Адалдаг

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Адалдаг (на немски: Adaldag, Adelgis, Adelger; * ок. 900; † 28 април 988 в Бремен) е монах на Бенедиктинския орден и от 937 до 988 г. архиепископ на Хамбург-Бремен и 947 г. епископ на Шлезвиг.

Адалдаг произлиза от знатна саксонска фамилия. Чрез своя учител и роднина епископ Адалвард фон Ферден той отива в двора на Ото I, където е като домхер в Хилдесхайм член на кралската капела. Той става канцлер на краля и през 937 г. архиепископ на Хамбург-Бремен.

Той придружава Ото I във втория му поход в Италия от 961 до 965 г. и участва там на двата събора, на които са свалени папите Йоан XII и Бенедикт V. Сваленият папа Бенедикт V става подчинен на Адалдаг и е до смъртта си като дякон в Хамбург.

След смъртта на Ото I той е верен на Отоните. През 965 г. той донася реликвите на Косма и Дамиан в Бремен.[1]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Wilhelm von Bippen: Adaldag. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 1, Duncker & Humblot, Leipzig 1875, S. 72 f.
  • Otto Heinrich May: Adaldag. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 1, Duncker & Humblot, Berlin 1953, ISBN 3-428-00182-6, S. 47 f.
  • Günter Glaeske: Die Erzbischöfe von Hamburg-Bremen als Reichsfürsten. (937 – 1258). Lax, Hildesheim 1962, S. 5 – 24.
  • Gerhard Theuerkauf: Adaldag. In: Hamburgische Biografie. Band 1, Christians, Hamburg 2001, ISBN 3-7672-1364-8, S. 15.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Gerd Rinesberch und Herbord Schene: Bremer Chronik. In: Hermann Meinert: Die Chroniken der niedersächsischen Städte. Bremen (= Die Chroniken der deutschen Städte vom 14. bis ins 16. Jahrhundert. Bd. 37, ZDB 2577381 – 1). Historische Kommission bei der Bayerischen Akademie der Wissenschaften. Schünemann, Bremen 1968, S. 14.