Кени Далглиш

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Шотландия Кени Далглиш
Kenny Dalglish 2009 Singapore.jpg
Лична информация
Прякор Кинг Кени (Крал Кени)
Роден 4 март 1951 г. (1951-03-04) (66 г.)
Глазгоу, Шотландия
Ръст 1.73
Пост нападател
Настоящ отбор
Отбор край на кариерата
Юношески отбори
1967-1968
1968-1969
Шотландия Камбернолд Юнайтед
Шотландия Селтик
Професионални отбори¹
Години Отбор М Г
1969-1977
1977-1990
Общо
Шотландия Селтик
Англия Ливърпул
204
355
559
112
118
230
Национален отбор²
1971-1986
1972-1976
Шотландия Шотландия
Шотландия Шотландия до 23
102
4
30
2
Треньор
1985-1991
1991-1995
1997-1998
2000
2011-2012
Англия Ливърпул
Англия ФК Блекбърн Роувърс
Англия ФК Нюкасъл Юнайтед
Шотландия Селтик
Англия Ливърпул
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства  и е актуална към 14 октомври 2017.
2. Информацията е актуална към 14 октомври 2017.
Кени Далглиш в Общомедия

Кенет „Кени“ Мадийсън Далглиш (на английски Kenneth Mathieson "Kenny" Dalglish) е бивш шотландски футболист и треньор. Той е най-известен с успехите си в Селтик и като играещ мениджър на Ливърпул. Поставен е на първо място в класацията на Ливърпул — „100-те играчи, които разтърсиха Коп-а“. Два пъти е избиран за футболист на годината в Англия.

Футболна кариера[редактиране | редактиране на кода]

Кени Далглиш е бил фен на Рейнджърс като малък, но по ирония на съдбата кариерата му започва в Селтик през 1967 г. и изиграва 324 мача със 167 гола. С тях той става шампион на Шотландия пет пъти, печели купата на страната четири пъти и веднъж купата на лигата.

Боб Пейсли чупи рекорда за най-висока трансферна сума на британския футбол когато го взема в Ливърпул през август 1977 г, плащайки за него 440 000 паунда. Кинг Кени е взет да замести идола на Коп Кевин Кийгън, който току що е е продаден на Хамбургер ШФ. Далглиш грабва короната на Коп още в първия си сезон с многобройните си голове, последният от които вкарва на финала за КЕШ на Уембли срещу ФК Брюж за победата с 1:0 през 1978 г. Всички пишещи за футбол във Великобритания го избират за играч на сезона. В 515 изиграни мача за Селтик и Ливърпул става шампион през 1972,1973, 1974, 1977, 1979, 1980, 1982, 1983, 1984 и 1986 г., и носител на купата през 1972, 1974, 1975, 1977, 1986 г. С Ливърпул печели КЕШ през 1978, 1981 и 1984 г., Суперкупа на Европа през 1977 г. и финалист за КЕШ през 1985 г.Футболист № 1 на Шотландия за 1974 г. и на Англия - 1979 и 1983 г. За националния отбор на Шотландия дебютира на 10 ноември 1971 г. срещу Белгия (1:0) и изиграва рекордните 102 мача с 30 гола (изравнен рекорд на Шотландия заедно с Денис Лоу), като последният му мач е срещу Люксембург през 1987 г. (0:0).

Участва на три световни първенства — през 1974, 1978 (с гол срещу Холандия за 1:1, 3:2 краен резултат) и 1982 г. (един срещу Нова Зеландия, с който открива резултата за 5:2).

Успехи[редактиране | редактиране на кода]

Като футболист[редактиране | редактиране на кода]

Шотландия Селтик
Англия Ливърпул

Като треньор[редактиране | редактиране на кода]

Англия Ливърпул
Англия ФК Блекбърн Роувърс
Шотландия Селтик

Индивидуални[редактиране | редактиране на кода]

Мениджърска кариера[редактиране | редактиране на кода]

През 1985 г. Кени Далглиш става първият играещ мениджър в историята на клуба. Периодът на неговото управление се запомня със спечелените три шампионски титли и две купи на ФА, като през сезона 1985/86 отборът постига дубъл. След като напуска ФК Ливърпул през 1991 г. поема отбора на ФК Блекбърн Роувърс, който тогава е във Втора дивизия. През сезон 1991/92 печели промоция във Висшата лига, а през 1995 г. под негово ръководство Блекбърн стават шампиони на Англия. Селекционер на Глазгоу Рейнджърс през сезон 1996/97 г. Треньор на Нюкасъл през 1997/98 г.

На 8 януари 2011 г. отново поема Ливърпул, след разочароващото представяне на Рой Ходжсън. Печели Купата на Лигата, като по този начин става седмият мениджър спечелил английското първенство, ФА Къп и Купата на Лигата.[1]

Към 3 март 2012 г. Кени Далглиш има 450 мача като мениджър на отбор от Висшата лига (Нюкасъл, Блекбърн след промоцията и Ливърпул), в които има 247 победи, 115 равенства и 88 загуби. [2]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((en)) Chris Bevan. Liverpool cup win also personal triumph for Dalglish. // BBC Sport. Би Би Си, 27 февруари 2012. Посетен на 27 февруари 2012.
  2. Chris Bevan. Liverpool 1-2 Arsenal. // BBC Sport. Би Би Си, 3 март 2012. Посетен на 3 март 2012.
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „Футбол“         Портал „Футбол          Портал „Шотландия“         Портал „Шотландия