Албрехт II (Ваймар-Орламюнде)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Албрехт II.

Албрехт II фон Орламюнде
граф на графство Ваймар-Орламюнде на Северна Албингия- или Трансалбингия, Холщайн, Ратцебург, Дасов, Лауенбург, Щормарн и Вагрия
Управление 1176 - 1245
Лични данни
Роден
около 1184 г.
Починал
около 22 октомври 1245 г. (61 г.)
Семейство
Династия Аскани
Баща Зигфрид III
Майка София Датска
Брак Хедвиг

Албрехт II фон Орламюнде (на немски: Albrecht II, Graf von Orlamünde, * сл. 1182, † пр. 22 октомври 1245) от фамилията Аскани e от 1176 до 1245 г. граф на графство Ваймар-Орламюнде на Северна Албингия- или Трансалбингия, Холщайн, Ратцебург, Дасов, Лауенбург, Щормарн и Вагрия.

Той е първият син на граф Зигфрид III (1155 – 1206) и София Датска (1159 – 1208), дъщеря на датския крал Валдемар I и София Владимировна от Минск. Той управлява заедно с брат си Херман II (1184 – 1247).

Албрехт II се жени през 1211 г. за Хедвиг (1185 – 1247), дъщеря на ландграф Херман I от Тюрингия от род Лудовинги.[1] Той отива в Светите земи и се връща през пролетта на 1218 г.

През 1223 г. крал Валдемар II е затворен от граф Хайнрих фон Шверин и племенникът му Албрехт е поставен от благородниците на Дания за управител на царството.

На 11 януари 1225 г. Албрехт тръгва от Зегеберг заедно с братовчед му херцог Ото фон Люнебург от род Велфи против Хайнрих фон Шверин. През пролетта на 1225 г. той е победен в битката при Мьолн. Албрехт попада в плен, Ото фон Люнебург успява да избяга. На 17 ноември 1225 г. се сключва мирен договор, в който Албрехт се отказва от Холщайн в полза на граф Адолф IV фон Шауенбург. След това той живее най-вече на остров Алс в Дания.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Friedrich Wilhelm Schirrmacher: Albrecht (Graf von Orlamünde). In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 1, Duncker & Humblot, Leipzig 1875, S. 292 f.
  • Gerhard Theuerkauf: Albrecht von Orlamünde. In: Hamburgische Biografie, Band 1, Christians, Hamburg 2001, S. 18 – 19.

Източници[редактиране | редактиране на кода]