Акош Кертес

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Акош Кертес
Kertész Ákos
Акош Кертес, 1991 г.
Акош Кертес, 1991 г.
Роден18 юли 1932 г.
Починал7 декември 2022 г. (90 г.)
Професияписател, драматург, преводач
Националност Унгария
Активен период1958 – 2022
Жанрдрама, криминален роман, исторически роман, документалистика
Известни творби„Макра“
НаградиОфицерски кръст за заслуги към Република Унгария Среден кръст за заслуги към Република Унгария, граждански
„Атила Йожеф”, „Кошут”
Уебсайт

Акош Кертес (на унгарски: Kertész Ákos) е унгарски филмов драматург, преводач и писател, автор на произведения в жанра драма, криминален роман, исторически роман и документалистика.[1]

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Акош Кертес е роден на 18 юли 1932 г. в Будапеща, Унгария, в семейството на сладкаря Ференц Кертес и Лила Ваго. Завършва средно образование в Будапеща през 1950 г., но не е приет в университета поради гражданския си произход. В продължение на 12 години работи като шлосер и монтажник в завода за автомобили „Икарус“. Първият му разказ е публикуван през 1958 г., заради което получава държавна стипендия и в периода 1961 – 1966 г. следва в катедрата за унгарска народна култура на университета „Лоранд Етвьош“.[1][2]

След дипломирането си в периода 1966 – 1992 г. работи като драматург, сценарист и писател на диалози за унгарското филмово студио Mafilm. Акош Кертес е автор или съавтор на сценарии за много игрални и телевизионни филми. И след пенсионирането си на 60-годишна възраст продължава да пише сценарии и телевизионни пиеси. В периода 1994 – 1997 г. е редактор и главен изпълнителен директор на седмичника „Живот и литература“.[2][3]

Първата му книга, сборникът с разкази „Любовта към ежедневието“ (Hétköznapok szerelme), е издадена през 1962 г. Първият му роман „Алея “ (Sikátor) е издаден през 1965 г. Става известен с романа си „Макра“ издаден през 1971 г. Основните му романи и театрални произведения са отражение на унгарското общество от 60-те и 70-те години на 20-и век от гледна точка на младите и работническата класа. През 1966 г. получава държавната награда SZOT за изключителни постижения в областта на литературата. През 1972 и 1984 г. получава престижната награда „Атила Йожеф“ за творчеството си. През 2008 г. получава най-високата държавна награда „Кошут” за цялостен принос към унгарската култура.[1][2][4]

На 29 август 2011 г. публикува статия в American Folklore 2011, в която определя унгарците като като „генетично непълноценни“ заради отговорността им по време на Холокоста и остро критикува сънародниците си, че не са поели отговорността за избиването на 400 000 унгарски евреи. След публикацията е подложен на постоянен физически тормоз и заплахи в Унгария, а на 21 септември 2011 г. Общинският съвет на Будапеща гласува за отнемане на званието му „почетен гражданин“. На 29 февруари 2012 г. заминава за Канада и кандидатства за статут на бежанец. През ноември 2013 г. молбата му за бежанец е приета от канадските власти.[2][3]

Акош Кертес умира на 7 декември 2022 г. в Монреал, Квебек, Канада.[5]

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Самостоятелни романи и повести[редактиране | редактиране на кода]

  • Sikátor (1965)[6][1][2][3]
  • Makra (1971)
    Макра, изд.: Профиздат, София (1988), прев. Катя Каменова
  • Névnap (1972)
    Който рискува, печели: Повести, изд.: „Народна култура“, София (1984), прев. Юлия Димитрова, Христо Боевски
  • Kasparek (1979)
    Който рискува, печели: Повести, изд.: „Народна култура“, София (1984), прев. Юлия Димитрова, Христо Боевски
  • Családi ház manzárddal (1982)
  • Aki mer, az nyer (1984)
  • Huszonegy (1984)
  • Namnsdagen (1984)
  • Gimenes māja ar mansardu (1987)
  • Makura (1988)
  • Zakariás (1990)
  • Másnaposság (1990)
  • Még a kapanyél is elsülhet (2001)
  • Brúnó, Borcsa, Benjámin… (2004)
  • A Nap utcai fiúk (2006)
  • A romazsaru, roman policier (2009)
  • Még a kapanyél is elsülhet (2010)
  • Zakariás (2010)
  • Tigrisbunda (2011)

Поредица „Цената“ (Ára)[редактиране | редактиране на кода]

  1. A gyűlölet ára (1992)
  2. A tisztesség ára (2000)[6]

Сборници[редактиране | редактиране на кода]

  • Hétköznapok szerelme (1962) – разкази[2]
  • A világ rendje (1984)
  • Tündérmesék (1999)
  • Égszakadás, földindulás : napló miniatúrák : kisesszék és publicisztikai írások (2009)
  • Zé és más történetek (2000)

Документалистика[редактиране | редактиране на кода]

  • Jónás Ninivében: publicisztikák (2011) – есета

Екранизации[редактиране | редактиране на кода]

  • 1963 Mindennap élünk – автор
  • 1967 Sikátor – автор
  • 1969 7 kérdés a szerelemröl – тв филм
  • 1970 Üvegkalitka – тв филм
  • 1974 Makra
  • 1974 Ámokfutás
  • 1977 Veri az ördög a feleségét
  • 1978 Dóra jelenti – диалог
  • 1979 Aki mer, az nyer – тв филм
  • 1980 Két pisztolylövés – тв сериал, 3 епизода
  • 1980 Névnap – тв филм
  • 1980 Vámmentes házasság
  • 1980 Tisztán vagy szódával – тв филм
  • 1981 Halál a pénztárban – тв филм, сценарий
  • 1982 Lomtalanítás – тв филм
  • 1990 A halálraítélt – автор
  • 2000 Komédiások – тв сериал
  • 2006 Indián nyár – тв филм, сценарий
  • 2007 Méhek tánca – тв филм, по Biztosítás biztonság, сценарий
  • 2007 A Nap utcai fiúk – сценарий
  • 2008 Tanúvallomás – тв филм, по разказ
  • 2008 Tabló – сценарий
  • 2010 Így, ahogy vagytok

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Kertész Ákos в Уикипедия на унгарски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​