Александър Бончев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Александър Бончев
Лична информация
Роден Александър Бончев Мазнилков
30 ноември 1965 г.  (на 54 г.)
София, Flag of Bulgaria.svg България
Пост Крило / Нападател
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1983 – 1991
1992 – 1993
1993
1993 – 1994
1994 – 1995
1995
Общо:
Flag of Bulgaria.svg Локомотив (Сф)
Flag of Germany.svg Дуисбург
Flag of Germany.svg Дармщат*
Flag of Bulgaria.svg Левски (Сф)
Flag of Germany.svg Карл Цайс
Flag of Bulgaria.svg Славия (Сф)
160
2
17
4
4
3
190
(38)
(0)
(1)
(0)
(0)
(0)
(39)
Национален отбор
1984 – 1986
1988
България България (мл.)
България България
19
4
(4)
(0)
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .
* Играе под наем в посочения отбор.

Александър Бончев (роден на 30 ноември 1965 г.) е бивш български футболист, флангови нападател. Основната част от кариерата му е свързана с Локомотив (София). През януари 1992 г. преминава в Дуисбург и така става първият българин в Бундеслигата.[1] Играл е също за Дармщат, Левски (София), Карл Цайс (Йена) и Славия (София).

Има общо 4 мача за националния отбор на България, като играе в четири контроли на тима през януари и март 1988 г.[2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Бончев започва кариерата си в Локомотив (София). Дебютира за първия отбор в „А“ група през сезон 1983/84, като в средата на 80-те години на ХХ век е смятан за един от най-перспективните млади футболисти в България. Заради невероятната си бързина получава прозвището „Сина на вятъра“.[3] През лятото на 1985 г. е включен от селекционера Борис Ангелов в състава на младежкия национален отбор за Световното първенство в СССР, където участва в 3 срещи, а България достига до четвъртфиналите.[4] През сезон 1985/86 се утвърждава като основен футболист в състава на Локомотив (София). Остава в клуба до есента на 1991 г., като записва общо 160 мача и бележи 38 гола в „А“ група. Изиграва също 6 мача и бележи 1 гол в Купата на УЕФА.[5]

През януари 1992 г. Бончев е трансфериран в елитния германски Дуисбург, като Локомотив получава за правата му 300 000 DM.[6] Така става първият български футболист в Бундеслигата. Дебютира официално на 21 февруари 1992 г. при гостуване на Карлсруе. Влиза на терена като резерва още в 8-ата минута, но в началото на второто полувреме е заменен заради контузия.[7] До края на сезона записва само още едно участие в последния кръг срещу Борусия (Дортмунд). През януари 1993 г. Бончев е преотстъпен във втородивизионния Дармщат. Изиграва 17 мача във Втора Бундеслига и бележи един гол срещу Карл Цайс (Йена) на 16 май 1993 г.[8]

В следващите две години често получава контузии. Играе за кратко в Левски (София), в Карл Цайс (Йена) в Трета Бундеслига, както и за Славия (София). В края на 1995 г. прекратява кариерата си едва на 30-годишна възраст.

Статистика по сезони[редактиране | редактиране на кода]

Сезон Отбор Първенство Мачове Голове
1983/84 Локомотив (Сф) „А“ група 7 0
1984/85 Локомотив (Сф) „А“ група 10 1
1985/86 Локомотив (Сф) „А“ група 26 5
1986/87 Локомотив (Сф) „А“ група 30 13
1987/88 Локомотив (Сф) „А“ група 30 6
1988/89 Локомотив (Сф) „А“ група 8 2
1989/90 Локомотив (Сф) „А“ група 21 6
1990/91 Локомотив (Сф) „А“ група 24 5
1991/ес. Локомотив (Сф) „А“ група 4 0
1992/пр. Дуисбург Първа Бундеслига 2 0
1992/ес. Дуисбург Втора Бундеслига 0 0
1993/пр. Дармщат Втора Бундеслига 17 1
1993/94 Левски (Сф) „А“ група 4 0
1994/95 Карл Цайс Трета Бундеслига 4 0
1995/ес. Славия (Сф) „А“ група 3 0

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]