Направо към съдържанието

Адалберт Баварски (1886 – 1970)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Адалберт Баварски
принц на Бавария
Роден
Починал
ПогребанАбатство Андекс, Федерална република Германия

Учил вМюнхенски университет
НаградиСантяго
Семейство
РодВителсбахи
БащаЛудвиг Фердинанд Баварски
МайкаМария де ла Пас Испанска
ДецаКонстантин принц Баварски
Други родниниЛудвиг I (правнук)
Подпис
Адалберт Баварски в Общомедия

Адалберт Алфонс Баварски (на немски: Adalbert Alfons Prinz von Bayern; Adalbert Alfons Maria Ascension Antonius Hubertus Joseph omnes sancti Prinz von Bayern; * 3 юни 1886, дворец Нимфенбург, Мюнхен; † 29 декември 1970, Мюнхен) от династията на Вителсбахите, е принц на Бавария, немски офицер, историк, автор и посланик на Германия в Испания.

Адалберт Баварски и Августа фон Зеефрид-Бутенхайм, 1919

Син е на Лудвиг Фердинанд Баварски (1859 – 1949) и съпругата му испанската инфанта Мария де ла Паз (1862 – 1946), дъщеря на кралица Исабела II и Франсиско де Асизи де Бурбон. Той е внук по бащина линия на Адалберт Баварски (1828 – 1875) и правнук на крал Лудвиг I Баварски.

Адалберт става през 1903 г. лейтенант. От 1911 до 1914 г. завършва Баварската военна академия.[1] Участва в Първата световна война. След това следва история в Лудвиг Максимилиан университет в Мюнхен и става доктор (Dr. phil.). Работи като писател и издава множество исторически книги.

Адалберт се жени през 1919 г. за своята племенница трети град Августа графиня фон Зеефрид-Бутенхайм (1899 – 1978). Тя е дъщеря на граф Ото фон Зеефрид (1870 – 1951) и съпругата му Елизабет Мария Августа Баварска (1874 – 1957), дъщеря на генерал Леополд Баварски (1846 – 1930) и ерцхерцогиня Гизела Австрийска (1856 – 1932). По майчина линия е правнучка на император Франц Йосиф от Австрия и Елизабет Баварска, също и на принцрегент Леополд Баварски (1821 – 1912) и Августа Фердинанда Австрийска-Тосканска (1825 – 1864). По бащина линия тя е правнучка на баварския генерал и гръцки военен министър Хайнрих Христиан фон Шмалтц (1787 – 1865).

През Втората световна война Адалберт е личен офицер на фелдмаршал Вилхелм фон Лееб, с когото цял живот е приятел. През 1941 г. той се оттегля в дворец Хоеншвангау.

През 1952 г. канцлер Конрад Аденауер го изпраща в Мадрид като посланик на Германия в Испания. През 1956 г. той напуска тази служба.

Адалберт умира на 84-годишна възраст. Погребан е в гробището на манастирската църква Андекс.

Адалберт и Августа имат двама сина:

  • Константин Леополд (1920 – 1969), женен 1942 г. (развод 1948 г.) за принцеса Мария Аделгунда фон Хоенцолерн-Зигмаринген (1921 – 2006); и 1953 г. за Хелена фон Кевенхюлер-Меч (* 1921)
  • Александер (1923 – 2001).
  • Das Ende der Habsburger in Spanien. (2 Bände). Bruckmann Verlag. München 1929.
  • Vier Revolutionen und einiges dazwischen. Siebzig Jahre aus dem Leben der Prinzessin Ludwig Ferdinand von Bayern, Infantin von Spanien. Hans Eder Verlag. München 1932.
  • An Europas Fürstenhöfen. Lebenserinnerung der Infantin Eulalia von Spanien 1864 – 1931. Verlag Robert Lutz Nachfolger Otto Schramm. Stuttgart 1936.
  • Eugen Beauharnais. Der Stiefsohn Napoleons. Ein Lebensbild. Propyläen Verlag. Berlin 1940.
  • Nymphenburg und seine Bewohner. Oldenbourg Verlag. München 1949.
  • Max I. Joseph von Bayern. Pfalzgraf, Kurfürst und König. Bruckmann Verlag. München 1957.
  • Die Herzen der Leuchtenberg. Chronik einer napoleonisch-bayerisch-europäischen Familie. Prestel Verlag. München 1963.
  • Der Herzog und die Tänzerin. Die merkwürdige Geschichte Christians IV. von Pfalz-Zweibrücken und seiner Familie. Pfälzische Verlagsanstalt. Neustadt/Weinstraße 1966.
  • Als die Residenz noch Residenz war. Prestel Verlag. München 1967.
  • Die Wittelsbacher. Geschichte unserer Familie. Prestel Verlag. München 1979.
  • Erinnerungen 1900 – 1956. Langen-Müller Verlag. München 1991.
  • Othmar Hackl: Die Bayerische Kriegsakademie (1867 – 1914). C.H. Beck´sche Verlagsbuchhandlung. München 1989. ISBN 3-406-10490-8. S. 401 – 402.
  1. Othmar Hackl: Die Bayerische Kriegsakademie (1867 – 1914). C.H. Beck´sche Verlagsbuchhandlung. München 1989. ISBN 3-406-10490-8. S. 401.