Адалберт Баварски (1886 – 1970)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Адалберт Алфонс Баварски (на немски: Adalbert Alfons Prinz von Bayern; Adalbert Alfons Maria Ascension Antonius Hubertus Joseph omnes sancti Prinz von Bayern; * 3 юни 1886 в дворец Нимфенбург в Мюнхен; † 29 декември 1970 в Мюнхен) от династията на Вителсбахите е принц на Бавария, немски офицер, историк, автор и посланик на Германия в Испания.

Той е син на Лудвиг Фердинанд Баварски (1859 – 1949) и съпругата му испанската инфанта Мария де ла Паз (1862 – 1946), дъщеря на кралица Исабела II и Франсиско де Асизи де Бурбон. Той е внук по бащина линия на Адалберт Баварски (1828 – 1875) и правнук на крал Лудвиг I Баварски.

Адалберт става през 1903 г. лейтенант. От 1911 до 1914 г. завършва Баварската военна академия.[1] Участва в Първата световна война. След това следва история в Лудвиг Максимилиан университет в Мюнхен и става доктор (Dr. phil.). Работи като писател и издава множество исторически книги. През Втората световна война е личен офицер на фелдмаршал Вилхелм фон Лееб, с когото цял живот е приятел. През 1941 г. той се оттегля в дворец Хоеншвангау.

През 1952 г. канцлер Конрад Аденауер го изпраща в Мадрид като посланик на Германия в Испания. През 1956 г. той напуска тази служба.

Адалберт е погребан в гробището на манастирската църква Андекс.

Фамилия[редактиране | редактиране на кода]

Адалберт се жени през 1919 г. за своята племенница трети град Августа графиня фон Зеефрид-Бутенхайм (1899 – 1978). Тя е дъщеря на граф Ото фон Зеефрид-Бутенхайм (1870 – 1951) и съпругата му Елизабет Мария Баварска (1874 – 1957), дъщеря на генерал Леополд Баварски (1846 – 1930) и ерцхерцогиня Гизела Австрийска (1856 – 1932). По майчина линия е правнучка на император Франц Йосиф от Австрия и Елизабет Баварска, също и на принцрегент Леополд Баварски (1821 – 1912) и Августа Фердинанда Австрийска-Тосканска (1825 – 1864). По бащина линия тя е правнучка на баварския генерал и гръцки военен министър Хайнрих Христиан фон Шмалтц (1787 – 1865).

Двамата имат два сина:

Издания[редактиране | редактиране на кода]

  • Das Ende der Habsburger in Spanien. (2 Bände). Bruckmann Verlag. München 1929.
  • Vier Revolutionen und einiges dazwischen. Siebzig Jahre aus dem Leben der Prinzessin Ludwig Ferdinand von Bayern, Infantin von Spanien. Hans Eder Verlag. München 1932.
  • An Europas Fürstenhöfen. Lebenserinnerung der Infantin Eulalia von Spanien 1864–1931. Verlag Robert Lutz Nachfolger Otto Schramm. Stuttgart 1936.
  • Eugen Beauharnais. Der Stiefsohn Napoleons. Ein Lebensbild. Propyläen Verlag. Berlin 1940.
  • Nymphenburg und seine Bewohner. Oldenbourg Verlag. München 1949.
  • Max I. Joseph von Bayern. Pfalzgraf, Kurfürst und König. Bruckmann Verlag. München 1957.
  • Die Herzen der Leuchtenberg. Chronik einer napoleonisch-bayerisch-europäischen Familie. Prestel Verlag. München 1963.
  • Der Herzog und die Tänzerin. Die merkwürdige Geschichte Christians IV. von Pfalz-Zweibrücken und seiner Familie. Pfälzische Verlagsanstalt. Neustadt/Weinstraße 1966.
  • Als die Residenz noch Residenz war. Prestel Verlag. München 1967.
  • Die Wittelsbacher. Geschichte unserer Familie. Prestel Verlag. München 1979.
  • Erinnerungen 1900–1956. Langen-Müller Verlag. München 1991.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Othmar Hackl: Die Bayerische Kriegsakademie (1867–1914). C.H. Beck´sche Verlagsbuchhandlung. München 1989. ISBN 3-406-10490-8. S. 401–402.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Othmar Hackl: Die Bayerische Kriegsakademie (1867–1914). C.H. Beck´sche Verlagsbuchhandlung. München 1989. ISBN 3-406-10490-8. S. 401.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]