Александър Деп

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Александър Деп
руски офицер
Александър Деп 
Роден: 23 юни 1835 г.
Санкт-петербургска губерния, Русия
Починал: 3 март 1889 г. (53 г.)

Александър Филипович Деп (на руски: Александр Филиппович Депп) е руски офицер, генерал-лейтенант, участник в Руско-турската война (1877-1878).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 23 юни 1835 г. в Санкт-петербургска губерния, Русия в семейството на лекар, потомствен дворянин. Посвещава се на военното поприще. Завършва Николаевското инженерно училище със звание инженер-прапоршчик (1854). Действителна служба започва в Херсонската инженерна част. Командирован е в Европа и САЩ, където изучава механизми и приспособления за значителни строителни работи (1856-1859). След завръщането си в Русия служи последователно в Лейбгвардейскя сапьорен батальон, помощник на началника на инженерните части в Киевския и Варшавскя военен окръг. Участва в строителството на Дубненската военна крепост.

Руско-турска война (1877-1878)[редактиране | редактиране на кода]

През 1876 г. по препоръка на генерала от инженерните войски Едуард Тотлебен е назначен за началник на инженерните войски и член на Полевия щаб на Действащата дунавска руска армия. Военно звание генерал-майор от 1877 г. Участва в съвещанието при главнокомандващия княз Николай Николаевич на 10 юни 1877 г. за определяне мястото на десанта на р. Дунав при Зимнич - Свищов.

Строи за целта 3 понтонни моста:

  • първи за прехвърляне частите на Долнодунавския отряд при Браила - с. Гичет, обща дължина 524 м.;
  • втори след превземането на Свищов от частите на генерал-майор Михаил Драгомиров при Зимнич - остров Ада - Свищов, обща дължина 1167 м. и
  • трети при Зимнич - остров Бужиреску - остров Ада - Свищов, обща дължина 1216 м. за прехвърляне основните сили на Дунавската армия.

Участва наред с генерала от инженерните войски Едуард Тотлебен в инженерното осигуряване на битката при Телиш, обсадата на Плевен и зимното преминаване на Стара планина.

След войната[редактиране | редактиране на кода]

За абсолютно необходимия принос във войната, далечен от суетата след големите военни победи, генерал-майор Александър Деп е награден с Орден „Свети Георги“ IV ст. Получава отпуск за възстановяване на здравето, разклатено от военните усилия. Служи като началник на инженерните части на Варшавския военен окръг. Негов командир е генералът от пехотата Йосиф Гурко.

Генерал-лейтенант от 1886 г. След назначаването му за командир на XXVII-ма пехотна дивизия умира внезапно във Варшава на 3 март 1889 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Освободителната война 1877-1878, Енциклопедичен справочник, ДИ "П. Берон", София, 1986, с. 10, 87, 134, 162