Албански полк
Албанският полк (на френски: Régiment albanais) е военно формирование на Наполеоновата Велика армия, най-известно с популярното име Албански пандури (на френски: Pandours d'Albanie)[1][2].
Създаден е през 1807 г. на остров Корфу. Командван е от полковник Жан-Луи Тусен Мино. Сформиран е за защита на акваторията на Йонийско море с Йонийските острови като част от Френската империя. Полкът е разпуснат през 1814 г.[3]
По силата на т.нар. Тилзитски мир от 1807 г. руската императорска армия изоставя своята Република на седемте острова, състояща се от Йонийските острови, които са овладени от адмирал Фьодор Ушаков по време на обсадата на Корфу (1798 – 1799). По време на окупацията на архипелага, руснаците сформират две военни единици, едната състояща се от почти 3000 т.нар. албански бежанци на островите след поражението на сулиотите срещу Али паша Янински в сулиотската война. Другата местна военна единица включва 500 гърци. След като френската армия поема управлението на Йонийските острови, т.нар. албанци са включени в „албански полк“, а гръцките бежанци в „гръцки пехотен стрелкови батальон“ (на френски: Bataillon de Chasseurs à Pied Grecs), по-известен като „местен батальон на Йонийските острови“ (на френски: Bataillon indigène des îles Ioniennes).
В състава на полка има и войни от други народности – италианци и далмати. Числеността на подразделението никога не достига предвидената численост по щат от 3254 мъже. Албанските пандури служат най-вече като гарнизон на Йонийските острови, докато гръцките пехотни стрелци изпълняват ролята на помощна войска.
През юли 1809 г. гръцкият батальон е интегриран в състава на албанския полк. Получава се разрив и местните епироти отказват да изпълняват нареждания от гръцки офицери, слушат само командите на племенните си лидери и често са в конфликт с островитяните от Архипелага. Близо 3000 войни са разделени на 6 дружини, под командването на 160 офицери. Полкът има капелан (Арсенио Януко от Морея) и хирург (Дука Запа)[4].
През 1813 г. полкът е реорганизиран от 6 на 2 батальона. След преминаването на Йонийските острови под британски контрол през 1814 г. полкът е отново реорганизиран и през 1815 г. е преформирован в нови военни единици, организирани от британците.
Албанският полк е най-известен с това, че излъчва от редиците си почти всички забележителни военни личности по време на т.нар. гръцка война за независимост, сред които изпъкват имената на Христофорос Перевос и Кръстьо Бочар.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Elting, John R. Swords Around A Throne. Da Capo Press, 22 март 1997. ISBN 9780306807572. с. 371. Посетен на 17 октомври 2016.
- ↑ McNab, Chris. Armies of the Napoleonic Wars: An Illustrated History. Osprey, 23 август 2011. ISBN 9781849086486. с. 416. Посетен на 17 октомври 2016. Despite additional recruitment among local Greeks, Italians and Dalmatian communities, it never reached its official establishment of 3254. A battalion of Chasseurs à pied Grecs (Greek Foot Chasseurs), also known as Pandours de Albanie was raised by the French under an order of 10 March 1808 from Albanian and Greek refugees
- ↑ napoleonistyka.atspace.com
- ↑ Boppe Auguste, Le régiment Albanais (1807 – 1814), Paris, 1902, p. 22
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Fieffé, Eugène. Histoire des troupes étrangères au service de France: depuis leur origine jusqu'à nos jours, et de tous les régiments levés dans les pays conquis sous la Première République et l'Empire. 1854. Посетен на 17 октомври 2016. (на френски)
- Христофорос Перивос, History of Souli and Parga, Venice, 1815. vol. 2, pp. 75 etc. – на гръцки език.