Ави Коен
| Ави Коен | |||||||||
 | |||||||||
| Лична информация | |||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Роден | Аврахам Коен 14 ноември 1956 г. | ||||||||
| Починал | 29 декември 2010 г. | ||||||||
| Пост | ляв защитник | ||||||||
| Професионални отбори¹ | |||||||||
| |||||||||
| Национален отбор | |||||||||
| |||||||||
| Треньор | |||||||||
| |||||||||
| 1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства . | |||||||||
| Ави Коен в Общомедия | |||||||||
Аврахам (Ави) Коен (на иврит: אבי כהן) е израелски футболист и треньор.
Той е първият израелтянин в английския футбол, носейки екипа на Ливърпул в продължение на два сезона. Член е на Израелската футболна Зала на славата. Легендарен футболист на Макаби (Тел Авив), където неговият номер 5 е изваден от употреба. Има 51 мача и 3 гола за националния отбор на Израел. Баща на футболиста Тамир Коен, играл в Английската Висша лига за Болтън Уондърърс.
Клубна кариера[редактиране | редактиране на кода]
Роден е в Кайро, но като дете емигрира в Израел. На 10-годишна възраст постъпва в школата на Макаби (Тел Авив), където дебютира в професионалния футбол. В средата на 70-те години се утвърждава сред най-добрите защитници в страната и помага на Макаби да спечели 2 пъти турнира на Лига Леумит, както и Купата на Израел. През сезон 1978/79 е избран за футболист на годината в Израел.
През юли 1979 г. английският гранд Ливърпул плаща 200 000 паунда за услугите на Коен. По спомените на Кени Далглиш Коен отделя много време в изучаването на английски език и бързо се адаптира сред колектива[1] Дебютира на 15 септември 1979 г. на непривичната позиция на ляв халф, където заменя контузения Рей Кенеди. През първия си сезон играе крайно рядко, записвайки само 4 двубоя. Единствения си гол вкарва на 3 май 1980 г. във вратата на Астън Вила, с който донася и шампионската титла на „мърсисайдци“. През сезон 1980/81 записва 14 двубоя, като печели и Купата на европейските шампиони.
През 1981 г. се завръща в Макаби (Тел Авив). Изиграва повече от 150 мача при втория си период в тима и печели Купата на Израел през сезон 1986/87. През лятото на 1987 г. по покана на бившия си съотборник Греъм Сунес преминава в Глазгоу Рейнджърс. Престоят му в Шотландия обаче е съпътстван от контузии и Коен изиграва само 7 срещи в първенството. Все пак Коен печели Купата на лигата и влиза като резерва във финала с Абърдийн.[2] През 1988 г. за трети път облича екипа на Макаби, като играе за тима още два сезона.
Национален отбор[редактиране | редактиране на кода]
Дебютира за националния отбор на Израел на 19 юли 1976 г. в мач с Гватемала от Олимпийския турнир в Монреал. В периода 1981 – 1988 г. е капитан на националния отбор.
Треньорска кариера[редактиране | редактиране на кода]
През 1990 г. става играещ треньор на Макаби Нетаня, задържайки се на този пост до 1992 г. Впоследствие тренира няколко отбора в родината си без особен успех. Най-дълго се задържа начело на Апоел (Кфар Саба) (1995 – 1998 и 1999 – 2000).
Успехи[редактиране | редактиране на кода]
Клубни[редактиране | редактиране на кода]
- Шампион на Израел – 1976 – 77, 1978 – 79
- Купа на Израел – 1976 – 77, 1986 – 87
- Суперкупа на Израел – 1988
- Шампион на Англия – 1979 – 80
- Чарити Шийлд – 1978 – 79, 1979 – 80
- КЕШ – 1980 – 81
- Купа на Лигата на Шотландия – 1987-88
Индивидуални[редактиране | редактиране на кода]
- Футболист на годината в Израел – 1978/79