Ана Кочева

Ана Иванова Кочева е българска езиковедка – диалектоложка, с интереси в областта на социолингвистиката и историята на българския език. Ръководи Секцията по българска диалектология и лингвистична география в Института за български език при БАН. Професор. Заместник-председател на Македонския научен институт.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е през 1965 година в София. Дъщеря е на българския езиковед професор Иван Кочев. Родът ѝ е преселнически от Македония. Предците ѝ са от Струга (тогава в Османската империя, днес в Република Северна Македония), от родовете Кочеви, Хаджови и Миладинови.^[1]

Завършва 91-ва немска езикова гимназия в София (1984), а след това Софийския университет „Св. Климент Охридски", специалност „Българска филология“ (1989). Става редовен аспирант в Института за български език към БАН. Два пъти е била стипендиантка на Австрийското министерство на образованието и науката в Института по славистика, Залцбург (специализация по езикознание). Хумболтова стипендиантка в Институт по славистика в Марбург, ФРГ (прави проучвания по индивидуален проект „Немски заемки в българските диалекти“, изнася лекции пред академична аудитория в университетите на Марбург и Гисен, ФРГ).

Дисертационният ѝ труд е изследването „За народната основа на старобългарския език“, публикувано като книга (2012). Други нейни публикации са монографията „Немски лексикално елементи в българските говори“ (2004), „Смесеният език на виенските българи“, претърпял две издания, „Карта на българския език на ново място по света“. Ръководила е проектите „Интерактивна кулинарна карта на българската езикова територия (2018 – 2022)“, завършил с колективната монография „Езикът на българската кухня“. Ръководи проекта „Български диалектен кулинарен речник“. Създател е на Карта на българския език на ново място по света и съавтор на Карта на диалектната делитба на българския език.

Съавтор е в изданието на БАН „За официалния език на Република Северна Македония“, което има и английска версия. Участва в колективната монография „Еркеч – паметта на езика“. Автор е на стотици статии и студии по езикови въпроси.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Немски лексикални елементи в българските говори, София, Мултипринт, 2004
Чуждестранната българистика през ХХ век. София, 2008 (колектив)
За народната основа на старобългарския език. София, Буквица, 2012
Еркеч – паметта на езика. София, Мултипринт, 2012 г. (колектив)
Карта на диалектната делитба на българския език (колектив). София. Издателство на БАН. 2014
Atlas Linguarium Europae (ALE), Volume I. 9, 2015 (carte de motivations; commentaires) – в два тома (в съавторство)
Карта на диалектната делитба на българския език с текст (колектив). Второ издание, 2016.
Карта „Българският език на ново място по света“ с текст. София. 2016
Смесеният език на виенските българи. София. Буквица. 2017, 2 изд. Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“. 2021
Дигитална карта на българските диалекти (колектив)
За официалния език на РСМ. Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2020 (колектив)
Българските азбуки, Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2021 г. (колектив)
Мястото на българската диалектна лексика сред диалектната лексика на езиците в Европа (лингвогеографско изследване) Мозайка. 2022 г. (колектив)
Езикът на българската кухня. София, 2022 (колектив)