Алберт Луканов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Алберт Луканов
български хирург
Роден
1899 г.
Починал
1982 г. (83 г.)

НаградиГерой на социалистическия труд

Алберт Тодоров Луканов е български лекар-хирург, професор, създател на спешната хирургия в България.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е през 1899 година в Женева в семейството на активния социалдемократ Тодор Луканов. През 1924 година завършва медицина в Грац. От 1924 до 1946 година живее в СССР.[2] През 1924-1927 година специализира в Москва обща хирургия, акушерство и гинекология, а по-късно и в Ленинград - хирургическа урология и ортопедия и травматология. През 1925 година преподава в Комунистическия университет на националните малцинства на Запада.[3] Работи като хирург и главен лекар в Амурската областна болница, по-късно като началник отделение в Първа московска военна болница, главен лекар в Института по хирургия „Вишневски“ в Москва и Военната болница в Орел (1927-1946).[4] По време на Втората световна война работи като военен лекар в съветската армия.[5][6] Главен хирург е в Евакуационна болница № 4636.[7]

След завръщането си в България е главен асистент в Медицинския факултет.[8] Съосновател на Института за спешна медицинска помощ „Н. И. Пирогов“ в София.[4] През май 1951 година е назначен за главен хирург и научен ръководител на Болницата по екстрена хирургия и травматология.[9] През 1958 г. е основател на Катедрата по спешна хирургия във Висшия медицински институт в София, която ръководи до 1966 година.[4]

Обявен е за почетен гражданин на Разград за заслугите му в организирането на хирургични конференции в окръга.[10] През 1975 година е избран за почетен член на Българското хирургическо дружество.[11] През същата година е награден със златен медал „Активна физкултурна дейност“[12] и с почетната значка на Съюза на научните работници.[13] През 1979 година е удостоен със званието „Герой на социалистическия труд“.[14][15]

Умира през 1982 година в София.

В Централния държавен архив се съхранява личен архивен фонд на Алберт Луканов. Съставен е от 150 архивни единици за периода 1922–1981 г.[16] и е подарен лично от Алберт Луканов.

Съчинения[редактиране | редактиране на кода]

  • Гнойна хирургия. София, Медицина и физкултура, 1957
  • Остър хирургически корем в детската възраст. София, Медицина и физкултура, 1961 (в съавторство с Димитър Арнаудов и Дария Величкова)

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. За УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, pirogov.eu, посетен на 5 декември 2022 г.
  2. Дееничин, Петър Г. Записки на хирурга, Пловдив, 1981, с. 96.
  3. Дихан, Михаил. Участието на българските политемигранти в и изграждането на социализма в Украйна, София, 1977, с . 56.
  4. а б в Централен държавен архив, ф. 1641К (Луканов, Алберт Тодоров (1899–1982)), История на фондообразувателя, Информационна система на Държавните архиви. Посетена на 5 декември 2022 г.
  5. Калонкин, Марин. България във Втората световна война: 1939-1945 година, София, 2010, с. 350.
  6. ЦДА, ф. 1671К, оп. 1, а.е. 8
  7. ЦДА, ф. 1671К, оп. 1, а.е. 63
  8. ЦДА, ф. 1671К, оп. 1, а.е. 65
  9. ЦДА, ф. 1671К, оп. 1, а.е. 67
  10. Исторически календар на Разград - Колектив / Изд. Парнас, Русе 2007, стр. 57
  11. ЦДА, ф. 1671К, оп. 1, а.е. 31
  12. ЦДА, ф. 1671К, оп. 1, а.е. 30
  13. ЦДА, ф. 1671К, оп. 1, а.е. 32
  14. ЦДА, ф. 1671К, оп. 1, а.е. 36
  15. Живков, Тодор. Избрани съчинения, т. 30, София: Партиздат, 1984, с. 134.
  16. ЦДА, ф. 1671К