гледна точка на новосъздадената заетост са дейностите в сферата на информационните технологии, където новите заети през третото тримесечие (на годишна база) са 2307 души, и различните бизнес услуги (юридически, счетоводни, консултантски, архитектурни, инженерни, рекламни и т.н.), където са създадени около 2200 нови работни места. Реално ръстът на заетостта в бизнес услугите отразява бума на инвестиции в аутсорсинг услуги. Над половината от самонаетите лица в България работят в сивия сектор на икономиката, констатира изследването "Самонаемането в България" на д-р Победа Луканова от Икономическия институт на БАН[10]. От организацията на неформалните работници през 2014г твърдят, че от самонаетите в България едва около 8 процента работят на трудови договори и плащат данъци и осигуровки[11].

Фрийлансърите често трябва самостоятелно да се справят с договори, правни казуси, счетоводство, маркетинг и други бизнес функции. Използването на професионалисти за въпросните услуги може се окаже значителен разход. Работното време може да премине стандартната продължителност на работния ден и работната седмица. Европейската Комисия не дефинира фрийлансърите в нито един законов текст. Въпреки това, Европейската комисия описва работещ за себе си човек като: „извършващ дейност за собствена облага в съгласие с местното законодателство“. Тази дефиниция е част от директива 2010/41/EU за прилагане на принципите за еднакво отношение към мъже и жени, работещи на свободна практика[12]. Европейският форум на независимите професионалисти дефинира фрийлансърите като „висококвалифицирана част от работещите на свободна практика, нямаща работодател или подчинени, която предлага специализирани услуги от интелектуален характер“. Независимите професионалисти работят в различни професии от креативен, управленски, научен и технически характер, като не са хомогенна група и не може да бъдат изследвани като едно цяло. Общи характеристики са автономност, висока производителност на труда, специализация и голяма доза предприемачество. В Европа, възприеманите недостатъци от работата на свободна практика водят Европейският Съюз да проучи сферата, в резултат на което са изработени предварителни разпоредби, които, ако се приемат, ще направят незаконно компании и организации да наемат фрийлансъри директно, освен ако не им предоставят привилегии като вноски за пенсия и платен отпуск. В Обединеното Кралство, където условията за интеграция в Европейския Съюз се обсъждат разгорещено, такава мярка ще доведе до значителна промяна в начина по който фрийлансърите работят. Работодателите биха били принудени да сключат договори с фрийлансърите или да наемат само такива, които вече работят за агенции, които им дават такива права. 

Сигурност

Нещо, което може би не знаете – сигурността е постижима дори и в този занаят. Редица сайтове като odesk.com работят с фирми и фрийлансъри от цял свят, от всички възможни области – компютри, софтуер, програмиране, развлекателната индустрия, принтиране и копирни услуги, въвеждане на данни и други. Задължително се сключва договор. Той се сключва в интернет и въпреки, че не е юридически обвързващ, винаги се спазва. Защото се блокира акаунта на работодатели, които не плащат. Те биват наказвани дори само да поискат да им свършите работа без пари, което в България минава като „пробна работа” например. Освен това Одеск защитава служителите преди всичко и публикува техните откровени мнения за всяка фирма-клиент. Това се спазва дори и фирмата да е клиент от години и за това време да е дала стотици хиляди на Одеск като посредник. Трият се акаунтите дори и на такива клиенти. Договорите, които се сключват са за определено време. Има и безсрочни такива. Заплащането е гарантирано. Например има оферти за въвеждане на данни – 40 часа на седмица, да, но ако владеете два чужди езика (английски и още един) заплатата може да надхвърли 2500 лв. на месец.

Предимства

Фрийлансърите не изтъкват една единствена причина за избраният начин на работа. Възприеманите плюсове се различават в зависимост от пола, професията и начинът на живот. Изследването 2012 Фрийланс Индъстри Рипорт твърди, че мъжете и жените изтъкват различни плюсове при такъв вид работа. Жените наблягат на свободата и гъвкавостта за използване на личното време, докато мъжете изтъкват възможността да се отдадат на лични интереси[13]. Работата на свободна практика често бива предприета от хора, които са били съкратени, не могат да намерят работа на пълен работен ден[14], или от работещи в сфери (като журналистика), където все повече не се разчита на персонал на пълно работно време. Фрийлансърите включват и студенти, които търсят допълнителни доходи. В интервюта и блогове, работещите изтъкват като предимства възможността за избор и гъвкавостта.

Недостатъци

Фрийлансът, подобно на други форми на временна заетост, може да бъде несигурна работа. Уебсайтове, книги и организации на фрийлансъри често включват съвети за намиране и поддържане на постоянен поток от работа. Освен липсата на сигурност в работата, много фрийлансъри споделят постоянното неудобство от разправяне с работодатели, които не плащат навреме и вероятността от дълги периоди без работа. Също така, работещите не получават придобивки като пенсия, болнични, платен отпуск, бонуси и здравно осигуряване, което може да бъде сериозна трудност за хора, живеещи в страни като САЩ, в които няма универсално здравеопазване[15]. Работещите на свободна практика често печелят по-малко от наетите на подобна позиция. Повечето фрийлансъри имат поне десетгодишен трудов стаж преди да започнат да работят независимо, но не винаги приходите им достигат тези при заетост на пълно работно време. В чести случаи уеб портали като Freelancertrends привличат работодатели, които плащат малко (под $10 на час) и изискват високи стандарти. Участници предлагат да работят за заплащане до $1-$2 на час. Тъй като доста проекти изискват наддаване, професионалистите не наддават, защото отказват да работят за ниско заплащане. В резултат на това спада средното качество на предлаганите услуги.

Според изследване за журналисти и редактори на асоциацията на професионалните писатели в Канада от 2005 г., съществува голяма разлика в заплатите на персонал и журналисти на свободна практика. В типичният случай работещият на свободна практика в Канада е жена между 35 и 55 годишна възраст с полувисше или висше образование и печели 30 000 канадски долара на година преди облагане с данъци. В същото време, работещ на пълен работен ден на близка възраст и с подобен опит печели поне 63 500 долара годишно. Често се изтъква, че работата от вкъщи е привлекателна страна на свободната практика. Въпреки това, изследвания сочат, че тя изисква нови ограничения за процеса на работа, особено за омъжени жени със семейства, които продължават да извършват по-голямата част от къщната работа и грижата за децата.

Сайтове за фрийлансъри

Едни от най-популярните чуждестранни сайтове за намиране на проекти са:

В България сайтове, от които може да се намерят проекти са:

Други полезни страници:

Източници

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Freelancer в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​