Александър Кибалников
| Александър Кибалников | |
| съветски и руски скулптор | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 5 септември 1987 г.
|
| Погребан | Новодевическо гробище, Хамовники, Русия |
| Партия | КПСС |
| Награди | Червено знаме на труда (СССР) Ленинска премия Орден „Ленин“ |
| Кариера в изкуството | |
| Жанр | скулптор |
| Александър Кибалников в Общомедия | |
Александър Павлович Кибалников е съветски скулптор.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Александър Кибалников е роден в Орехово, селище в Донска област (сега Волгоградска област).[2]
Кибалников е малко дете, когато се проявява дарбата му за изкуство. Родителите му не подкрепят интереса на сина си, като искат той да получи техническо образование. Два пъти бяга от вкъщи без пари и документи и отива в Саратов, където се опитва да бъде приет в местното художествено училище.
Работи като товарач на пристанището и прави много рисунки, предимно портрети на свои приятели. Тези рисунки с молив получават високи оценки на приемните изпити и скоро той е записан в катедрата по рисуване в Саратовското училище за изкуства и производство. След дипломирането си Кибалников работи като дизайнер в театъра. Въпреки това младият художник все повече се увлича от скулптурата. Изучава творбите на големи скулптори в Саратовската художествена галерия. Конкурсът за създаване на скулптура на Николай Чернишевски в Саратов, обявен през 1940 г., дава възможност на Кибалников да опита силите си в скулптурата. Работата му върху скулптурата на Чернишевски върви добре, докато не е прекъсната от Втората световна война.
Кариера[редактиране | редактиране на кода]
.jpeg)
През 1949 г. работата на Кибалников върху създаването на образа на Чернишевски е наградена със Сталинската награда за бронзовата му статуя на Николай Чернишевски (1948).[3]
Кибалников участва в работата по монументалната скулптура на Владимир Маяковски в Москва през 50-те години. Много известни майстори се опитват да създадат образа на поета в скулптурата, сред които Матвей Манизер, Сергей Коненков, Николай Томски, Евгений Вучетич, Михаил Аникушин, Лев Кербел. Работата на Кибалников получава подкрепа поради своята жизнена изразителност и печели окончателно одобрение. През 1958 г. е открита бронзовата фигура на поета; през 1959 г. скулпторът е удостоен с Ленинска премия за тази работа.
Работата на Кибалников върху паметника на Сергей Есенин в Рязан, открит през 1975 г., му носи наградата Репин на Руската федерация.
Кибалников създава скулптурния портрет на Третяков в мрамор през 1961 г. Повече от 20 години той подхранва мечтата си да създаде паметник на Павел Третяков. Кибалников изпълнява задачата си блестящо. Както размерът, така и цветът на паметника се вписват неусетно в комплекса на Третяковската галерия. Паметникът е открит през 1980 г.
Александър Кибалников е ръководител на творческия колектив и автор на главните скулптурни композиции („Мъжество“, „Жажда“, „Щикове“) в Брестката крепост.[4]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Biography // ap-kibalnikov.ru. Посетен на 30 април 2024.
- ↑ Публичная кадастровая карта села Орехово // egrp365.org. Посетен на 30 април 2024.
- ↑ Александр Кибальников // peoples.ru. Посетен на 30 април 2024.
- ↑ Memorial Ensemble "Brest Fortress defenders", 1971 // ap-kibalnikov.ru. Посетен на 30 април 2024.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Alexander Kibalnikov в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
