Александер Майснер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Барелеф на Александер Майснер в Техническия университет на Виена

Александер Майснер (на немски: Alexander Meißner) е немски инженер и физик[1] Може би поради националността, обучението и придобиването на докторската степен в Австрия, в някои източници се посочва че е австрийски инженер. [2] Работи в областта на радиотехниката за осъществяване на телекомуникационни връзки на големи разстояния.

Биография[редактиране | edit source]

Схема на транзисторен генератор на Майснер

Александер Майснер е роден на 14 септември 1883 г. във Виена, Австрия и умира в Берлин на 3 януари 1958 г. Завършва гимназия във Виена и инженерство във Техническия университет (сега Виенски технологичен университет). За кратък период е асистент в университета. Получава докторска степен през 1902 г. На 24 години заминава за Берлин и започва работа в Телефункен (Telefunken). През 1913 г. като инженер в Телефункен Майснер създава електронен осцилатор на Майснер - генератор с радиолампа по схема с общ катод и трансформаторна обратна връзка. [3] Генераторът създава незатихващи електрически трептения и заменя използваните до тогава искрови генератори в радиопредавателната и радиоприемната техника, които се използват само за предаване на телеграфни сигнали. Новата разработка на електронен генератор позволява предаването на говор и музика чрез средствата на радиотехниката. Това откритие дава съществен тласък в развитието на радиокомуникационната техника. По същото време независимо от него е създаден генератор използващ подобен принцип от американския учен Едуин Армстронг.

Съвременното развитие на технологиите за телекомуникация, радио, телевизия, телефония и информационните технологии би било невъзможно без такива основополагащи открития като осцилатора на Майснер. Александер Майснер работи като изследовател почти 50 години в областта на радиотехниката по въпросите за стабилизация на генерираната честота с кварцови кристали, антените с техните диаграми на излъчване, и технологията за ефективното построяване и експлоатация.

Вижте също[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Пецулев, к.т.н. инж. Спиро. Радиоприемни устройства, Държавно издателство „Техника“, София, 1965, с. 10
  2. Сарман, Жан-Пиер, Енциклопедичен речник по физика, Превод от френски проф. Петко Девенски, Издателство Мартилен, София, 1995, с. 158
  3. (патент №291604 / 13.04.1913 "Einrichtung zur Erzeugung elektrischer Schwingungen" (Средства за генериране на електрически трептения))