Александрина Тине

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Александрина Тине
Alexandrine Tinné
нидерландски изследовател
Alexandrine Tinne gefotografeerd door Robert Jefferson Bingham.jpg
Родена
Починала
1 август 1869 г. (33 г.)
Националност Флаг на Нидерландия Нидерландия
Александрина Тине в Общомедия

Александрина Петронела Франсина Тине (на нидерландски: Alexandrine Pieternella Françoise Tinné) е нидерландски пътешественик, изследовател на Африка.

Ранни години (1835 – 1860)[редактиране | редактиране на кода]

Родена е на 17 октомври 1835 година в Хага, Нидерландия, единствена дъщеря в семейството на Филип Фредерик Тин, крупен търговец и пътещественик. Майка ѝ, Хариет ван Капелей, е от семейство, близко до кралската фамилия. След смъртта на баща ѝ когато е на пет години Александрина остава единствен наследник на големи имоти. В младежките си години посещава Норвегия, Италия, Близкия изток и Египет и след като разполага с достатъчно материални средства се отдава на изследователска дейност в Африка.

Експедиционна дейност (1861 – 1869)[редактиране | редактиране на кода]

Александрина Тине в Африка

През 1861 Тине се преселва в Египет. На 9 януари 1862 г., в компанията на майка си и леля си, се отправя от Кайро нагоре по Нил. През май 1862 се изкачват по река Бели Нил и по десния ѝ приток река Собат до началото на плавателния ѝ участък. През ноември се завръщат в Хартум, където се срещат с немския зоолог Теодор фон Хойглин, който се присъединява към експедицията. Всички заедно на 2 февруари 1863 от Хартум се изкачват с параход по Бели Нил и по Бахр ел Газал е през март достигат до Мешра ер Рек. Оттам, вече по суша, продължават на запад и достигат до река Понго (десен приток на Бахр-ел-Араб). След това през юли 1864 се връщат обратно в Хартум.

Целта на експедицията се състои в това да се изясни колко далеч на запад се простира басейна на Нил, а също и да открият голямо езеро в Централна Африка, за което съобщават някои предишни изследователи. През целия път експедицията е преследвана от нещастия – през юни умира от блатна треска майка ѝ, а след завръщането им в Хартум, през юли 1864, умира и леля ѝ. С телата на починалите си близки Тине се връща в Кайро. Независимо от краткостта на експедицията и малкия район, който изследва са събрани обширни естествено-исторически, главно зооложки материали. По целия път Хойглин извършва детайлна топографска снимка, подсигурена с астрономически наблюдения, което дава възможност да се поправи в известна степен съществуващата дотогава карта на района.

Следващите четири години живее в Кайро, посещава Тунис и Алжир и извършва неудачен опит да проникне от Алжир в Сахара.

През януари 1869 предприема експедиция от Триполи през езерото Чад към горното течение на Нил. Маршрутът на кервана трябвало да премине през областите Вадаи, Дарфур и Кордофан и оттам към Нил. В Мурзук (сега в Либия) Тине се среща с немския изследовател Густав Нахтигал, който се отправя на югоизток към платото Тибести. На 1 август по пътя от Мурзук за Гат Тине, заедно с двамата съпровождащи я холандски моряци, са убити от туарегите, които решават, че в металните бидони, в които съхраняват водата си има злато.

Памет[редактиране | редактиране на кода]

В град Джуба, Южен Судан, има обелиск в памет на смелчаците, участвали в търсенето на изворите на Нил. Там е и нейното име, редом с имената на кумирите ѝ – Джон Спек и Дейвид Ливингстън.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Горнунг, М. Б., Ю. Г. Липец и И. Олейников, История открытия и исследования Африки, М., 1973., стр. 242 – 243. http://www.ozon.ru/context/detail/id/2279370/
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Тинне, Александрина“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.