Александър Бончев
| Александър Бончев | |||||||||
| Лична информация | |||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Роден | Александър Бончев Мазнилков 30 ноември 1965 г. (на 59 г.) | ||||||||
| Пост | Крило / Нападател | ||||||||
| Професионални отбори¹ | |||||||||
| |||||||||
| Национален отбор | |||||||||
| |||||||||
| 1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства . * Играе под наем в посочения отбор. | |||||||||
Александър Бончев (роден на 30 ноември 1965 г.) е бивш български футболист, флангови нападател. Основната част от кариерата му е свързана с Локомотив (София). През януари 1992 г. преминава в Дуисбург и така става първият българин в Бундеслигата.[1] Играл е също за Дармщат, Левски (София), Карл Цайс (Йена) и Славия (София).
Има общо 4 мача за националния отбор на България, като играе в четири контроли на тима през януари и март 1988 г.[2]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Бончев започва кариерата си в Локомотив (София). Дебютира за първия отбор в А група през сезон 1983/84, като в средата на 80-те години на ХХ век е смятан за един от най-перспективните млади футболисти в България. Заради невероятната си бързина получава прозвището „Сина на вятъра“.[3] През лятото на 1985 г. е включен от селекционера Борис Ангелов в състава на младежкия национален отбор за Световното първенство в СССР, където участва в 3 срещи, а България достига до четвъртфиналите.[4] През сезон 1985/86 се утвърждава като основен футболист в състава на Локомотив (София). Остава в клуба до есента на 1991 г., като записва общо 160 мача и бележи 38 гола в А група. Изиграва също 6 мача и бележи 1 гол в Купата на УЕФА.[5]
През януари 1992 г. Бончев е трансфериран в елитния германски Дуисбург, като Локомотив получава за правата му 300 000 DM.[6] Така става първият български футболист в Бундеслигата. Дебютира официално на 21 февруари 1992 г. при гостуване на Карлсруе. Влиза на терена като резерва още в 8-ата минута, но в началото на второто полувреме е заменен заради контузия.[7] До края на сезона записва само още едно участие в последния кръг срещу Борусия (Дортмунд). През януари 1993 г. Бончев е преотстъпен във втородивизионния Дармщат. Изиграва 17 мача във Втора Бундеслига и бележи един гол срещу Карл Цайс (Йена) на 16 май 1993 г.[8]
В следващите две години често получава контузии. Играе за кратко в Левски (София), в Карл Цайс (Йена) в Трета Бундеслига, както и за Славия (София). В края на 1995 г. прекратява кариерата си едва на 30-годишна възраст.
Статистика по сезони
[редактиране | редактиране на кода]| Сезон | Отбор | Първенство | Мачове | Голове |
|---|---|---|---|---|
| 1983/84 | Локомотив (Сф) | А група | 7 | 0 |
| 1984/85 | Локомотив (Сф) | А група | 10 | 1 |
| 1985/86 | Локомотив (Сф) | А група | 26 | 5 |
| 1986/87 | Локомотив (Сф) | А група | 30 | 13 |
| 1987/88 | Локомотив (Сф) | А група | 30 | 6 |
| 1988/89 | Локомотив (Сф) | А група | 8 | 2 |
| 1989/90 | Локомотив (Сф) | А група | 21 | 6 |
| 1990/91 | Локомотив (Сф) | А група | 24 | 5 |
| 1991/ес. | Локомотив (Сф) | А група | 4 | 0 |
| 1992/пр. | Дуисбург | Първа Бундеслига | 2 | 0 |
| 1992/ес. | Дуисбург | Втора Бундеслига | 0 | 0 |
| 1993/пр. | Дармщат | Втора Бундеслига | 17 | 1 |
| 1993/94 | Левски (Сф) | А група | 4 | 0 |
| 1994/95 | Карл Цайс | Трета Бундеслига | 4 | 0 |
| 1995/ес. | Славия (Сф) | А група | 3 | 0 |
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Българите в Бундеслигата - статистика topsport.bg 13 юни 2007 г.
- ↑ Статистика на Бончев в националния отбор eu-football.info
- ↑ Сина на вятъра вдигаше хиляди на крака по стадионите vitoshanews.com 17 март 2020 г.
- ↑ Участието на Бончев на световното първенство worldfootball.net
- ↑ Статистика на Бончев в евротурнирите worldfootball.net
- ↑ Александър Бончев: Олимпиакос даваше 1 милион долара за мен, идол ми беше Гиби Искренов vitoshanews.com 19 март 2020 г.
- ↑ Карлсруе - Дуисбург 2:2 worldfootball.net
- ↑ Дармщат - Карл Цайс 3:2 worldfootball.net
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Профил на Бончев в сайта levskisofia.info