Александър Бек

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Александър Бек
Роден21 декември 1902 г. (стар стил)
Починал2 ноември 1972 г. (69 г.)
Професияписател
НационалностFlag of Russia.svg Русия
Flag of the Soviet Union.svg СССР
Активен период1939 – 1972
Жанристорически роман, военен роман, биография
Направлениесоциалистически реализъм
Известни творби„Волоколамското шосе“
ДецаТатяна Бек
Уебсайт

Александър Бек е руски писател, автор на произведения в жанровете исторически военен роман, съвременен роман и романизирана биография.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Александър Бек е роден на 3 януари 1903 г. в Саратов, Руска империя. Баща му е военен лекар, главен лекар на военната болница. Израства в Саратов. След завършване на средното си образование на 16 г. постъпва в Червената армия. В Гражданската война се бие на източния фронт, където е ранен. Забелязва го главният редактор на дивизионния вестник, който му възлага няколко репортажа.

След войната работи в Московския кожарски завод, като едновременно пише материали за в „Правда“ и „Рабочая Москва“. После става постоянен сътрудник на вестници и участва като литературен критик и рецензент по страниците на „Комсомольская правда“, „Известия“, списание „Новый мир“ и др. Във връзка с това обикаля много места в СССР.

Първата му повест „Курако“ е публикувана през 1939 г. и е посветена на създателя на школата на руските високопещници Михаил Константинович Курако. Увлечен в патоса на първите петилетки в СССР пише много очерци и разкази за различни майстори стоманолеяри и работници. Те са издадени в сборниците „Високопещници“ (1946) и „Тимофей Отвореното сърце“ (1948).

В годините на Великата отечествена война той постъпва в Московското народно опълчение. Участва във военните действия като военен кореспондент до края на войната в Берлин. По това време пише най-известния си роман „Волоколамското шосе“, който е публикуван през 1945 г. Негови продължения са романите „Панфиловци на първа линия“ и „На другия ден“.

През 1956 г. е публикуван романът му „Талант: Животът на Бережков“, разказващ за сложния творчески път на талантливия конструктор и създателя на първия мощен съветски авиомотор Александър Микулин.

Александър Бек умира на 2 ноември 1972 г. в Москва, СССР.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

  • Курако (1939, перераб. изд. 1953)
  • Доменщики (1946) – сборник
  • Тимофей – открытое сердце (1948) – сборник
  • Зерно стали (1950)
  • Талант: Жизнь Бережкова (1956)
    Талант: Животът на Бережков – [съветски авиоконструктор], изд.: „Народна култура“, София (1972), прев. Бора Друмева
  • Почтовая проза. Воспоминания, статьи, письма (1968)
  • Новое назначение, Франкфурт-на-Майне (1972)
    Ново назначение, изд.: „Народна култура“, София (1988), прев. Теменужка Ангелова
  • В последний час (1972) – разкази и повести
    В последния час, Държ. воен. изд. (1976), прев. Сидер Флорин
  • На своем веку (1975)

Поредица „Волоколамското шосе“[редактиране | редактиране на кода]

  • Волоколамское шоссе (1945)
    Волоколамското шосе, изд. „БРП [к.]/БКП“ (1946-1949), прев. Александър Пешев
    Волоколамското шосе, Държ. воен. изд. (1962), прев. Сидер Флорин
    Волоколамското шосе, изд.: „Народна култура“, София (1968, 1985), прев. Сидер Флорин
  • Резерв генерала Панфилова (1961)
    Панфиловци на първа линия, изд.: ОФ, София (1965), прев. Марко Марчевски
  • На другой день (1967 – 1970) – недовършен роман
    На другия ден, изд.: „Народна култура“, София (1990), прев. Теменужка Ангелова

Екранизации[редактиране | редактиране на кода]

  • 1979 Талант – по романа „Талант (Жизнь Бережкова)
  • 1983 День командира дивизии – по новелата „День командира дивизии“ в сборника „Несколько дней“
  • 1990 Канувшее время – по романа „Новое назначение
  • 1967 За нами Москва – по романа „Волоколамското шосе

Източници[редактиране | редактиране на кода]