Албрехт II (Ваймар-Орламюнде)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Албрехт II.

Албрехт II фон Орламюнде
граф на графство Ваймар-Орламюнде на Северна Албингия- или Трансалбингия, Холщайн, Ратцебург, Дасов, Лауенбург, Щормарн и Вагрия
Лични данни
Управление 1176 - 1245
Роден
1184 г.
Починал
22 октомври 1245 г. (61 г.)
Семейство
Династия Аскани
Баща Зигфрид III
Майка София Датска
Брак Хедвиг

Албрехт II фон Орламюнде (на немски: Albrecht II, Graf von Orlamünde, * сл. 1182, † пр. 22 октомври 1245) от фамилията Аскани e от 1176 до 1245 г. граф на графство Ваймар-Орламюнде на Северна Албингия- или Трансалбингия, Холщайн, Ратцебург, Дасов, Лауенбург, Щормарн и Вагрия.

Той е първият син на граф Зигфрид III (1155 – 1206) и София Датска (1159 – 1208), дъщеря на датския крал Валдемар I и София Владимировна от Минск. Той управлява заедно с брат си Херман II (1184 – 1247).

Албрехт II се жени през 1211 г. за Хедвиг (1185 – 1247), дъщеря на ландграф Херман I от Тюрингия от род Лудовинги.[1] Той отива в Светите земи и се връща през пролетта на 1218 г.

През 1223 г. крал Валдемар II е затворен от граф Хайнрих фон Шверин и племенникът му Албрехт е поставен от благородниците на Дания за управител на царството.

На 11 януари 1225 г. Албрехт тръгва от Зегеберг заедно с братовчед му херцог Ото фон Люнебург от род Велфи против Хайнрих фон Шверин. През пролетта на 1225 г. той е победен в битката при Мьолн. Албрехт попада в плен, Ото фон Люнебург успява да избяга. На 17 ноември 1225 г. се сключва мирен договор, в който Албрехт се отказва от Холщайн в полза на граф Адолф IV фон Шауенбург. След това той живее най-вече на остров Алс в Дания.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Friedrich Wilhelm Schirrmacher: Albrecht (Graf von Orlamünde). In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 1, Duncker & Humblot, Leipzig 1875, S. 292 f.
  • Gerhard Theuerkauf: Albrecht von Orlamünde. In: Hamburgische Biografie, Band 1, Christians, Hamburg 2001, S. 18 – 19.

Източници[редактиране | редактиране на кода]