Александрина Тине

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Александрина Тине
Alexandrine Tinné
нидерландски изследовател
Alexandrine Tinne gefotografeerd door Robert Jefferson Bingham.jpg
Родена
Починала

Националност Флаг на Нидерландия Нидерландия
Семейство
Александрина Тине в Общомедия

Александрина Петронела Франсина Тине (на нидерландски: Alexandrine Pieternella Françoise Tinné) е нидерландски пътешественик, изследовател на Африка.

Ранни години (1835 – 1860)[редактиране | редактиране на кода]

Родена е на 17 октомври 1835 година в Хага, Нидерландия, единствена дъщеря в семейството на Филип Фредерик Тин, крупен търговец и пътещественик. Майка ѝ, Хариет ван Капелей, е от семейство, близко до кралската фамилия. След смъртта на баща ѝ когато е на пет години Александрина остава единствен наследник на големи имоти. В младежките си години посещава Норвегия, Италия, Близкия изток и Египет и след като разполага с достатъчно материални средства се отдава на изследователска дейност в Африка.

Експедиционна дейност (1861 – 1869)[редактиране | редактиране на кода]

Александрина Тине в Африка

През 1861 Тине се преселва в Египет. На 9 януари 1862 г., в компанията на майка си и леля си, се отправя от Кайро нагоре по Нил. През май 1862 се изкачват по река Бели Нил и по десния ѝ приток река Собат до началото на плавателния ѝ участък. През ноември се завръщат в Хартум, където се срещат с немския зоолог Теодор фон Хойглин, който се присъединява към експедицията. Всички заедно на 2 февруари 1863 от Хартум се изкачват с параход по Бели Нил и по Бахр ел Газал е през март достигат до Мешра ер Рек. Оттам, вече по суша, продължават на запад и достигат до река Понго (десен приток на Бахр-ел-Араб). След това през юли 1864 се връщат обратно в Хартум.

Целта на експедицията се състои в това да се изясни колко далеч на запад се простира басейна на Нил, а също и да открият голямо езеро в Централна Африка, за което съобщават някои предишни изследователи. През целия път експедицията е преследвана от нещастия – през юни умира от блатна треска майка ѝ, а след завръщането им в Хартум, през юли 1864, умира и леля ѝ. С телата на починалите си близки Тине се връща в Кайро. Независимо от краткостта на експедицията и малкия район, който изследва са събрани обширни естествено-исторически, главно зооложки материали. По целия път Хойглин извършва детайлна топографска снимка, подсигурена с астрономически наблюдения, което дава възможност да се поправи в известна степен съществуващата дотогава карта на района.

Следващите четири години живее в Кайро, посещава Тунис и Алжир и извършва неудачен опит да проникне от Алжир в Сахара.

През януари 1869 предприема експедиция от Триполи през езерото Чад към горното течение на Нил. Маршрутът на кервана трябвало да премине през областите Вадаи, Дарфур и Кордофан и оттам към Нил. В Мурзук (сега в Либия) Тине се среща с немския изследовател Густав Нахтигал, който се отправя на югоизток към платото Тибести. На 1 август по пътя от Мурзук за Гат Тине, заедно с двамата съпровождащи я холандски моряци, са убити от туарегите, които решават, че в металните бидони, в които съхраняват водата си има злато.

Памет[редактиране | редактиране на кода]

В град Джуба, Южен Судан, има обелиск в памет на смелчаците, участвали в търсенето на изворите на Нил. Там е и нейното име, редом с имената на кумирите ѝ – Джон Спек и Дейвид Ливингстън.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б rkd.nl, Посетен на 23 август 2017.
  2. Alexandrine Pieternella Françoise Tinne.


Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Тинне, Александрина“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.