Адолф Райхвайн

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Адолф Райхвайн
Adolf Reichwein
германски икономист

Роден
Починал
20 октомври 1944 г. (46 г.)
Професия икономист, учител
Адолф Райхвайн в Общомедия

Адолф Райхвайн (на немски: Adolf Reichwein) е германски икономист и борец от съпротивата, участвал в опита за убийство на фюрера Адолф Хитлер от 20 юли 1944 г.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Райхвайн е роден в Бад Емс. Взима участие в Първата световна война, в която е сериозно ранен в белите дробове. Следва в университетите във Франкфурт на Майн и Марбург. През 1920-те години той активно се занимава с образователната политика и образованието за възрастни в Берлин и Тюрингия.[1] Именно той основава в Йена Volkshochschule („Обществен колеж“) и Arbeiterbildungsheim. През 1929 – 1930 г. работи като съветник на министъра на културата на Прусия Карл Хайнрих Бекер.

Райхвайн пред съда, 1944 г.

От 1930 до 1933 г. е професор в новоучредената педагогическа академия в Хале. След като нацистите се издигат на власт, той е освободен по политически причини и изпратен във Вернойхен в Бранденбург, за да стане начален учител. Там, до 1939 г. провежда множество учебни експерименти, които получават много внимание, с учебния прогресивизъм и особено професионалното образование. Райхвайн описва в творчеството си Schaffendes Schulvolk своето учебно понятие, вдъхновено от движението Wandervogel и педагогиката на трудовото училище, чийто основен акцент е пътуванията, инструкциите, ориентирани към дейностите с училищните градини и проектите, обхващащи възрастови групи. От 1939 г. работи в Берлин като музеен педагог.

Като член на кръга Крейзау (на немски: Kreisauer Kreis), Райхвайн е част от съпротивата срещу Хитлер. В началото на юли 1944 г. е арестуван от Гестапо, а в съдебен процес на Народна съдебна палата е осъден на смърт. Присъдата е изпълнена в Берлин на 20 октомври 1944 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Dazu Ulrich Steinmann, Aus dem Leben Adolf Reichweins. Berichtigungen und Ergänzungen zu Hendersons Biographie. In: Forschungen und Berichte. Kunsthistorische Beiträge, Band 7, 1965, S. 68 – 84, hier S. 71.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Adolf Reichwein: 1898 – 1944. Ein Lebensbild des Reformpädagogen, Volkskundlers und Widerstandskämpfers. 2. Auflage dipa, Frankfurt am Main, 1999 ISBN 3-7638-0399-8
    • Adolf Reichwein 1898 – 1944. Eine Personalbibliographie. Universität Marburg 1991 (Schriften der Universitätsbibliothek Marburg, 54) ISBN 3-8185-0087-8
  • Hartmut Mitzlaff, Adolf Reichweins (1898 – 1944) heimliche Reformpraxis in Tiefensee 1933 – 1939. In: Astrid Kaiser, Detlef Pech (Hrsg.): Geschichte und historische Konzeptionen des Sachunterrichts. Schneider-Verlag Hohengehren, Baltmannsweiler 2004, S. 143 – 150. ISBN 3-89676-861-1
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Adolf Reichwein“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.