Ана Стегман

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ана Стегман
Anna Margarete Stegmann
германски психоаналитик
Родена
Починала
1 юли 1936 г. (64 г.)
Научна дейност
Област Психология

Ана Маргарете Стегман (на немски: Anna Margarete Stegmann) е германски психоаналитик.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е на 12 юли 1871 година в Цюрих, Швейцария. Учи медицина в родния си град и в Берн и завършва през 1910. След това става помощник-лекар в Берлин. Година преди да завърши се омъжва за психиатъра Арнолд Стегман (1872 – 1914). През 1912 г. влиза в Берлинското психоаналитично общество като става една от първите жени аналитици наред с Мира Оберхолцер, Татяна Розентал и Карен Хорни.

След края на Първата световна война се присъединява към Германската социалдемократическа партия. През 1920 г. си отваря практика в Дрезден и работи като невролог. Между 1924 и 1930 е член на Райхстага. Освен това Стегман е член на Международната психоаналитична асоциация, на Обществото Шопенхауер и Лигата за мир и свобода.

След идването на Хитлер на власт през 1933 г. тя емигрира в Швейцария.

Умира на 1 юли 1936 година в Арлесхайм на 64-годишна възраст.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Beitrag zur Psychologie des Kindsmords. Leipzig 1910
  • Ein Fall von Namenvergessen. Zentralblatt für Psychoanalyse und Psychotherapie 2, 1912, 650
  • Darstellung epileptischer Anfälle im Traum. IZP 1, 1913, 560f
  • Identifizierung mit dem Vater. Zentralblatt für Psychoanalyse und Psychotherapie 1, 1913, 561f
  • Ein Vexiertraum. IZP 1, 1913, 486 – 489
  • Die §§ 218/219 des Strafgesetzes. Vierteljahresschrift des Bundes Deutscher Ärztinnen 1(2), 1924, 27 – 30
  • Die Psychogenese organischer Krankheiten und das Weltbild. Imago 12, 1926, 196 – 202
  • Frauenblindheit der Männer – eine alte Krankheit. Die Genossin 6, 1929, 229f
  • Stimmen gegen den § 218. Der Sozialistische Arzt 7, 1931, 100f

Източници[редактиране | редактиране на кода]