Александър Дювернуа

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Александър Дювернуа
Александр Дювернуа
руски филолог
Duvernua.gif
Роден
Починал

Образование Историко-филологически факултет на Московския университет
Научна дейност
Образование Московски университет
Работил в Пражки университет
Московски университет
Титла професор
Александър Дювернуа в Общомедия

Александър Лвович Дювернуа̀ (на руски: Александр Львович Дювернуа) е руски филолог славист, езиковед и етнограф, професор в Пражкия и в Московския университет.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е през 1840 г. Интересува се от славянска граматика и лексикография. От 1872 г. е професор в Пражкия и в Московския университет. Събира материал за староруски речник. Някои от публикациите му се отнасят към кирило-методиевистката проблематика.[2] Съставя първия завършен речник на български език „Речник на българския език по паметници на народното творчество и произведения на най-новия печат“, съдържащ около 20 000 думи и издаден в 9 тома през 1886 – 1889 г. посмъртно.[1]

Умира през 1886 г.[1]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • „О происхождении Варяг-Руси“, М.: Унив. тип., 1862, 80 с.
  • „О годе изобретения славянских письмен“ (там же, 1862, II);
  • „Тюбингенские акты славянской книгопечатни в Вюртемберге“ („Московские университетские известия“, 1868, III).
  • „Юрий Подебрад, избранник чешского народа“ (1868);
  • „Станислав Зноемский и Ян Гус, две главы из истории Пражского университета“ (Москва, 1871);
  • „Система основных элементов и форм славянских наречий“ (М., 1872),
  • „Практическое руководство к изучению наречий: старославянского, чешского и польского“ („Московские университетские известия“, 1872);
  • „О критическом достоинстве и историческом значении Архангельского Евангелия“ („Журнал Министерства Народного Просвещения“, 1878, Х);
  • „Археографическое обозрение части Изборника Святослава 1073 г.“ („Чтения в обществе истории и древностей“, 1882, кн. IV);
  • „Кого называло древнерусск. законодательство колобягом“ („Чтения в обществе истории и древностей“, 1884 г., кн. 1).
  • „Glossarium linguae Rossicae veteris dialecti“ (неиздаден).
  • „Материалы для словаря древнерусского языка“ (Москва, 1894).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 5. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104272. с. 1909.
  2. Александър Лвович Дювернуа. // Университетска библиотека „Св. Климент Охридски“. Посетен на 3 февруари 2017 г. (на български)