Александър Баландин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Александър Баландин
Съветски и руски космонавт
Роден 30 юли 1953 г. (65 г.)
Фрязино, Московска област, РСФСР
Националност руснак
Друга професия бординженер
Престой в космоса 179 денонощия 1 час 17 минути 57 секунди
Селекция Група НПОЕ-4 (1978)
Мисии Союз ТМ-9
Пенсиониране 17 декември 1994

Алекса́ндър Никола́евич Бала́ндин (род. на 30 юли 1953, в гр. Фрязино) е бивш руски космонавт, Герой на Съветския съюз. Извършил е един продължителен (179 денонощия) полет със „Союз ТМ-9“ и орбиталната станция „Мир“.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

През 1970 г. завършил средно училище в родния си град, а през 1976 МВТУ, специалност „Динамика и управление на полета “. Работил като инженер в НПО „Енергия“.

На 8 декември 1978 г. е зачислен в отряда на космонавтите (Групата на граждански специалисти на НПО „Енергия“). Готви се за полети на кораба за многократно използване „Буран“ (1979 – 1984), корабите „Союз-ТМ“ и орбиталната станция „Мир“. През септември 1989 г. е назначен за бординженер в дублиращия екипаж на „Союз ТМ-8“. На 5 септември 1989 г. Союз ТМ-8 излита с основния екипаж (Александър Серебров и Александър Викторенко).

Союз ТМ-9[редактиране | редактиране на кода]

Конфигурация на станцията „Мир“ през 1989 г.
Конфигурация на ОС „Мир“ от 11 юни 1990. „Кристал“ — долу, „Квант-2“ горе

На 11 февруари 1990 г. командира на кораба „Союз ТМ-9“ Анатолий Соловьов и бординженера А. Баландин излитат в космоса за изпълнение на шестата по ред продължителна експедиция на станцията „Мир“, за смяна на Серебров и Викторенко[1].

Сред задачите на експедицията е и монтажа и пускането в експлоатация на „Кристал“ – новия модул на ОС „Мир“.

След скачването на „Союз ТМ-9“ с „Мир“ (13 февруари) Соловьов и Баландин откриват сериозни повреди по термоизолацията на спускаемия апарат на „Союз“. Евентуални нарушения на топинния режим на станцията, освен дискомфорт за екипажа, могат да доведат до нежелателна кондензация на влагата по приборите и отказ на електрооборудването. Състоянието на изолацията на "Союз ТМ-9" е оценено като задоволително за завръщане и на 19 февруари Серебров и Викторенко напускат „Мир“ със „Союз ТМ-8“ и благополучно се връщат на Земята.

На 3 март със станцията е скачен товарният Прогрес М-3; замяната и монтажът на доставеното оборудване заема целия март. На 7 май към станцията е скачен Прогрес-42 — 43-ти по ред[2] и последен в серията; на борда му, се намира и ремонтния комплект за повредения „Союз“. Необходимоста да се изпрати „Прогрес“ от старата серия възниква заради излизането от строя на новия бордкомпютър, заради който, на свой ред е отложен старта на „Кристал“. След въвеждането на новите системи на „Мир“ „Кристал“ излита в космоса на 31 май. Първия опит за скачване (6 юни) е неспешен; с втория опит на 10 юни, „Кристал“ се скачва с ОС „Мир“, а на 11 юни е преместен на противоположния на „Квант-2“ скачващ възел, за да уравновеси конфигурацията на станцията.

Преди завръщенето на Земята екипажа се заема с ремонта на термоизолацията на „Союз“ и шлюза на „Квант-2“. Нито Баландин, нито Соловьов не са се готвили специално за ремонтни излизания в открития космос. На 17 юли 1990 г. Баландин и Соловьов извършват първо излизане в космоса, което продължава 7 часа и 16 минути – при щатен ресурс на скафандъра не повече от 6.5 часа. Второто излизане е с продължителност 3 часа и 31 минута. Общият му престой в открития космос е 10 часа 47 минути.

На 3 август на станцията пристига смяната — Генадий Манаков и Генадий Стрекалов. На 9 август, след 179 денонощия в космоса, Баландин и Соловьов благополучно се приземяват на 70 км от Аркалик.

С Указ на Президиума на Върховния Съвет на СССР от 11 август 1990 г. за успешно изпълнение на програмата на полета и проявени при това мъжество и героизъм на Баландин е присвоено званието "Герой на Съветския съюз".

На 26 юни 1992 г. е отстранен от подготовка за полети, напуска отряда на космонавтите на 17 октомври 1994 г.

Има дъщеря и син (родени съответно 1984 и 1990).

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Разделът е написан на базата на материали от astronautix.com, препращащ към D S F Portree’s Mir Hardware Heritage, NASA RP-1357, 1995.
  2. 42 с името „Прогрес“ първа серия и „нулевия“ Космос-1669.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]