Антон фон Рехберг

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Антон фон Рехберг
Anton/Antonius von Padua Johann Nepomuk Felix Johann Baptist Pankraz Bernhard Judas Thaddäus von Rechberg und Rothenlöwen
граф на Рехберг и Ротенльовен
Роден
Донцдорф, Германия
Починал
4 януари 1837 г. (60 г.)
Погребан Фрауенкирхе (Мюнхен), Мюнхен, Федерална република Германия
Siebmacher110-Rechberg.jpg
Семейство
Баща Максимилиан фон Рехберг
Братя/сестри Йохан Непомук фон Рехберг
Карл фон Рехберг
Вилибалд фон Рехберг
Август фон Рехберг
Алойз фон Рехберг
Деца няма

Антон фон Рехберг, роден Антониус де Падуа Петер Йохан Непомук Феликс Йохан Баптист Панкрац Бернхард Юдас Тадеус фон Рехберг и Ротенльовен (на немски: Anton/Antonius von Padua Johann Nepomuk Felix Johann Baptist Pankraz Bernhard Judas Thaddäus von Rechberg und Rothenlöwen), от благородническия швабски род Рехберг е граф на Рехберг и Ротенльовен, в Хоенрехберг (при Швебиш Гмюнд), Донцдорф и др. и баварски генерал-лейтенант и дворцов служител.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Дворец Донцдорф

Роден е на 13 май 1776 в дворец Донцдорф. Той е син (от 14 деца) на фрайхер (от 1810 граф) Максимилиан фон Рехберг (1736 – 1819) и съпругата му фрайин Валпурга Мария Терезия Геновефа фон и цу Зандицел (1744 – 1818), дъщеря на фрайхер Максимилиан Емануел Франц Йохан Поликарп Зандицел (* 1702) и графиня Максимилиана Мария Моравитцка фон Руднитц.[1][2]

Антон фон Рехберг влиза през 1794 г. във войската на Курпфалц и Курфюрство Бавария и се отличава особено през 1805 г. през Третата коалиционна война и също през походите на Четвъртата коалиционна война (1806 – 1807). През 1808 г. Рехберг става полковник-лейтенант и възпитател на принц Карл Баварски, по-малкият брат на по-късния крал Лудвиг I, и от 1809 до 1813 г. е полковник. През 1813 г. е повишен на генерал-майор. Като шеф на баварския генерал-щаб Антон фон Рехберг участва в освободителните войни при фелдмаршал княз Карл Филип фон Вреде през 1813 – 1815 г. След прекратяването на боевете граф Рехберг отново е на дворцова служба, през 1816 г. става обер-дворцов майстер на принц Карл и 1818 г. генерал адютант на крал Макс I Йозеф. От 1824 г. той има ранг на генерал-лейтенант. Брат му Алойз фон Рехберг (1766 – 1849) е от 1817 г. министър на кралската къща и на външните работи.

Антон фон Рехберг умира на 60 години на 4 януари 1837 г. в Мюнхен от бошуващата тогава холера и е погребан по католически ритуал на 11 януари в тамошната Фрауенкирхе.[3]

Антон фон Рехберг според некролога му има множество награди: големия кръст на баварската корона и руския орден Св. Анна, командирския кръст на австрийския Леополд-Орден, също баварския рицарски кръст на военния орден Макс-Йозеф, австрийския военен орден Мария-Терезия, пруския орден Червения орел и на френския почетен легион.

Племенникът му Йохан Бернхард фон Рехберг (1806 – 1899) е от 1859 до 1864 г. австрийски външен министър и от 1859 до 1861 г. също министър-президент.

Фамилия[редактиране | редактиране на кода]

Доведеният му син Густав фон Сайн-Витгенщеайн-Сайн (1811 – 1846), по майка Вителсбах.

Антон фон Рехберг се жени в Мюнхен на 19 юли 1814 г. за графиня Казимира Мария Луиза Антоанета, графиня фон Форбах, фрайин фон Цвайбрюкен (* 20 декември 1787, Форбах; † 26 март 1846, Мюнхен), вдовица на офицера Карл Кристоф Густав Фридрих фон Сайн-Витгенщайн (* 31 октомври 1773; † 7 септември 1812 в битка до Бородино), дъщеря на фрайхер граф Кристиан фон Цвайбрюкен (1752 – 1817) и Аделаида-Франсоаз де Бетуне-Полон (1761 – 1823).[4] Бракът е бездетен.

Казимира фон Форбах-Цвайбрюкен е паласт-дама на кралица Каролина Баварска. Тя има от първия си брак син Густав фон Сайн-Витгенщайн (1811 – 1846), за когото Рехберг се грижи като за доведен син.[5]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Karl Johann Casimir von Landmann: Rechberg-Rothenlöwen, Anton Graf von. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 27, Duncker & Humblot, Leipzig 1888, S. 496.
  • Rudolf Vierhaus: Deutsche biographische Enzyklopädie. Band 8, Verlag Walter de Gruyter, 2007, ISBN 978-3-598-25038-5, S. 223. (Scan aus der Quelle)
  • Адалберт Баварски: Der Herzog und die Tänzerin, die merkwürdige Geschichte Christians IV. von Pfalz-Zweibrücken und seiner Familie. Pfälzische Verlagsanstalt, Neustadt an der Weinstraße 1966.
  • Genealogisches Handbuch des Adels, Adelslexikon Band XI, Band 122 der Gesamtreihe. C. A. Starke Verlag, Limburg (Lahn) 2000, ISSN – 2408 0435 – 2408
  • Hans-Wolfgang Bächle: Das Adelsgeschlecht der Rechberger: Burgen und Schlösser, Kirchen und Kapellen, Kunstwerke, Grabdenkmäler. Remsdr. Sigg, Härtel, Schwäbisch Gmünd 2004, 164 S., ISBN 3-926043-22-9
  • ~Europäische Stammtafeln, J.A. Stargardt Verlag, Marburg, Schwennicke, Detlev (Ed.). 5:94

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]