Александър Бечанович
| Александър Бечанович Aleksandar Bečanović | |
| Роден | 24 ноември 1971 г. |
|---|---|
| Професия | писател, поет, журналист, преводач |
| Националност |  Черна гора |
| Активен период | 1994 – |
| Жанр | лирика, драма, исторически роман, документалистика |
| Известни творби | „Аркьой“ |
| Награди | награда за литература на ЕС |
Александър Бечанович (на черногорски: Aleksandar Bečanović) е черногорски литературен и филмов критик, преводач, поет и писател на произведения в жанра лирика, драма, исторически роман и документалистика.
Биография и творчество
[редактиране | редактиране на кода]Александър Бечанович е роден на 24 ноември 1971 г. в Никшич, Черна гора.[1]
След дипломирането си сътрудничи на черногорския седмичник „Монитор“ в неговата рубрика за култура. После работи за културните списания Plima и Ars. Пише филмови рецензии и есета за черногорския всекидневник Vijesti и е един от сътрудниците на книгите „501 филмови режисьори“ (2007), „501 филмови звезди“ (2007), „101 филма на ужасите, които трябва да видите, преди да умрете“ (2009) и „101 научнофантастични филма, които трябва да видите, преди да умрете“ (2009). Известен е с любовта си към филмите на ужасите. Прави преводи от английски език на материали свързани с филмите, предимно за теория на филма.[2][3][4]
Първата му книга, стихосбирката Ulisova daljina, е издадена през 1994 г. През 2002 г. получава наградата „Ристо Раткович“ за най-добра книга с поезия в Черна гора за стихосбирката си „Места в писмото“ (Mjesta u pismu).[2][3][4]
На фестивала на книгата и авторите в Пула през 2006 г. в Хърватия той е един от представителните писатели, които представят черногорската поезия.[2][3][4]
Първият му роман „Аркьой“ е издаден през 2015 г. Историята представя момент от живота на скандалния Маркиз дьо Сад и отражението му в обществото. На Великден 1768 г. той наема просякинята Роз Келер да дойде в къщата му в Аркьой, а няколко часа по-късно Роз успява да избяга след един колкото екстравагантен, толкова и жесток сеанс. Слухът за тази случка се прочува като „аферата Аркьой“ и поражда всякакви тълкувания. Книгата получава наградата за литература на Европейския съюз за 2017 г.[2][3][4]
Александър Бечанович живее със семейството си в Бар.[2][3]
Произведения
[редактиране | редактиране на кода]Самостоятелни романи
[редактиране | редактиране на кода]- Arcueil (2015) – награда за литература на Европейския съюз
Аркьой. Илюзорен алманах, изд.: ИК „Колибри“, София (2019), прев. Ася Тихинова-Йованович - Poremecaj (2017)[5]
- Vlatka (2018)[5]
Поезия
[редактиране | редактиране на кода]- Ulisova daljina (1994)[5][2][3][4]
- Jeste (1996)
- Ostava (1998)
- Mjesta u pismu (2001) – награда „Ристо Раткович“
- Preludes and Fugues (2007)
Сборници
[редактиране | редактиране на кода]- Očekujem što će iz svega proizaći (2005)
- Opsjednutost: sedam horor-priča i jedna u žanru katastrofe (2009)[5]
Документалистика
[редактиране | редактиране на кода]- Žanr u savremenom filmu (2005)
- Lexicon of Film Directors (2015)
Екранизации
[редактиране | редактиране на кода]- 2011 The Ascent
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ ((en)) Информация в Библиотеката на Конгреса на САЩ
- ↑ а б в г д е ((en)) Биография и библиография на сайта на наградата за литература на Европейския съюз Архив на оригинала от 2021-11-07 в Wayback Machine.
- ↑ а б в г д е ((fr)) Биография и библиография в Editions DO
- ↑ а б в г д ((ba)) Биография в Nova Knjiga Архив на оригинала от 2024-03-24 в Wayback Machine.
- ↑ а б в г ((en)) Библиография в Goodreads
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Александър Бечанович в
Internet Movie Database - ((en)) Поезия на Александър Бечанович (архив)
- Маркиз дьо Сад – герой в новия роман „Аркьой. Илюзорен алманах“ от Александър Бечанович, 2019 г.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Aleksandar Bečanović в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
