Иван Грозев (писател)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Иван Грозев.

Иван Грозев
BASA 80K-1-273-3 Ivan-Grozev (crop).jpg
Портретна снимка на Иван Грозев. Източник: ДА „Архиви“
Роден 23 юни 1872 г.
Починал 10 януари 1957 г. (84 г.)
Националност Флаг на България България
Иван Грозев в Общомедия

Иван Грозев е български поет, драматург и литературен критик. Неговият брат учителят Петко Грозев е втори баща на писателя Михаил Кремен.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 23 юни 1872 г. в с. Червена вода. Завършва средно образование в Русе, след което славянска филология в Софийския университет. От 1894 г. дълги години е гимназиален учител в София. Бил е учител по литература на Йордан Йовков.

От началото на 1920-те години започва да се занимава сериозно с изкуствознание, история на религията и литературна критика. В периода 1922–1923 г. изнася поредица от лекции в салона на Теософското дружество и в Софийския университет „Климент Охридски“.

Редактор на сп. „Теософия“ (1912-1925). Превежда „Гласът на безмълвието“ от Елена Блаватска (1912). Сътрудничи на списанията „Българска сбирка“, „Всемирна летопис“ и „Хиперион“.

Председател на Управителния съвет на „Културно дружество българско родно изкуство“ (1935). Член на Съюза на българските писатели.

През 1928 и 1929 година е номиниран от Михаил Арнаудов за Нобелова награда за литература.[2]

Умира на 10 януари 1957 г. в София.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Първите му стихотворения излизат през 1896 г. в списание „Българска сбирка“.

Автор е на драмата „Наши хора“ (1903). През 1907 г. заминава за Германия и в Нюрнберг завършва драмата си „Златната чаша“, чийто сюжет е от историята на богомилството. По-късно пише драматичните поеми „Змей“ (1912) и „Семела“ (1922), драмите „Йов“ (1942) и „Съдний ден (Ахасфер)“ (1945). От драмите, върху които работи, недовършена остава „Боян Магьосникът“ (1906).

Издава и една стихосбирка, озаглавена „Видения и съзерцания“ (1919).

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Видения и съзерцания. София: Изд. и печат на воен. изд. Гуджулов и Котев, 1919, 80 p.
  • Job: tragédie biblique en quatre actes et en prose. Version française par Jean Lugol. Sofia: Imprimerie de la cour, 1927, 80 p.
  • Съчинения. Том 1: Драми (Златната чаша; Обяснителни бележки върху Богомилството; Семела, драматическа поема; Йов, библейскка драма в три действия). София: Т. Ф. Чипев, 1942.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ГРОЗЕВ (с. Червена вода, Русенско), Енциклопедия на български родове.
  2. ((en))  Ivan Grozev. // The Nomination Database for the Nobel Prize in Literature, 1901–1950. Nobelprize.org. Посетен на 8 октомври 2011 г..

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]