Алойз фон Рехберг

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Алойз фон Рехберг
Aloys Franz Xaver Maximilian Franz de Paula Graf von Rechberg und Rothenlöwen zu Hohenrechberg
граф на Рехберг и Ротенльовен
Роден
Починал
10 март 1849 г. (82 г.)
Донцдорф, Германия
Siebmacher110-Rechberg.jpg
Семейство
Баща Максимилиан фон Рехберг
Братя/сестри Йохан Непомук фон Рехберг
Карл фон Рехберг
Антон фон Рехберг
Вилибалд фон Рехберг
Август фон Рехберг
Деца Алберт фон Рехберг
Йохан Бернхард фон Рехберг

Алойз Франц Ксавер Максимилиан Франц фон Паула фон Рехберг и Ротенльовен-Хоенрехберг (на немски: Aloys Franz Xaver Maximilian Franz de Paula Graf von Rechberg und Rothenlöwen zu Hohenrechberg) от благородническия швабски род Рехберг е граф на Рехберг и Ротенльовен, в Хоенрехберг (при Швебиш Гмюнд), Донцдорф и др., 1787 г. дворцов съветник в Мюнхен, кралски баварски кемерер, таен съветник и държавен министър, външен министър (1817 – 1825), дипломат и политик, имперски съветник на баварската корона, наследствен член на камерата на съсловията в Кралство Вюртемберг.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Дворец Донцдорф

Роден е на 18 септември 1766 година в Мюнхен, Кралство Бавария. Той е най-големият син (от 14 деца) на фрайхер (от 1810 граф) Максимилиан фон Рехберг (1736 – 1819) и съпругата му фрайин Валпурга Мария Терезия Геновефа фон и цу Зандицел (1744 – 1818), дъщеря на фрайхер Максимилиан Емануел Франц Йохан Поликарп Зандицел (* 1702) и графиня Максимилиана Мария Моравитцка фон Руднитц. Баварският генерал Антон фон Рехберг (1776 – 1837), който се жени в пфалцската линия на Вителсбахите е негов брат.

През 1787 г. Алойз фон Рехберг става дворцов съветник в Мюнхен. От 1795 до 1797 г. е посланик на херцог Максимилиан I Йозеф Баварски от Пфалц-Цвайбрюкен при Райхстага в Регенсбург. От 1797 до 1799 г. той е там посланик на Курпфалц и 1798 г. при конгреса в Ращат.

Служи при баварския курфюрст и от 1806 г. на крал Максимилиан Йозеф. Рехберг е посланик в Санкт Петербург (1799, 1801), Берлин (1800) и Виена (1806 до 1809 и 1813 до 1815). През 1815 г. той е баварски представител на Виенския конгрес. От 1817 г. е почетен член на Баварската академия на науките.

След свалянето на граф Монжела през 1817 г. Рехберг става външен министър и министър на кралския дом, член на камерата на имперските съветници. Той е консервативен политик и почита Австрия. Новият крал Лудвиг I го освобождава при встъпването му в управлението през 1825 г. След това Рехберг живее в имението си във вюртембергския Донцдорф. От 1815 до смъртта му той е наследствен член на камерата на съсловните господари във Вюртемберг, но лично участва в събранията само един път, на 1 и 2 декември 1826 г.

Алойз фон Рехберг умира на 10 март 1849 г. в дворец Донцдорф на 82-годишна възраст.

Фамилия[редактиране | редактиране на кода]

Алойз фон Рехберг и Ротенльовен се жени в Регенсбург на 9 февруари 1797 г. за графиня Мария Анна фон Шлитц фон Гьортц (* 9 септември 1778, Берлин; † 11 май 1825, Мюнхен), дъщеря на дипломата граф Йохан Евстах фон Шлитц-Гьортц (1737 – 1821) и фрайин Каролина фон Уехтритц (1749 – 1809). Те имат децата:[2][3]

  • Каролина Фридерика Валпурга Мария фон Рехберг-Ротенльовен-Хоенрехберг (* 25 януари 1798, Регенсбург; † 12 януари 1878, Донцдорф), омъжена на 4 януари 1818 г. в Донцдорф за фрайхер Кристиан Мариане Вилхелм Август Франц фон Цвайбрюкен (* 30 август 1782, Форбах; † 25 април 1859, Мюнхен), баварски генерал на кавалерията
  • Фридерика Луиза фон Рехберг-Ротенльовен-Хоенрехберг (* 5 март 1800, Регенсбург; † 10 май 1883, Донцдорф), омъжена на 27 август 1825 г. в Мюнхен за (чичо си) граф Вилибалд фон Рехберг (* 22 април 1780, Вайсенщайн; † 30 декември 1849, Мюнхен), баварски дипломат
  • Албрехт Улрих Максимилиан Евстах Каспар Бернхард фон Рехберг-Ротенльовен-Хоенрехберг (* 7 декември 1803, Регенсбург; † 27 декември 1885, Донцдорф), граф на Рехберг и Ротенльовен-Хоенрехберг, господар на Донцдорф, Вайсенщайн, Бьоменкирх, Рамсберг, Винцинген и Клайн-Сюсен (Вюртемберг) и Микхаузен (Бавария), наследствен член на камерата на съсловията на господарите в Кралство Вюртемберг, доживотен член на камерата на имперските съветници в Бавария, женен на 6 юли 1830 г. в Донцдорф за графиня Валпурга Мария Юлия фон Рехберг-Ротенльовен (* 16 януари 1809, Мюнхен; † 6 април 1903, Донцдорф), негова първа братовчедка
  • Паулина Каролина Амалия Луиза Мария Анна фон Рехберг-Ротенльовен-Хоенрехберг (* 28 януари 1805, Регенсбург; † 27 ноември 1875, Донцдорф), неомъжена
  • Йохан Бернхард Евстах Лудвиг Йозеф Херман Йохан Непомук Карл Антон Вилибалд Август, граф фон Рехберг-Ротенльовен-Хоенрехберг (* 17 юли 1806, Регенсбург; † 26 април 1899, Швехат при Виена), императорски кемерер, посланик и външен министър, доживотен член на Херенхаузен на австрийския имперски съвет, женен на 26 юли 1834 г. в Донцдорф за леди Барбара Джонес (* 8 юни 1813, Ранелаг Хус; † 27 май 1894, Лондон)
  • Каролина фон Рехберг-Ротенльовен-Хоенрехберг (* 24 април 1809, Регенсбург; † 25 април 1809, Регенсбург)

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Frank Raberg: Biographisches Handbuch der württembergischen Landtagsabgeordneten 1815 – 1933. Im Auftrag der Kommission für geschichtliche Landeskunde in Baden-Württemberg. Kohlhammer, Stuttgart 2001, ISBN 3-17-016604-2, S. 697
  • Karl Theodor von Heigel: Rechberg-Rothenlöwen, Alois Franz Graf von. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 27, Duncker & Humblot, Leipzig 1888, S. 493 – 496.
  • Wolfgang Burgdorf: Rechberg und Rothenlöwen, Aloys Franz Xaver. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 21, Duncker & Humblot, Berlin 2003, ISBN 3-428-11202-4, S. 229 f. (Digitalisat).
  • Lieselotte Klemmer: Aloys von Rechberg als Bayerischer Politiker (1766 – 1849). (Diss.) München 1975, ISBN 3 879130604
  • Genealogisches Handbuch des Adels, Adelslexikon Band XI, Band 122 der Gesamtreihe. C. A. Starke Verlag, Limburg (Lahn) 2000, ISSN – 2408 0435 – 2408
  • Hans-Wolfgang Bächle: Das Adelsgeschlecht der Rechberger: Burgen und Schlösser, Kirchen und Kapellen, Kunstwerke, Grabdenkmäler. Remsdr. Sigg, Härtel, Schwäbisch Gmünd 2004, 164 S., ISBN 3-926043-22-9
  • Wilczek, Wappen und Ahnentafeln, Wien, 1983, Wilczek,F., von Häussler,F.J.,v.Halem,H. 85
  • ~Europäische Stammtafeln, J.A. Stargardt Verlag, Marburg, Schwennicke, Detlev (Ed.). 5:94

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]