Александър Дейков
| Александър Дейков | |
| български философ | |
| Роден | |
|---|---|
Александър (рождено име Иван-Александър) Якимов Дейков е български философ, общественик и политик.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Произход и семейство[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 26 юли 1941 година в София в семейството на Яким Дейков и Ана Грозева. По бащина линия е потомък на прилепския род Дейкови: правнук е на Яким Дейков и внук на Иван Дейков, а по майчина – внук на Иван Грозев. Кръстен е с двойното име Иван-Александър, което поради обстановката в България при комунистическия режим е опростено до единично име.[1]
Научна дейност[редактиране | редактиране на кода]
Завършва философия в Софийския университет. Защитава докторат на тема „Метод за построяване на система на логическите формализирани езици“.[1] Работи в Института за изкуствознание при БАН, където оглавява секцията „Социокултурни проблеми на жизнената среда“, директор е на Центъра по социокултурни проблеми на жизнената среда, ръководи катедрата „Културна политика“ към Философския факултет на Софийския университет.[1] За научната му дейност философът Иван Евтимов отбелязва, че въпреки ограниченията, налагани от строя – „една епоха, когато свободата на научното дирене, свободата на мисълта, правото на собствено мнение и на гражданска позиция бяха отнети“, Александър Дейков успява да се изяви като независим учен. „Неговите трудове в областта на логиката – една трудна и достъпна на малцина посветени научна област – остават образец на научна работа“.[2]
Научните интереси на Александър Дейков са насочени и към общата теория на проектирането. Прави задълбочени теоретични разработки в областта на синтеза между науките за проектирането и науките за човека и активно работи за възприемането им в практика. Мисълта му за обвързване на градоустройственото, териториално и технологично проектиране с културните и социални потребности на човека е характеризирана от Иван Евтимов като еретична за тогавашното време.[2]
Обществена дейност[редактиране | редактиране на кода]
След падането на комунистическия режим (1989 г.) е първи заместник-министър на образованието и науката (министър Николай Василев) в правителството на Филип Димитров (1991 – 1992).[1] Пръв започва демократичната реформа във висшето образование.[2] Работи за събиране на всичко, оцеляло от дядо му, писателя Иван Грозев, и свързано с него.[1]
Умира през септември 2003 година.[2]
Монографии[редактиране | редактиране на кода]
Автор е на изследвания в областта на логиката и философията:[3][1]
- Метод за построяване система на логическите формализирани езици (1973)
- Философията на логическия емпирист [Дисертация] (1974)
- Логическото: Филос.-методол. анализ на проблемата (1978)
- Феноменът проектиране. Кн. 1 (1994)
- Четири години по-късно: Българинът зяпа пиесата „В очакване на Годо“
- Формална логика (1999)
Родословие[редактиране | редактиране на кода]
| Яким Дейков | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Иван Дейков (1863 – 1919) | Стефани Панова (1862 – 1863) | Никола Дейков (1862 – 1933) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Ана Грозева | Яким Дейков (1906 – след 1945) | Олга Дейкова | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Александър Дейков (1941 – 2003) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д е Азманова-Рударска, Елена. Оцеляването на Иван Грозев след 1944 година // abcdar.com. с. 13.
- ↑ а б в г Евтимов, Иван. На четвърти ноември се навършиха четиридесет дни от смъртта на Александър Дейков // newspaper.kultura.bg. Посетен на 20 септември 2023.
- ↑ Дейков, Александър Якимов // plus.cobiss.net. Посетен на 20 септември 2020.
