Ана Аткинс

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ана Аткинс
Anna Atkins
английски ботаник и фотограф
Портрет на Ана Аткинс от 1861 г.
Портрет на Ана Аткинс от 1861 г.

Родена
Починала
Халстед плейс, Обединено кралство

Националност Обединено кралство
Научна дейност
Област ботаника, фотография
Повлияна Уилям Фокс Талбот, Джон Хершел
Ана Аткинс в Общомедия

Ана Аткинс (моминско име: Чилдрен 16 март 1799 г.(1799-03-16)9 юни 1871 г.[1] на английски: Anna Atkins) е английски ботаник и фотограф. Смятана е за първия човек, публикувал книга, илюстрирана с фотографски изображения. [2][3][4] Според определени източници тя е и първата жена, създала фотографско изображение.[3][4][5][6]

Ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Аткинс е родена през 1799 г. в Тънбридж, графство Кент, Обединеното кралство.[1] Нейната майка, Хедър Ан Чилдрен, не успява да се възстанови от усложнения, причинени от раждането, и умира на следващата година.[5] Ана се сближава с баща си, Джон Джордж Чилдрен[7] и получава необичайно добро „научно образование за жена по нейното време“.[8] Подробните ѝ гравюри на черупки са използвани като илюстрации в преведената от баща ѝ книга на Жан-Батист Ламарк „Произход на черупките“.[8][9]

През 1825 г. Ана се омъжва за Джон Пели Аткинс, търговец в Западноиндийската компания. Двамата се местят в Халстед Палас, семейното имение на Аткинс в Графство Йорк.[8] Семейството няма деца.[10]

Аткинс не се отказва от интереса си към ботаниката, като продължава да събира и изсушава растения. Най-вероятно изсушените екземпляри по-късно са използвани като фотограми.[8]

Фотография[редактиране | редактиране на кода]

Джон Джордж Чилдрен и Джон Пели Аткинс са приятели с Уилям Фокс Талбот - един от пионерите във фотографията.[8] От него Ана научава за две свързани с фотографията изобретения, а именно техниката на „фотогеничната рисунка“ (при нея обектът се поставя светлочувствителна хартия, която се поставя на слънце, за да се получи образ) и калотипията (подобен метод, при който се използва хартия, обработена със сребърен йодид).[11][12]

Към 1841 г. Аткинс вече е имала достъп до фотоапарат.[8] Някои източници сочат Ана за първата жена фотограф[3][4][5][6][13], докато според други това е Констанс Талбот, съпруга на Уилям Фокс Талбот.[14][15][16] Липсата на каквито и да е запазени фотографии, дело на Ана Аткинс[8] или Констанс Талбот[15], прави разрешаването на този спор малко вероятно.

„Фотографии на британските водорасли: цианотипни импресии“[редактиране | редактиране на кода]

Цианотипна фотограма, направена от Ана Аткинс и включена в книгата ѝ „Фотографии на британските водорасли: цианотипни импресии“

Друг приятел на Аткинс и Чилдрен, сър Джон Хершел, изобретява цианотипната фотография (процес подобен на калиотипията, но с използването на железен амониев цитрат вместо на сребърен йодид) през 1842 г.[1] В следващата година Аткинс прилага този процес върху образци от водорасли, правейки цианотипни фотограми, които се получават чрез притискане на изсушеното водорасло към цианотипната хартия.[5]

Детайл от титулната страница на „Фотографии на британските водорасли: цианотипни импресии“

Аткинс публикува сама своите фотограми през октомври 1843 г. в първото издание на своята книга „Фотографии на британските водорасли: цианотипни импресии“.[2] Въпреки че книгата е издадена частно, в ограничен тираж и с текст написан на ръка, „Фотографии на британските водорасли: цианотипни импресии“ се смята за първата книга, илюстрована с фотографски изображения.[2][3][4][17]

Аткинс издава общо три тома от „Фотографии на британските водорасли: цианотипни импресии“ в десетилетието между 1843 г. и 1853 г.[18] Смята се, че до днес са запазени едва 17 копия от книгата и не всяко от тях е в завършен вид.[19] Поради историческата значимост и малкия брой копия книгата е изключително скъпа. Едно нейно копие е продадено на търг през 1996 г. за сумата от 133 500 британски паунда.[7][18]

По-нататъшна работа[редактиране | редактиране на кода]

През 50-те и 60-те години на XIX век Аткинс работи по различни фотографски проекти, включително книгата „Цианотипи на британски и чуждестранни папрати“, подготвена заедно с нейната добра приятелка Ан Диксън. Освен това Аткинс публикува книги със съдържание различно от фотографското. [20][21]

Ан Аткинс умира в Халстед плейс на 72-годишна възраст през 1871 г. Като причина за смъртта са посочени ревматизъм, парализа и изтощение.[5]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Art encyclopedia. The concise Grove dictionary of art. Anna Atkins.. // Oxford University Press, 2002. Посетен на 19 май 2015 г..((en))
  2. а б в Parr, Martin. The photobook, a history, Volume I. London, Phaidon, 2004. ISBN 0-7148-4285-0.((en))
  3. а б в г James, Christopher. The book of alternative photographic processes, 2nd edition. Clifton Park, NY, Delmar Cengage Learning, 2009. ISBN 978-1-4180-7372-5. Посетен на 19 май 2015 г..((en))
  4. а б в г New York Public Library. Seeing is believing. 700 years of scientific and medical illustration. Photography. Cyanotype photograph. Anna Atkins (1799–1871).. // 23 октомври 1999 – 19 February 2000. Посетен на 19 май 2015 г..((en))
  5. а б в г д Sun gardens: Victorian photograms. New York, Aperture, 1985. ISBN 0-89381-203-X.
  6. а б Clarke, Graham. The photograph. Oxford; New York, Oxford University Press, 1997. ISBN 0-19-284248-X.((en))
  7. а б Ware, Mike. Cyanotype: the history, science and art of photographic printing in Prussian blue. National Museum of Photography, Film & Television, 1999. Посетен на 19 май 2015.
  8. а б в г д е ж Halstead Parish Council. Parish history: Anna Atkins. // Посетен на 19 май 2015.((en))
  9. Historic figures. Anna Atkins (1799–1871). // BBC. Архивиран от оригинала на 22 декември 2005 г.. Посетен на 19 май 2015.
  10. John Pelly Atkins. // Legacies of British Slave-Ownership. University College London. Посетен на 16 март 2015.((en))
  11. Ocean flowers: Anna Atkins's cyanotypes of British algae. // New York Public Library Digital Gallery. Посетен на 19 май 2015.((en))
  12. Roger Taylor. Impressed by the Light: British Photographs from Paper Negatives, 1840–1860. NY, Metropolitan Museum of Art, 2007. с. 287.((en))
  13. Cumming, Laura. Things aren't what they seem. The V&A's exhibition of its vast photo archive shows how the camera can transform even the humblest object. // The Observer. 10 март 2002. Посетен на 19 май 2015 г..((en))
  14. Glauber, Carole. Book review. Seizing the light: a history of photography. // F2 eZine. April–June 2001. Посетен на 19 май 2015.((en))
  15. а б Smith, Vivienne. Talbot, Constance: Woman at forefront of photography. // Derby Evening Telegraph. Посетен на 19 май 2015.((en))
  16. Gover, C Jane. The positive image: women photographers in turn of the century America. Albany, State University of New York Press, 1988. ISBN 0-88706-533-3. с. 6. Посетен на 19 май 2015 г..((en))
  17. Peres, Michael R. The Focal Encyclopedia of Photography: Digital Imaging, Theory and Applications, History, and Science, 4th edition. Amsterdam and Boston, Elsevier/Focal Press, 2007. ISBN 978-0-240-80740-9.((en))
  18. а б Rare book by woman pioneer goes to auction. // The Guardian (London). 19 юни 1996.((en))
  19. Anna Atkins (1799–1871), Photographs of British Algæ. Cyanotype Impressions., Robert Hunt's copy. // Christie's Inc, 19 май 2004. Посетен на 19 май 2015 г..((en))
  20. Boase, Frederic. Atkins, Anna. // Modern English biography. Volume IV. Netherton and Worth, 1908. Посетен на 19 май 2015 г..((en))
  21. New general catalog of old books and authors. Author names starting with At. // Посетен на 19 май 2015 г..((en))
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Anna Atkins“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.