Ана Стегман

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ана Стегман
Anna Margarete Stegmann
германски психоаналитик
Родена
Починала
Арлесхайм, Швейцария
Научна дейност
Област Психология

Ана Маргарете Стегман (на немски: Anna Margarete Stegmann) е германски психоаналитик.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е на 12 юли 1871 година в Цюрих, Швейцария. Учи медицина в родния си град и в Берн и завършва през 1910. След това става помощник-лекар в Берлин. Година преди да завърши се омъжва за психиатъра Арнолд Стегман (1872 – 1914). През 1912 г. влиза в Берлинското психоаналитично общество като става една от първите жени аналитици наред с Мира Оберхолцер, Татяна Розентал и Карен Хорни.

След края на Първата световна война се присъединява към Германската социалдемократическа партия. През 1920 г. си отваря практика в Дрезден и работи като невролог. Между 1924 и 1930 е член на Райхстага. Освен това Стегман е член на Международната психоаналитична асоциация, на Обществото Шопенхауер и Лигата за мир и свобода.

След идването на Хитлер на власт през 1933 г. тя емигрира в Швейцария.

Умира на 1 юли 1936 година в Арлесхайм на 64-годишна възраст.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Beitrag zur Psychologie des Kindsmords. Leipzig 1910
  • Ein Fall von Namenvergessen. Zentralblatt für Psychoanalyse und Psychotherapie 2, 1912, 650
  • Darstellung epileptischer Anfälle im Traum. IZP 1, 1913, 560f
  • Identifizierung mit dem Vater. Zentralblatt für Psychoanalyse und Psychotherapie 1, 1913, 561f
  • Ein Vexiertraum. IZP 1, 1913, 486 – 489
  • Die §§ 218/219 des Strafgesetzes. Vierteljahresschrift des Bundes Deutscher Ärztinnen 1(2), 1924, 27 – 30
  • Die Psychogenese organischer Krankheiten und das Weltbild. Imago 12, 1926, 196 – 202
  • Frauenblindheit der Männer – eine alte Krankheit. Die Genossin 6, 1929, 229f
  • Stimmen gegen den § 218. Der Sozialistische Arzt 7, 1931, 100f

Източници[редактиране | редактиране на кода]