Алберт Луканов
| Алберт Луканов | |
| български хирург | |
| Роден |
1899 г.
|
|---|---|
| Починал | 1982 г.
|
| Награди | Герой на социалистическия труд |
Алберт Тодоров Луканов е български лекар-хирург, професор, създател на спешната хирургия в България.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е през 1899 година в Женева в семейството на активния социалдемократ Тодор Луканов. През 1924 година завършва медицина в Грац. От 1924 до 1946 година живее в СССР.[2] През 1924-1927 година специализира в Москва обща хирургия, акушерство и гинекология, а по-късно и в Ленинград - хирургическа урология и ортопедия и травматология. През 1925 година преподава в Комунистическия университет на националните малцинства на Запада.[3] Работи като хирург и главен лекар в Амурската областна болница, по-късно като началник отделение в Първа московска военна болница, главен лекар в Института по хирургия „Вишневски“ в Москва и Военната болница в Орел (1927-1946).[4] По време на Втората световна война работи като военен лекар в съветската армия.[5][6] Главен хирург е в Евакуационна болница № 4636.[7]
След завръщането си в България е главен асистент в Медицинския факултет.[8] Съосновател на Института за спешна медицинска помощ „Н. И. Пирогов“ в София.[4] През май 1951 година е назначен за главен хирург и научен ръководител на Болницата по екстрена хирургия и травматология.[9] През 1958 г. е основател на Катедрата по спешна хирургия във Висшия медицински институт в София, която ръководи до 1966 година.[4]
Обявен е за почетен гражданин на Разград за заслугите му в организирането на хирургични конференции в окръга.[10] През 1975 година е избран за почетен член на Българското хирургическо дружество.[11] През същата година е награден със златен медал „Активна физкултурна дейност“[12] и с почетната значка на Съюза на научните работници.[13] През 1979 година е удостоен със званието „Герой на социалистическия труд“.[14][15]
Умира през 1982 година в София.
В Централния държавен архив се съхранява личен архивен фонд на Алберт Луканов. Съставен е от 150 архивни единици за периода 1922–1981 г.[16] и е подарен лично от Алберт Луканов.
Съчинения[редактиране | редактиране на кода]
- Гнойна хирургия. София, Медицина и физкултура, 1957
- Остър хирургически корем в детската възраст. София, Медицина и физкултура, 1961 (в съавторство с Димитър Арнаудов и Дария Величкова)
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ За УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, pirogov.eu, посетен на 5 декември 2022 г.
- ↑ Дееничин, Петър Г. Записки на хирурга, Пловдив, 1981, с. 96.
- ↑ Дихан, Михаил. Участието на българските политемигранти в и изграждането на социализма в Украйна, София, 1977, с . 56.
- ↑ а б в Централен държавен архив, ф. 1641К (Луканов, Алберт Тодоров (1899–1982)), История на фондообразувателя, Информационна система на Държавните архиви. Посетена на 5 декември 2022 г.
- ↑ Калонкин, Марин. България във Втората световна война: 1939-1945 година, София, 2010, с. 350.
- ↑ ЦДА, ф. 1671К, оп. 1, а.е. 8
- ↑ ЦДА, ф. 1671К, оп. 1, а.е. 63
- ↑ ЦДА, ф. 1671К, оп. 1, а.е. 65
- ↑ ЦДА, ф. 1671К, оп. 1, а.е. 67
- ↑ Исторически календар на Разград - Колектив / Изд. Парнас, Русе 2007, стр. 57
- ↑ ЦДА, ф. 1671К, оп. 1, а.е. 31
- ↑ ЦДА, ф. 1671К, оп. 1, а.е. 30
- ↑ ЦДА, ф. 1671К, оп. 1, а.е. 32
- ↑ ЦДА, ф. 1671К, оп. 1, а.е. 36
- ↑ Живков, Тодор. Избрани съчинения, т. 30, София: Партиздат, 1984, с. 134.
- ↑ ЦДА, ф. 1671К